АКО МОЖЕХ

Само ако можех да зашия
скъсаните струни на китарата,
поне за миг да ги съединя
в зенита на късния залез
преди да заспят слънчогледите.
И да изсвиря сетния им поглед,
молитвено прегърнал светлината,
която се изплъзва като капка
между изстиналите пръсти на нощта.

Бих пяла с ръце изранени
от острото на струните,
ако можех само да открия
краищата им изгубени
в кълбото на отминалите залези.

Ще зазвучи една желязна песен
от стреснатия ритъм на забравата
и ще остане в ехото на прилива,
разбит във вълноломите на болката.

И слънчогледите ще оглушеят,
и няма да повярват в този стон,
пречупен от острия вятър
в моите протегнати ръце.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.