Красимира Александрова

web

Съвременният човек няма нужда да бъде убеждаван в необходимостта от ефективен информационен обмен, прилаган и използван от личности, които владеят комуникативно ориентирани поведенчески модели. Тази реалност и тенденциите в националното и в световното развитие актуализират значимостта на културно-образователната област български език и литература, тъй като езикът и литературната култура са универсални средства за общуване и за цивилизационно развитие. Ето защо много показателен е фактът, че през настоящата учебна година - 2001/2002 - в 11. клас на СОУ се въведе изучаването на български език като част от предмета български език и литература. Всъщност така се възстанови приемствеността на обучението по предмета, което иначе се прекъсваше в 10. клас (макар на практика това прекъсване да става след завършване на 8. клас, но този коментар трябва да бъде обект на друга статия).

Естествено, на учебникарския пазар се появиха различни учебници от вече наложили се автори. Учителят беше изправен пред нелеката и отговорна задача да избере подходящия модел, разработен от един от авторските колективи. И аз, като преподавател по български език и литература, решавах кой учебник ще е най-успешният в работата ми с единайсетокласниците; кой е съобразен с държавните образователни изисквания, с учебната програма по български език за задължителна подготовка; кой отговаря на възможностите, потребностите и интересите на учениците; разбира се, кой се доближава максимално до моя преподавателски стил. Така се спрях на учебника с автори Т. Ангелова, П. Костадинова, А. Кичукова на издателство "Просвета".

Без да генерализирам изводите, ще споделя впечатленията си от това помагало, след като са изминали няколко месеца от учебната година и вече може да се даде оценка за него.

Учебникът съдържа лингвистична информация, която е насочена към задължителната подготовка, а урочните статии напълно отговарят на темите в Учебната програма (Колона 3).

Приемствеността с изученото в 9. и 10. клас се осъществява с помощта на текстове за начален преговор, чрез които се припомнят и се систематизират знанията и уменията на учениците за научно и художествено общуване. Съвсем логично е отделено място и за годишен преговор. Тези два раздела са с важна практическа стойност и с функционално значение за работата във винаги недостатъчните часове по български език и литература. Учителят спестява време за проверка и оценка на знанията и уменията на обучаваните, тъй като задачите предполагат самостоятелно изпълнение или са с тестов характер.

В хода на тези наблюдения ще споделя, че в отделен модул са обособени задачи за проверка и самопроверка на езиковата култура. Всички те са съобразени със съвременните тенденции в обучението по български език и с комуникативния подход към лингвистичната информация.

Ясна и интересна е структурата на урочните статии, обусловена от възрастта на учениците. Епиграфът - сентенция на известна личност - провокира размислите на единайсетокласниците, но може и да даде идеи на учителя за писмени съчинения или теми за дискусии.

Приветствам решението на авторския колектив да представи целите на урока и така в резюме още в началото да ориентира четящия за важните акценти в статията. Въведената във всяка тема схема на социокултурния контекст графично онагледява езиковия текст.

Урочната статия е разделена на три части: лингвистична информация; речеви дейности; общуването и Интернет. На места лингвистичната информация е недостатъчно задълбочена и изчерпателна, усеща се известна схематичност. Това може да бъде оправдано с факта, че е предназначена за т.нар. големи ученици със свои предпочитания към източниците си на информация, но не трябва да се забравя, че за някои единайсетокласници учебникът се оказва единственият достъпен справочник.

Практическото използване на задачите за самостоятелна работа в хода на урочното занятие показва техния недостатъчен обем. Може би трябва да се помисли или за увеличаването им, или за оформянето на помагало със задачи за упражнение. Като цяло обаче те са с разнообразен характер и подпомагат развитието на различни умения у учениците не само за традиционния лингвистичен анализ, но и за възприемане и осмисляне на текст, за преобразуване на израз, за разграничаване на правилно от неправилно, за смяна на социолингвистичния код, за редактиране и съставяне на текст. Така знанията и уменията по български език на младата личност помагат за нейната ориентация в устройството и функциите на съвременното общество.

Членуването на думи в заглавията теми на урочните статии и някои текстове за разбиране и анализ подвеждат към генерализиране на изводите. Това особено ясно се открива в модула за общуване в медийната сфера. Чрез текстовете образци за речеви дейности у учениците остава усещането, че всички медийни текстове се характеризират с представените езикови особености. В това отношение много важна е водещата роля на учителя.

Забелязва се непоследователност в употребата на термините избор на езиковите средства и свобода при техния подбор. Авторите вероятно са подведени от формулировките в програмата, където е предпочетен терминът избор вместо по-подходящия и наложилия се в практиката свобода.

Много уместно е намерен съвременният акцент във връзка с компютърните интереси на младите хора - въведена е рубриката "Общуването и Интернет". В нея задачите не представляват самоцелно търсене на ефект, а осъществяват връзката на традиционното общуване със средствата на езика и общуването по електронен път. Така те също придобиват образователна и общокултурна стойност.

В програмата са предвидени три теми за аргументативен тип текст: "Аргументативен тип текст - същност и структура", "Разновидности на текстовете от аргументативен тип", "Техники за изграждане на аргументативен текст (есе и литературноинтерпретативно съчинение)". В учебника предвидената информация е въведена в една урочна статия и остават неизяснени техниките за създаване на този вид текст. Като се има предвид практическото прилагане на тези знания и умения, още повече че от единайсетокласниците се очаква да изграждат аргументативни текстове на предстоящия зрелостен изпит, смятам за слабост прекалената лаконичност на тази статия.

В съвсем друг контекст трябва да се разглеждат ученическите устни и писмени текстове, оформени в специално приложение в учебника. Техният анализ е наистина с функционална стойност на занятията по български език и литература, но създадените умения обслужват и работата по всички учебни дисциплини.

Учебникът подпомага интегрирането на предмета български език и литература с останалите учебни дисциплини, които имат отношение към гражданското образование и чуждоезиковото обучение. Той осигурява формирането на социокултурна и езикова компетентност в устното и в писменото общуване на младата личност, отговаря на интересите и потребностите, на комуникативните възможности на съвременните български ученици.