ЦИГУЛКАТА

едва-едва проплака,
легнала на лявото ти рамо;
убиецо,
все още ли не знаеш -
апокалипсисът е в твоите ръце;
мелодията
тръгна да подава жито и
елхови клонки за приживе
мъртвите,
осолени в плътта ни души,
лъгани, потъпквани и изкривявани;
явете се
среднощни птици, хищници,
елате и разкъсайте телата ни,
изпийте
солената кръв от очите ни,
клюнове впийте в дървото, което плаче;
агонизира
моят дух, убиецо, - ръцете ти
треперещи цигулката разбиха -
единствената.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.