ДАЛЕЧНИ ВОДИ

Пийте бавно от своите чаши,
макар че скоро ще излезе вятър,
ще ви издебне и ще ги събори,
за да разлее виното, което
не сме допили с вас, приятели.

И сам брегът ще пресуши солените
сълзи, откъртени от погледа
към далечните води на хоризонта.

Не! Недейте! Не пийте до дъно.

Прелейте последните глътки
в пясъка, където рано сутрин
оставят стъпките си старите моряци
и с ръцете си сякаш загребват
далечните води при изгрев слънце.

Последните глътки на старото вино
- тръпчиво-червени сълзи -

ще стигнат бавно, без да се натрапват
далечните води зад хоризонта

при следващия изгрев.
                                      И тогава,
отново тежко ще пристъпват по брега,
неразлюбили още вълните, от вятъра
недолюбени, силни мъже.

Пийте бавно, по-бавно, приятели.
Пийте бавно от тежкото вино.

Оставете последните глътки на вятъра
- да прелее за далечните води.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.