НОВООПОВЕСТЕНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ РЪКОПИСИ (2)

Иван Радев

web

1. Сред страниците на "Зографската кондика" от XVIII век
(Фрагменти от ръкописа)

а. Въвеждащи бележки

Със съдържанието си "Зографската кондика" документира на принципа на летописните "записи" най-вече онази дейност на манастирското братство, която е свързана с пътуванията на неговите членове до отделните селища и християнски центрове. Тяхната задача е да събират милостиня и дарения за манастира, да го популяризират като духовно-религиозно средище и организират поклоннически групи за посещаването му. За всеки специалист, а и обикновен почитател, който се интересува от живота на монашеските общности, "Кондиката" е единственият цялостен и надежден документ, който дава представа за този живот, за публичната дейност на монасите с техните пътувания и заслуги за дадения манастир. Всички останали или ни уведомяват за групите поклонници и оставената от тях милостиня, за да бъдат упоменавани имената им в богослужението ("помениците"), или са под формата на хрисовули за височайши конкретни дарения, на преписки с Вселенската патриаршия и останалите манастири...

Страници от "Зографската кондика"

По необясними причини, именно "Зографската кондика" остава и до днес сред най-слабо привличаните и изследвани ръкописи, съхранени в библиотеката на Светата обител. От значение е фактът, свързан с нейното сравнително късно откриване. Той обяснява липсата на интереси към нея като извор от страна на проф. Йордан Иванов и проф. Васил Златарски, на Васил Кънчов и Антон п. Стоилов, както и на други автори на публикации за манастира, осъществени до 40-те години. Но горният извод, за съжаление, си остава в сила и за изследванията през следващите десетилетия на XX в.

Първият, който фактически открива и обръща сериозно професионално внимание на "Кондиката", позовавайки се в свои публикации на нейни данни, е Михаил Ковачев. Свидетелство е книгата му "Зограф. Изследвания и документи. Част 1" (1942), до появата на която ръкописът е бил съвсем непознат за читатели и специалисти. Въвеждащият дял на това изследване съдържа фрагмент с надслова "Новооткрити български старини в Зограф" със следните подзаглавия:

• Царският поменик на Зограф;

• Руският поменик на Зограф;

• Зографска кондика.

Текстът, отреден на третия ръкопис в книгата на Мих. Ковачев обаче заема само една страница. Заради краткостта и свидетелската му коректност спрямо "новооткритата находка", ще си позволя да го привлека нацяло:

Като преглеждах старопечатните книги, наредени на няколко полици в зографския параклис "Св. св. Козма и Дамян", който се помещава на втория етаж на съборната църква "Св. Георги", намерих "ЗОГРАФСКАТА КОНДИКА", изядена и прогнила, особено по краищата на листата. Тази стара и ценна книга, която почва с описание на развихрения пожар в Солун през 1734 г. и има бележки до първите десетилетия на миналия век, е много голяма. Листите са напластени едни върху други и крият нашето минало.

Със своите исторически вести Зографската кондика държи първо място сред всички други стари и нови зографски ръкописи и нейното обнародване е необходимо, защото ще ни позволи по-добре да разучим не само живота на манастира през целия XVIII век, но и миналото на българските земи, събрани и обединени сега от Майката Отечество.

В това първо по време известие анотацията на "Зографската кондика", която Михаил Ковачев й дава като "новооткрита старина", е точна и вярна. Основополагащ е изводът, че със своите данни за манастирския живот тя "държи първо място сред всички други стари и нови зографски ръкописи". И следващият не по-малко важен - "нейното обнародване е необходимо". За съжаление, нито той по-късно, нито някой друг, се е заел с публикуване на цялата "Кондика", с разгърнати конкретни наблюдения над нейното съдържание и произтичащите изводи.

Същият автор, чрез едно второ по време връщане през 1943 г. към богатия на сведения ръкопис, допълва представата на читателя за "Кондиката". Имам предвид статията му "Зограф и българите в Македония през XVIII век"," в която оповестява "извадка" от нейното съдържание - в духа на зададената тема (Ковачев 1943: 58-76). На този принцип по обясними причини - става дума за статия, а не за цялостно изследване - ръкописът ще бъде използван по-долу и от моя милост по неговото дигитално копие. Дано така се стигне до колкото се може по-пълното онагледяване на неговото значение, което в сп. "Македонски преглед" Мих. Ковачев определя по следния начин:

Зографската кондика наброява 104 листа и може да се каже, че хронологически съобщава за времето от 1734 г. до началото на миналото столетие, кога и от кой град или село са дошли поклонници в Зограф, кой духовник, игумен или проигумен ги води, каква милостиня дали или обещали тия поклонници и при кой игумен е станало поклонението. С други думи, кондиката е била предназначена да служи около посрещането и гостуването на поклонниците, като един вид главна отчетна книга на манастирското братство (Ковачев 1943: 60).

Макар и разполагащ според собствените му твърдения с препис на цялата "Кондика", по неизвестни ни причини този автор до края на живота си така и не успява да го оповести и тя да добие официална публичност. В това отношение определен интерес предизвиква идеята му да "оживи" ценния документ за "Зограф" и нашето Възраждане по повод избора на пловдивския митрополит Кирил за патриарх на възстановената Българска патриаршия (10 май 1953 г.). Личният му дарителски жест се изразява в ръкопис-вариант на "Кондиката", придружен от следното въведение:

"ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО!

ЛЮБЕЗНИ ДЯДО ПАТРИАРХ КИРИЛЕ!

През есента на 1937 г. ми се удаде случай да споходя Света гора и да остана около петдесет дни в българския манастир "Зограф". Като любител на книжнината неусетно се увлякох да събирам исторически материали за миналото на българите. Когато преглеждах старопечатните книги в Зографския параклис "Св. св. Козма и Дамян", който се помещава на втория етаж на съборната църква св. Георги, бях честит да намеря Зографската кондика, от кора до кора проядена от червейчета, особено по краищата на листата. Тази стара и ценна светогорска книга, която почва със сведение за развихрения пожар в град Солун през 1734 г. и съхранява бележки до първите десетилетия на миналия век, е много голяма. Тя наброява 104 листа и съдържа към 500 отделни бележки, които обаждат кога и от кой град или от кое село са дошли поклонници в Зограф, кой духовник ги води, каква милостиня са дали или обещали при поклонението си и при кой игумен е станало записването. В Зографската кондика има бележки, които свидетелствуват и за изпратена милостиня по зографски калугери. В такива бележки фигурират и женски имена.

Радостно развълнуван от възстановяването на старославната българска православна патриаршия и избирането Ви за български патриарх, преписах в тази тетрадка сто бележки от моя препис на Зографската кондика и със синовен поклон Ви моля да ги приемете като малък, но сърдечен спомен от мене. Ще бъда отново честит, ако тия зографски исторически бележки за духовното минало на българските краища Ви послужат при Вашите книжовни занимания. В тях витае духът на великия наш национален патриарх Евтимий Търновски и на Вашия легендарен предшественик в богоспасяемия Ви град Пловдив - дядо Натанаил, и двамата бележити зографски иноци и братя во Христе.

23 юни 1953 г.
Драгалевци

Целува Ви синовно

Патриаршеската ръка

Вашият Мих. Ковачев.

По-късно, заедно с цялото архивно наследство на патриарх Кирил и предоставения от г-н Мих. Ковачев ръкопис, свързан със "Зографската кондика", е предаден и се съхранява в Централния държавен архив в София (ф. 1318-К, оп. 1, а.е. 6068).

В двата строго специализирани опита от най-ново време да се представи ръкописното богатство на Атонската обител "Св. Георги" - имам предвид "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (Опис 1985) и "Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (Каталог 1994) - "Кондиката" (под № 231) присъства единствено във втория справочник, със сухото й, откъм чисто външни фактологични показатели, библиографско описание (Каталог 1994: 125).

За неоправданото и трудно обяснимо неглижиране на такъв важен за Светата обител документ от ранга на "Зографската кондика" свидетелства и съдържанието на излезлите в наше време три обемисти сборника, осъществени от ефория "Зограф" и посветени на манастира. Отпечатани последователно през годините 1995-та, 1997-ма и 1999-та, те не включват какъвто и да е материал, посветен на този солиден документален свод. Нека да не прозвучи като упрек към авторите на някои статии, но в тях изобщо не се срещат и позовавания, отпращащи към текста на "Кондиката".

Едва от последните няколко години е създадена възможност ръкописът на "Зографската кондика от XVIII век" да се ползва нацяло от специалисти и почитатели на Светата обител чрез дигиталния фонд на библиотека "Филологии" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тук е мястото да изразя дълбоката си благодарност към управата на "Зограф" и лично към Негово високопреподобие архим. Амвросий - игумен на Светата обител, към отец йеродякон Атанасий - отговарящ за тамошното книгохранилище, за предоставеното ми през 2016 г. лично дигитално копие на "Зографската кондика". Поел задължението да го ползвам единствено за конкретните си изследвания, посветени на проблеми, неразривно свързани с ролята на манастира във възрожденското ни минало, дано оправдая тази тяхна благосклонност и доверие.

Не бива да ни изненадва, че по своя характер - отчетем ли нейното предназначение и тип изложение - "Зографската кондика" напомня вече публикуванатата у нас през 1998 г. "Хилендарска кондика от XVIII в.". Очевидно е следвана сходна практика, чието основно изискване е фактологията, документирането на конкретните данни. Обикновено и в двата ръкописа, при поднасянето на даден конкретен запис - било от писаря на манастира, било от самите завърнали се от пътуването таксидиоти - се следва схемата на летописния тип повествование: датата, името на монаха-изповедник, селището, където е пребивавал и откъдето донася обозначаваната милостиня и дарения в пари, вещи, църковна утвар, животни (коне, мулета, катъри...). Ако води със себе си група поклонници - идва списъкът с техните имена и поръчаните сарандари и парусии... От съществено значение за сигурността на предприеманите изследвания и изводи е фактът, че в голяма част от времевия обхват на изложението си двата корпуса, отразяващи вътрешноманастирския живот на "Зограф" и "Хилендар", се припокриват. Това дава възможност за редица интересни съпоставки и паралели, за по-точни обобщения върху близостта и различията в тяхната дейност, в заслугите им към националната ни култура в миналото. И не на последно място - за изясняване житейския път и съдба на автора на "История славянобългарска"...

Подобно на "Хилендарската кондика", отделните "записи" и в "Зографската кондика" не се придържат към строго наложена и следвана схема. Както трябва да се очаква, в много от случаите и тук изложението е в зависимост от образоваността и грамотността на записвача. Ето защо наред с великолепно конструирани и четливи характеристики, поднесени с обработен калиграфски почерк, се срещат и небрежни, непълни, бих казал, неграмотни "записи". Това не бива да ни изненадва. В не малко от вградените текстове липсват важните днес топоси и конкретизиращи знаци - било названието на селището и областта, било датата и годината, било името на таксидиота, придружаващ поклонническата група и пр. Елементарната справка ни убеждава, че записите въобще не следват строго реда си във връзка с датите в календара за дадена година - налице са вмъквания, недатирани свидетелства, зачерквания, не малко празни листи и пр. В този смисъл, когато се налагат обобщения, не всички те могат да претендират за абсолютна точност.

Характерът на съдържащите се и в "Зографската кондика" свидетелства, поради строгата си и своевременна да я наречем документалност, са от изключително значение за изясняване на ред важни аспекти от манастирския живот. Макар и лаконични, но със своя конкретност откъм време, място и личностни прояви, записите в нея са единствените, които ни дават възможност да досегнем всекидневното, битово-поминъчно лице на водения живот от монашеското братство - иначе строго ритуализиран, еднотипен и обобщен в плана на духовно-религиозните задължения...

И още едно, не по-малко важно значение документират, разкриват и онагледяват страниците на "Кондиката". То е свързано с картината, която дава възможност и е реално основание да заговорим и осъзнаем другото измерение на процеса, свързано с ролята на миряните, на българската общност по места за утвърждаването и функционирането на "Зограф" като духовно-религиозно и книжовно-просветно средище през Възраждането. Мощният поток от дарения, "милостиня" и поклонници с техния трудно уточним, но безспорно значим материален израз, е отплатата за получаваното, но е и основата за достолепния сградостроителен облик на Светата обител, за условията на живот за монашеската общност. В книгата си "Зограф и Русенската епархия" (2016), осъществена от изд. "Абагар" и с благословението на русенския митрополит Наум, вече имах възможност да се опра на изключително богатия масив от конкретни факти и свидетелства, които дава ценния ръкопис за двете лица на този процес. А тук предложените фрагменти са втория ми по-скромен опит - опит, имащ задачата да насочи читателя към няколко от многото аспекти, които предлага съдържанието на все още неиздадената "Зографска кондика".

Страници от "Зографската кондика"

б. Таксидиот с името Паисий през XVIII век

По-горе привлякох кратката анотация, чрез която в книгата си "Зограф. Изследвания и документи" (1942) г-н Михаил Ковачев оповестява новоиздирената от него "Кондика". Налага се да допълня, че единствено извлечените от него конкретни факти от ръкописа и включени в това издание, са свързани с името Паисий:

Тук обнародвам само няколко бележки от втората половина на XVIII век, които по време, по място и по характера на работата позволяват да се приеме, че се отнасят до първия български историк Паисий Хилендарски:

Лист 3-а. 1741. Проигумен Паисий принесе пут от Пазарджик 110 гроша аспри и две чаши сребърни и мъска една.

Лист 196-б. 1771, мсц немврия 20. Прииде поп Паисий от Вардар... следват имената на гостите.

1772, априлия 22. Прииде поп Паисий с поклонници - следват имената на гостите.

Лист 197-а. 1772, месц ноемврия 20. Прииде йеромонах Паисий от Вардаро с гости.

Лист 165-б. 1773, месц януарие 27-го. От Ловеч прииде проигумен Паисия. Следва внушителен списък от поклонници и дарения.

Лист 167-а. 1780, януариа мсца 20. Прииде проигумен хаджи Паисий с поклонници от град Пирот.

1782, енвара 22, прииде той же проигумен х. Паисий с поклонници от град Пирот и дадоха милостиня 250 гроша. И баба Милкана една парусия дала гроша 50 и остало бакия гроша 25.

1783, февруария 12. Прииде отец проигумен хаджи кир Паисий от Пирот с поклонници и дали милостиня (Ковачев 1942: XXII).

В този си вид "извадката" с упоменаванията на зографец с името Паисий нито е пълна, нито изобщо е основание, че те са във връзка точно с автора на "История славянобългарска". Но че Мих. Ковачев преследва именно тази цел, независимо от липсата на конкретно насочващи аргументи, го доказва статията му "Зограф" и българите в Македония през XVIII век", чийто финал отново възпроизвежда от "Кондиката" същите "записи" (Ковачев 1942: 75-76). Верен на предпоставения си извод, че Паисий става "зографски доверен брат", той отива по-далеко, като дава път на следните твърдения - безпочвени и неподкрепени с никакви доказателства както тогава, така и досега:

Знае се, че след като написва историята, Паисий е бил пращан от зографското братство за таксидиот или за духовник в България... Подир 1765 г. Паисий Хилендарски, станал вече зографски брат, се явява като доверен и деен пратеник на Зографския манастир, ако новите известия се отнасят за него (Ковачев 1942: 61).

Впечатлението е, че макар и направил копие на целия ръкопис, Мих. Ковачев на първо време е предпочел единствено чрез тези данни да се включи в широко разгърналата се дискусия около личността и месторождението на Отец Паисий. По-нататък в изложението й ще насоча вниманието на читателя към същите факти, като обърна внимание на неслучайно пропуснатите от този автор сведения за други таксидиотски мисии на зографец с името Паисий, за упоменавания, които в определен смисъл внасят допълнителни елементи в "темата".

Едно следващо оповестяване на късове от "Зографската кондика", мотивирано от същите подбуди, намираме в тома "История славяноболгарская" (Хилендарски 1961) по Никифоровия препис от 1772 г. - издание, подготвено за печат от проф. Боню Ст. Ангелов. Не разполагам с данни самият той да е посещавал "Зограф" и да е работил с ръкописа в Светата обител. Но занимавайки се с личния архив на проф. Йордан Иванов, попада на "извадка" от нея с позиции от 1734-та до 1800 г., в които се говори за зографец-таксидиот, обозначаван като "поп Паисий", "проигумен Паисий", "хаджи Паисий" (Хилендарски 1961: 191-195).

Подозирам, че в този си вид находката е поставила на изпитание следваната от проф. Боню Ст. Ангелов "метода" в духа на строгото документално мислене и той прибягва до соломоновското решение - да даде път на "извадката", но я включва отделно, под формата на "Приложение" към публикувания през 1961 г. препис на "История славянобългарска". Така за читателя не става ясно от кога точно е въпросният ръкописен фрагмент с това, за пореден път появяващо се изреждане на свидетелства за зографец с името Паисий, пък и кой стои зад ръкописа - дали това е самият проф. Йордан Иванов или, да кажем, отново неговият студент Михаил Ковачев. Ако се доверим и заложим на презумпцията, че извлеченията в този им вид могат да ни послужат в желаната посока, трябва да приемем, че авторът на "История славянобългарска" след 1761 г. изобщо не се връща в "Хилендар", а много активно и изцяло, до края на живота си, се включва в таксидиотската програма на "Зограф". Точно този вариант няма как да отговаря на истината... Защото би трябвало да получат отговор въпросите кога и как е станало посещението му на Божи гроб, защо престоите му в упоменатите селища не се свързват с разпространението на "Историята". Да напомням ли и другото - че трябва да намери обяснение факта как тук до упоменавания Паисий ще се окаже и зографец с името Лаврентий - и той с активна таксидиотска дейност, включително и в началото на новия век, удостоен за архимандрит, избиран и за игумен на Зографския манастир...

Така или иначе, "Зографската кондика" се оказва един от надеждните, но със скромен дял светогорски източници за изясняване на определен отрязък и от битието на автора, завършил тук своята "История славянобългарска". В същото време възникващите непрецизирани хипотези на тема "Паисий в Зограф" могат да ни отведат много надалече и да дискредитират себе си. Наборът от скрупольозно възпроизведените в книгата на Мих. Ковачев позиции практически илюстрират точно това. Осъщественото от него изобщо не отчита ред факти - че става дума за временен негов престой с начало 1761 г., че в "Зограф" се подвизава тукашен монах с името Паисий, че в големия обхват от време с начало 1741-ва и финал 1783 г. зад така проследената дейност няма как да стои една-единствена личност. Ето защо в този си вид "извадката" в книгата "Зограф. Изследвания и документи" от 1941 г. така и не подкрепя въвеждащото авторово намерение.

Името Паисий е наистина многократно застъпено в "Зографската кондика". Навярно внимание заслужават и някои от останалите членове на братството, но той като персоналия, е естествено да бъде обект на специален интерес най-вече по повод авторството на "История славянобългарска". Този интерес трябва същевременно да отчете времеупотребите му в "Хилендар", както и, без да я абсолютизира - обичайната практика сред монашеското братство на даден манастир да не се дублират имената на неговите членове, тъй като самата тя не се спазва строго.

В случая трудността произтича от безспорния факт - решението на хиледареца проигумен йером. Паисий, изтъквайки някои и спестявайки други от причините, временно да напусне "Хилендар" (края на 1761 г.) и да се премести в "Зограф". Тогава и там той вероятно заварва тукашен монах със същото име. На практика и до днес не разполагаме с категорични факти, въз основа на които да ги разграничим в тяхното присъствие и изпълнявани роли. Принудени сме да отчитаме един доста широк, и "размит" със свидетелствата си, набор от предпоставки. Една от тях е възрастовата характеристика и статут сред братството спрямо съпътстващите името Паисий "титли" - "монах", "поп", "йеромонах", "геронт", "кир", "проигумен", "хаджи" и пр. На тях - без последната, той е в правото си да бъде носител в средите на хилендарската общност. Тъй като титулът "хаджи" не присъства в нито една от въвеждащите бележки и приписките към стигналите до нас преписи на "Историята" като характеристика на нейния автор, логично е в тези случаи наистина да става дума за друг духовник. Аналогичен е изводът и когато в практиката на "Зограф" срещаме съчетанието "проигумен Паисий" - титла, лигитимираща даден духовник, излъчен и част от самата зографска среда, но не и получена и изпълнявана сред братство в друг от атонските манастири... Колкото до "монах" и "поп/йеромонах" - те поемат известна роля като идентификатори от по-общ характер, главно с оглед на възрастовото състояние на членовете в монашеската общност... Впрочем ето я картината - с днешна дата, в нейната цялост - предлагана от "Кондиката" на Зографската обител:

1734

В ту годину
Мсца октомврия 14 ден

Прииде поп Паисия еромонах, принесе милостину у монастир 230 гроша.

И старец Йоил монах и он принесе милостиню 105 гроша и Бог да прости.

1741

Проигумен Паисия принесе пут от Пазарджик 110 гроша и две чаши сребрени и мъска една.

1765 года

Атанасия и Паисия монах предали от поклонници и от себе... и две хиляди.

1768

Прииде Старец Паисий монахо от Градобор (?) и от себе предал путнина гроша 500.

1771, мсца ноебря 20

Прииде поп Паисий от Вардарь.

7 поклонници с дарения по 25 гроша.

1772, априлия 22

Прииде поп Паисий с поклонници - над 20 души, направили дарения от по 20-25 гроша.

1772, мсца ноебря 20

Прииде йеромонах Паисий от Вардаро с госте...

1773, мсц януария 22

От Ловеч прииде проигумен Паисия.

2 страници с имена и дарения...

1780, януария 20

Прииде проигумен хаджи Паисий с поклонници от Пирот.

Имената на гостите и даренията:

1782, енваря 22

Прииде той же проигумен Паисий с поклонници от град Пирот и дадоха милостиня сума 250 гроша.

И баба Милкана една парусия дала гроша 25 и остало бакия гроша 25.

1783, февруария 12

Прииде отец проигумен хаджи кир Паисия от Пирот с поклонници и дале милостиня.

Марко йерей гроша 10.

Керана дала сребро, една парусия гроша 50.

Тома Спас и Божанка един кон гроша 120.

И предал нам сухи пари гроша...

1785 года, февруария 6

Дошел отец проигумен кир хаджи Паисий от Пирот и даде у монастир двесте и петдесет гроша и кон един - петдесет гроша, и чинила сума триста гроша.

И еще един пояс ... пет гроша.

И свише писаните от сего таксида его от Пирот сума хиляда триста и петдесет и три гроша 1353.

1786 года, мсца септемврия 23 ден

Прииде проигумен кир Евтимий от ВЛАШКО, от монастир ДОБРОВЕЦ и донесе четири кесии сухи пари.

И по-напред проводи с ПРОИГУМЕН ПАИСИЙ хиляда гроша и две полици по триста гроша, що ги плащаше на Влашко. И станаха сума седем кесии и сто гроша (л. 173).

1798 года, мсц мая

Прииде проигумен ПАИСИЙ от Русчук сос госте и писаха милостиня, послано хиляда и четиристотин гроша - 1400.

1799, месеца юния 15

Доведоха с проигумена Лаврентия поклонници - писаха 3700.

1800 года, мсц октомври 1

Прииде отец проигумен кир Паисий у монастир от Русчук и прияхме от него сухи аспри гроша 1010.

И един кон гроша 150.

И една купа сребрена гроша 60.

Страница от "Зографската кондика"

Рисковано е да се твърди, че това са "записите", които изцяло представят документираното в "Кондиката" присъствие на монах с името Паисий. Тъй като става дума за ръкопис, воден без каквито и да е строги правила, от личности с нееднаква езикова култура и не винаги на български език, ръкопис в неособено добро състояние, допустими са е някои пропуски. Но те едва ли могат да внесат промяна в налагащите се изводи.

Усилията за изясняване присъствието на автора на "История славянобългарска" в "Зограф" би трябвало да се съсредоточат в тази рамка, но да се подхожда не избирателно, а да се има предвид картината в нейната цялост. Така представена, тя трябва първо да ни впечатли с липсата на документирани таксидиотски пътувания на излъчен от "Зограф" духовник с името Паисий точно през 60-те години. Доказва го дори и "извадката", осъществена от Мих. Ковачев, преследваща тази цел... А това е период в границите на който, от есента на 1761-ва и в следващите, да кажем, година-две, авторът на "История славянобългарска" е могъл да пребивава в тази Света обител. И ако се е вписал органично в монашеската общност, е нямало как да не остави следи през този си престой. Посочената липса на името му, съвсем естествено подхранва извода, че не е правен опит от негова страна за трайно и официално вграждане в цялостния живот на зографци, че става дума за негово кратко, временно пребиваване, за срок, обусловен от решението да завърши необезпокояван започнатата "История". Точно в този дух е личното му признание, което не бива да пренебрегваме:

Затова не можах да изтърпя това в "Хилендар", излязох и дойдох в "Изограф"...

Специално насочени издирвания могат да ни дадат основание и за ролята на друг един аргумент - смяната на ръководния епитропски екип в напуснатата Света обител. Подозирам, че точно тогава в него се е оказал сърбинът йером. Тимотей, тъй като през следващите години в "Кондиката" го срещаме с титлата "проигумен". А с тази личност Отец Паисий влиза в пряк сериозен конфликт чрез предприетите си през 1761 г. действия в Сремски Карловци, изобличавайки я за тайно, "без вядомости тогоже монастира, братства и Настоятеля изнесените някои хрисовули, както следва...". Не знаем какви усилия му е струвало, но при завръщането си през лятото на 1761 г. успява да прибере от Карловецката митрополия посочените изключително важни за "Хилендар" документи. И - през есента на същата година са оказва "персона нон грата" в своята обител...

Представите за пребиваването на хилендареца Паисий сред монашеската общност на "Зограф", което се опитваме да реконструираме, трябва да отчитат и се съобразяват с два факта. От една страна - това е статута му на "външен" и временно пребиваващ, което произтича от личното му признание, от друга - присъствието на зографец с името Паисий в самата Зографска обител през годините от втората половина на XVIII в. И за първото, и за второто на помощ ни идват "записи" от "Зографската кондика", които изобщо не са привличани и не са се имали предвид от Мих. Ковачев и другите. По повод на заварения "съименик" нямам предвид безспорни свидетелства за монах със същото име, с когото на практика се свързват документираните в пълната "извадка" таксиди от 1734 или 1741 година. Такива в случая не са и необходими. Налице е обаче фрагмент в "Кондиката", който се отнася категорично за тукашен духовник Паисий сред братството именно в рамките на "Паисиевото време". За неговото трайно присъствие в третолична форма ни уведомява следният "запис":

1782 юния 15. Паки прииде отец Нектарий от Велес сос госте и дадоха сухи пари гроша 295. И шест катъри за гроша 300. И станаха сума гроша. И станаха сума са шестстотини тия парадоси. Писа отец Нектария на свой ученика йеро Паисия грош са стотина (л. 181).

Съотнасяйки данните от "Зографската кондика" с безспорната роля на 1761-1762 г. като разделителна граница в житейската съдба на автора на "История славянобългарска", е логично да приемем, че ученикът на отец Нектарий е зографецът, който през периода от 60-70-те години до началото на XIX в. присъства с името Паисий сред тукашното братство и по страниците на "Зографската кондика".

Именно той, вече като проигумен хаджи Паисий, се оказва сред най-активните и авторитетни таксидиоти от манастирската общност на "Зограф" през последните десетилетия на XVIII-ти и началото на XIX в. Формално усложняващото картината е, че по същото време той има до себе си също такава дейна фигура на пътуващ изповедник с името Лаврентий - заемал длъжността игумен, удостоен с титлата архимандрит... За съжаление, нито един от тези двама видни зографци с тяхната богата на контакти таксидиотска дейност, не намира мястото си в издадения солиден справочник "Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция" (1988). Специалистите-историци начело с проф. Николай Генчев е нямало как да не се сблъскат с данните за тях. Но като автори и съставители са предпочели изобщо да не ги включат в изданието. Възпрял ги е вероятно "синдромът" Отец Паисий Хилендарски - анотират ли в такъв представителен справочник личности на монаси с тези имена в "Зограф", в същото време те се задължават да ги отграничат от автора на "История славянобългарска". А то се оказва трудно и рисковано не само заради сложната картина на фактите, но и заради вече наложените гледища от авторитети от миналото за неговия житейски път, година на смъртта, дати и престои по места...

Нека припомня и втория факт, оказал се от значение за идентифициране статута и личността на хилендареца Паисий, преселил се временно в "Зограф"... Ако наистина по страниците на тукашната "Кондика" става дума за автора на "История славянобългарска" и това да е в някаква степен документално свидетелство за престоя му тук, бих посочил фрагмент, вписан на лист 63 от ръкописа. За съжаление, въпросният текст не е коментиран от никого досега за евентуалната му връзка с Отец Паисий Хилендарски. Ето точно възпроизведения му вид:

1762, мая 20 го.

Хилендарец привел госте:

Нико Яно гроша 20

Пано гроша 2

Мавроди гроша 2

Стамо гроша 2

Нако гроша 2

Пено гроша 1

Недо гроша 1

Деспо (?) гроша 1

Георги гроша 1

Павле гроша 1

Стале гроша 1.

Големият пропуск в случая е, че не е отбелязано селището, откъдето са доведени поименно вписаните поклонници, посетили на 20 май 1762 г. "Зограф". И другият, не по-малко важният - не е споменато личното име на монаха-таксидиот, който ги е убедил и придружил в така документираното пътуване. От друга страна, точно липсата на името не е случайна - тя несъмнено произтича от факта, че става дума не за член на зографското братство, а за "вънкашен" духовник, какъвто на практика точно по това време из средата на хилендарците е Отец Паисий...

Кои са логичните предпоставки, въз основа на които си позволявам да отнеса този "запис" от "Зографската кондика" именно към автора на "История славянобългарска"? Първата - той се е преселил от "Хилендар" в "Зограф" през есента или края на 1761 г. и е естествено в средите на многобройното зографско братство дълго време да бъде третиран като "пришълец", като "външен". Едно от доказателствата е липсата на името му. Втората - това е третоличната глаголна форма на въвеждащата фраза, която свидетелства, че не самият таксидиот, а друг, "тукашен монах" е вписал събитието. Ако въз основа на групата поклонници се определи от кой град се е върнал на 20 май 1762 г. въпросният "хилендарец", ще е логично да мислим, че не в Котел, а именно там първо е "показал" завършения си историографски труд. При това положение, ако се появят нови свидетелства и чрез тях проработи шансът на селище преди Котел - какво по-интересно и показателно...

Засега въз основа на този новооповестен автентичен фрагмент можем с известна сигурност да предположим следното - че в цитираната изписка е документирано пътуване на отец Паисий Хилендарски от територията на "Зограф" до някое от селищата по българското землище. Този факт сам по себе си свидетелства и за нещо много важно - че на новото място до април-май 1762 г. той е завършил своето съчинение и вероятно е предприел първия си опит за неговото разпространение, съчетан с таксидиотска мисия от името на "Зограф". Докога продължава престоят му там и предприемани ли са от тук други негови пътувания? Отговорът на тези въпроси тепърва трябва да се изяснява и дано сигурни факти се открият в новоиздирени и неизползвани извори, а не да се тръгва единствено от застъпниците на монашеското име Паисий. По-голяма е вероятността престоят в Зограф на хилендареца с това име да обхваща времето от есента на 1761-ва до пролетта-лятото на 1762-ра - и след завършването на историческия си труд, след настъпили промени в "Хилендар", да се е прибрал в своя манастир.

в. Към ролята на метосите в Бесарабия

Знаеше се, че до голяма степен обликът и благосъстоянието на "Зограф" през късното Средновековие, та до началото на XIX в., са се дължали на приходите, получавани от принадлежащите им манастири "Киприану", "Добровец" и "Липовец" в Бесарабия. В този дух като свидетелства специалистите и читателите - от времето на Васил Априлов до сега - разполагаха единствено с хрисовулите и актовете за дарения от страна на господарите-владетели на Молдова. Именно "Зографската кондика" с редица фрагменти от съдържанието си идва да оповести един широк кръг от конкретни, автентични измерения на получаваното от там, главно под формата на парични средства, а и на други постъпления.

Без да сме сигурни в изчерпателността на предлаганата тук картина, и в този си вид тя в достатъчна степен онагледява отношенията между манастира-майка в Атон и тези отдалечени подведомствени му средища, техния дял за целокупния живот на монашеското братство в "Зограф". И друг един факт, произтичащ от времеобхвата на документираните прояви, предопределя значението на "Кондиката". В нея доста конкретно и убедително е отразен етапът на нормалните контакти и солидните постъпления от Киприановския и Добровецкия манастир с принадлежащите им земи, гори и крепостно селячество до Руско-турската война от 1806-1812 г. С друга своя част ръкописът документира и една от последиците на разразилия се конфликт в тая част на полуострова - преминаването на Бесарабия към Русия фактически прекъсва властта на "Зограф" над тамошните му владения и го лишава от дотогава получаваните солидни приходи.

Възможностите да се изяснят последиците от този кризисен период за "Зограф", макар и ограничени, ни ги предлага съхранената, но непривличала вниманието документация, които съдържа коментираната тук "Кондика". Записите в нея в този аспект - било за времеизява и осигурени материални блага, било за персонални съдби и лично предприети начинания и заслуги - я правят един от неопровержимите и надеждни източници. Другият, който в случая няма да ни занимава - това е оцелялата в архивите на "Зограф" водена тогава кореспонденция. А именно тя отразява както атмосферата в двете, географски отдалечени манастирски средища, така и диалога с официалните духовни и държавни институции на Руската империя, с тогавашната управа на Кишиневската митрополия за възстановяване на статуквото...

За да добием реална до голяма степен представа за онова, което "Зограф" получава от предоставените му дарения в Бесарабия, манастирската "Кондика" ни дава възможност да съпоставим налични данни до Руско-турската война 1806-1812-та, в годините от нея до 1838 г., и в периода след възвърнатите му права над тях. През първия отрязък от време не става дума за пълната картина, при втория - тя е сведена до нулата, при третия - за отправна точка служи внушителната цифра от 400 000 златни рубли, получени с възвръщането на тукашните манастири с принадлежащите им земи, закрепостени селяни, гори, реки и езера, последвани от постъпленията през всяка от годините.

За предхождащата големите катаклизми фаза на събитията от 1806-1812 г. няма как статистически да се обобщят получените суми. За тях се налага да съдим от отделни конкретни "записи", отразени именно в разглежданата тук "Кондика". Но и те, макар и единични, са красноречиво свидетелство за техния дял в дотогавашното материално състояние на Светата обител. Върху документираните солидни парични постъпления, които манастирът получава без особени усилия и ангажименти от страна на монашеското братство, се наслагват приходите от поклонническите посещения, от таксидиотската дейност във вътрешността на Балканския полуостров.

И така - за какви приходи на Зограф от предоставените им чрез хрисовули владения в Молдова става дума? Ще повторя - даренията включват основно манастирите "Киприану", "Добровец" и "Липовец" с принадлежащите им села, земи и гори. Ето частичните данни от интересуващото ни в случая естество, които съм имал възможност да извлека от все още битуващия като трудно достъпен ръкопис "Зографска кондика". Както се разбра, възпроизвеждат се нейни фрагменти, които документират приходите на "Зограф" преди съдбоносно отразилата се руско-турска война от 1806-1812 г. Ако имената на замесените монаси малко ни говорят, то онова, което те пренасят от Бесарабия под формата на пари, вещи и храни, е достатъчно красноречив факт, за да има нужда от специални уточнения. В някои от случаите вероятно става дума за препокриване на конкретните "обекти" зад по-общи топоси като "Молдо-влахия", "Молдовата", "Влашко", "Московията", "Малорусия", "Бесарабията" - целта е очертаване на явлението, а не данните за строга статистика...

1748.

От Молдовлахия иеромунах Сава - осем стотини гроша принел...

1748, ноемврия 11

В то прииде поп Савва йеромонах и старец Христофор и придадоха путнина 250 гроша и на старецот ще беше длъжен и плати.

Л. 7. Влахия. Костадин донесъл 50 гроша.

1749 года, мсца декемврия 5 ден.

Да се знае како приидоше от Московия йеромонахи Даниил и Методий и придадоше путнина сухи аспри 1000 гроша и прочия вещи церковни. Книги и един Стихар и антемиси - 300 гроша чинят. Сума 1300. В то время бил Арсения скевофилакс и тамо бил проигумен Констандия и отец Йоил, и отец Радуил.

В лето 1751, мсц ноемврия 6 ден

Прииде скевофилак кир Арсений со поп Даниила от Молдовлахия и принесоше хиляда и седемдесет гроша... сто гроша милостиня.

1755 года, февруария 18 дня

Дометиан монах и Доротей монах, когда возвратили ся от России отдали в монастире собранной милостины от христолюбцев триста седемдесятъ гроша.

Специално внимание в това отношение предизвикват някои от записите в "Кондиката", които се отнасят за 60-70-те години на XVIII в., свързани с дейността на една и съща личност - проигумен Игнатий. Става дума за намиращите се данни на л. 103-б, поднесени доста разбъркано и с различни почерци, под които е фразата "почему и подписал ся своеручно - азь...". Възпроизвеждам цялото съдържание с опит за известно преподреждане в зависимост от почерците:

1766, августа 10 дня.

Прииде проигумен кир Игнатий от Мало-Русия и принесе таксид аспри готови 200 гроша и църковни утвари за 3 кесии.

И придаде сего от Малороссии, от Велес, от Пирот... Предал у монастира готови аспри хиляду и двеста гроша. Мъски 6, кон 1, потир, килим и прочии вещи - гроша 600.

(С др. почерк): Приносил же седми кесах, дал еще на новою церкву портарицу (?) петсот гроша. И по прошения отца скеофилакса кир Арсения дал еще за Каламарию (метоха) пятсотин гроша за обший долг.

И в 1768 году идучи в Молдавию со отец Атанасием дал еще пят сотин гроша. И еще дал отец выше описании триста и петдесет.

И в 1775-мъ году по окончании послушания у Молдавии отдал щеть отцу арх имандриту кир Ананию за направу по разорения монастира Киприана шест кесии, и готових аспри пят кесии, и две кесии за винограде.

И в 1776-м году по прошению всего Собора монастирскаго доправих в граде Киеве спистених (?) Черновн---их денги, и вещи, и книги, и с техъ денегь дадено в монастир тысячу грошей.

И до зде по изчислению господина отца скеофилакса нашего кир Арсения, чинитъ предадених отцем проигуменем Игнатию в монастир тридесет кесии. Почему и подписал ся своеручно аз... (подпис, не се чете) (л. 103).

1775 года, ноемврия 8 дня

Приидоша от Москвы г-н отец архимандрит Акакий и монах Партений и придадоше милостиня пута, готови аспри хиляда и девят сот гроша, и прочии вещи, утвари църковни, фелони, стихари, книги и три потири. Со всею управою и една архиерейска митра. И то все кощует шест кесии и сто гроша. Сума всегда.

1783, ноемврия 20

Като дошъл архимандрит Акакий от Молдова и попечения Соборному паки дадени у монастир 8 тысящи и петстотин гроша - 8500 сума.

Тех временъ послал отец игумен Евтимий от Молдова, от Киприановския монастир пет тысящи гроша и принято в суму монастирскую 5000 хиляди гроша сума.

1786 года, мсца септемврия 23 ден

Прииде проигумен кир Евтимий от Влашко, от монастир "Добровец" и донесе четири кесии сухи пари.

И по-напред проводи с проигумен Паисий хиляда гроша и две полици по триста гроша, що ги плащаше на Влашко. И станаха сума седем кесии и сто гроша.

1792, мсц августа 6-го

Прииде отец Григорий русин, и даде у монастир готови аспри гроша хиляда и по слово тысаща. И поставлен бисть игумен у нашей монастир.

1795, юния 29 ден.

Прииде господин Вишан от Букурещ и остави у монастир милостиня парусии 2 и 1 сарандар. Особливо остави гроша 500 сас файда стоте 6. Ако буде жив да дойде да си земе парите без файда. И дадохме му омология за парите.

1804, мсца октомврия 1.

Прииде отец проигумен кир Порфирий сас синодията му от Молдова и дадоха парадос готови аспри седем кесии и други две чрез хаджи Илийча, и една що е дал во проигумена архимандрита Игнатия. И того всего стало кесии десет, а особливо проигумен Серафим дал гроша 550, тако даде и отец Антоний дал гроша 500 (л. 133).

1804, ноемврия

Прииде отец кир папа Антим от Влашко... и ...нихом его и бист игумен и поможе у монастире от своего труда, что беше на божигробскии монастири и даде у монастиръ аспри числом 2500.

И ради негово помощение проводиха его игумен у Молдова на наш монастир КИПРИАНЪ (л. 115).

Страница от "Зографската кондика"

1805, декемврия 1

Прииде отец архимандрит Серафим от Влашко, от "ДОБРОВЕЦ" и даде сухи пари аспри гроша парадос 1400.

1808, юлий 18

Прииде отец поп Яков от Букурещ и придаде парадос сухи аспри - гроша 900.

И го сторихомъ игумен (л. 180).

Ако съдим от така представената "извадка", вероятно архим. Серафим, дотогавашният представител на "Зограф" и игумен на манастира "Добровец" в Бесарабия, е последният, който със завръщането си на 1 декември 1805 г. онагледява практиката на получаваните оттам солидни парични средства. През следващата 1806 г. избухва поредната Руско-турска война, която е не само продължителна и разорителна за тази част от Балканите, но като последица довежда и до прекрояване на политическата карта в този район. Следва голямата "пауза" в общуването на Зографската обител с подведомствените й манастири в Молдова, а това най-вече означава прекъсване на получаваните оттам парични средства и дарения. Войната поставя началото на кризисен период в техните отношения, продължил до 1837 г., в рамките на който разгръщат своята активна дейност манастирските пратеници Хаджи Викентий и йеромонах Анатолий в Русия за възвръщане правата на "Зограф" върху "Киприану" и "Добровец". Но - това е друга тема...

г. Поклонническо присъствие от Анадола през XVIII в.

Сред множеството документирани контакти на "Зограф" с християнското население на целия Балкански полуостров, "Кондиката" на Светата обител включва поклоннически пътувания и от жители на селища от Анадола. Оказва се, че тези, които са упоменати - тогава села, в наше време са се разраснали в градове и центрове на съвременния живот в Турция. Записите, които отразяват връзката на т.нар. "малоазийски българи" със "Зограф", са изцяло в духа на останалите, както и голяма част от застъпените лични имена. Налице са податките - най-вече под формата на упоменатите селища - за по-широк кръг от поклоннически посещения на Светата обител от страна на българи-християни от Мала Азия, но поради небрежното им вписване, трудно се възпроизвежда цялостния текст като документ. Ето защо по-долу предлагам ония от тях, при които успях да разчета датировка, селище, лични имена, оставено дарение...

Л. 96

1761, мая 30

От Анадолска земля

Мария - парусия гроша 15

Мария протеси (?) - гроша 5.

За съжаление, в този случай не е упоменато селището, откъдето тръгва тази милостиня. Вероятно е била поръчана по пътуващ духовник или от идваща група поклонници, чиято цел е бил друг манастир в Света гора. Значението му е на безспорен документиран акт на поддържан интерес и контакти.

Л. 49

1776, месец априля 2

Село Кютая

Анастас

Ваху

Яна сарандаре гроша 10.

В наше време селото Кютая е град в Западна Турция - в центъра на Анадола, със същото име, административно средище с население 212 000 жители (2009).

По-отчетливо разкриващ същността си е следващият пример, предложен от "Зографската кондика". Той онагледява двукратно осъществено поклонение в Светата обител от едно и също селище и дава по-разгърната представа за персоналния състав на групата поклонници. Става дума за село Михаличе от Анадола, което след 1914 г. е преименовано и е днешния град Караджабей в района на гр. Бурса. Ето характеристиките му, извлечени от интернет, в които не е отразена съдбата му в минало време, поне през XVIII век, за когато се отнасят документираните случаи:

Михалич - фиксирано в географски справочник от 1851 г. Не е изключено това славянско име да му е било дадено от малоазийските българи, пребиваващи в този край до 1914 г.

Гр. Караджабей (Михалич) - 54 000 жители. В града има общност на българи мюсюлмани, които се заселват в града през 1885 г. Най-вероятно са от с. Змеица, Девинско.

Л. 41

1775, мсц ноемврия 5

Приидоша от Анадоле, село Михалче

Анасташи Грамава (?)........ гроша 2

Димо и Санина...... гроша 2

София......... гроша 1

Панчу......... гроша 1

Атанаси............ гроша 1

Янчу............. гроша 1

Хормуса Деспина......... гроша 2.

Л. 40

1776, декемврия 8

Приидоша от Анадолe, село Михалче

Милошъ........................ гроша 5

Рака..................... гроша 5

Павлина..................... гроша 5

Ламбриносъ................. гроша 5

Милошъ............... гроша 5

Янаки.............. гроша 5.

Тъй като сред сведенията, с които разполагам за "Хилендар", се среща само един-единствен подобен случай на контакт от страна на "малоазийските българи" със Света гора - и той, свързан с вече упоменатото село Михаличе - ще си позволя и него да привлека в предлаганите бележки. При него интересното е, че хилендарци са имали за свой пратеник в района на това селище в Анадола един от авторитетните си изповедници - Съборния старец йером. Серапион. След това си пътуване в Мала Азия той е избран за игумен на манастира, като по-късно изпълнява таксидиотска мисия в Битоля, Сливен и др. А тук става дума за следния запис:

1777, мсц октомврия 3

Прииде брат наш соборний старец Серапион монах от Анатоль, от Михаличъ, и принесе 490 гроша и вещи гроша 10 - и от сия аспри послал хаджи Гиьошо - гроша 400 за обновление сграда монастирска. Скевофилак Висарион (вж. Хилендарската 1998: 67).

Истина е - сред стотиците документирани поклоннически пътувания от различни селища на българското землище и на Балканите - привлечените тук посещения на Атон от Анадола заемат съвсем скромно място. Но е редно и те да се имат предвид, когато се характеризира живота и съдбата на т.нар. "малоазийски българи" през XVIII век.

д. Свидетелства за предоставена необичайна "милостиня"

Този фрагмент с илюстриращите го скромен брой записи в "Зографската кондика" е предизвикан от появата на публикации в наше време, които свързват таксидиотството по българските земи през Възраждането с неприсъща му, евтино изфабрикувана и грубо, "ала екшън" героизираща го роля. Като автор на посветена му книга, претърпяла две издания (Радев 1996; 2008), и към мен са отправяли въпроси, свързани с възникналата неизвестно как представа за това едва ли не като специфична общност от обучени монаси в областта на бойното изкуство... Интересуващите се не бяха от тези, които ги занимава точно това лице на таксидиотството, за да получат допълнителна информация, а от средата на читатели, срещали техните писания.

Наскоро обаче в интернет-пространството попаднах на известие за появата на публикувано съчинение, което застъпва "темата" (Александров 1999). Но не то, а две от статиите, които я тиражират чрез периодическия печат, се превърнаха в повод и основание за тук предложените страници. Каза си думата и фактът, че едната принадлежи на Деян Енев - утвърден писател като майстор на разказа (Енев 2002), а другата - на автор, отбелязан като "доц. Йордан Василев, д-р по история" (Василев 2016). По понятни съображения, от антрефилето на белетриста ще привлека следния по-кратък откъс:

Освен това таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и същите диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане, бързо катерене по дърво, както и методи за обезвредяване на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба...

Няма да прибягвам до анализ на срещаните твърдения в този откъс - наивно съчинени, изобщо не намиращи и най-малка подкрепа в стигналите до нас спомени и архиви, свързани с таксидиотството като явление и с дейността на отделни негови представители, в посветените им характеристики и изследвания. Трудно ми е дори да предположа какво е накарало този иначе добре приет белетрист да прибягва до подобен "опус в жълто"...

По-друг е вторият случай, тъй като става дума за специалист, представил се с титлите "доцент" и "докторска степен" в областта на историческата ни наука, сред чийто представители би трябвало да са професионално ангажираните изследвачи на тази проблематика. Това е основанието да отредя повече място на предложеното от т.нар. "доц. Йордан Василев, д-р по история". Тук анализ не е необходим, защото всичко - и то буквално всичко! - както с претенциите за уж вдъхваща доверие конкретност, така и за някакви обобщения - е плод на груба спекулативност, безсрамни измишльотини и фалшиви внушения. Ще го разбере всеки читател, интересуващ се от възрожденското ни минало, който надникне в следното изложение:

Таксидиотите са български монаси, специално подготвени и обучени за своята мисия - да посещават най-отдалечените кътчета на страната и основават постоянни или временни училища, в които обучават малки или по-големи ученици, както и да събират дарения за манастирите. Техният девиз бил "За вяра и свобода".

Понеже пренасяли пари и ценности, често са нападани от турци и гърци, които искали да ги ограбят. Затова от раби божии се превръщат в смели воини. И създават бойно изкуство за сражения с тояги срещу мечове.

За да станат таксидиоти, преминават през сложна физическа и психологическа подготовка, които правят силни тялото и духа. С юмрук са можели да убият вол, удряйки го по главата, а въоръжен с тояга, един таксидиот се сражавал успешно с 5-6 души с ятагани. Стават още по-силни, когато започват да използват за водене на бой железен прът, който всъщност е един вид меч, защото долният му край е заострен, а двете му страни са резци. Това вече е хладно оръжие, което за неправоверните в Османската империя е забранено, но те издействат разрешение от султана да го носят и използват.

Таксидиотите се появават в началото на XVIII в. Не е точно установено, но има основание да се смята за техен родоночалник е игуменът на Хилендарския манастир Панасий. Той открива писания, от които узнава за българското бойно изкуство от средните векове... Изучава го и когато смята, че го е овладял, събира монасите, които в манастира тогава са 35, повечето яки мъже. Нарежда им да го нападнат всички наведнъж, без да се страхуват от сана му. Те много не го обичали, защото бил прекалено строг към тях, и решили, че е дошло времето да го понатупат, затова се нахвърлили с ярост върху него. Игумен Панасий обаче ги изпонатръшкал. Като се опомнили от нанесените им поражения, монасите помислили, че Бог е възнаградил игумен Панасий с чудодейна сила, защото всички признавали, че той е свят човек. Тогава Панасий им казал, че всеки от тях може да притежава такава сила и умения като неговите. Подбрал 10 от най-младите монаси и за 6 месеца ги обучил, а те пък станали учители на други.

Един от тях е отец Паисий... Мъж с атлетическо телосложение, прикрито под монашеското расо, той е кръстосвал българските земи с бойна тояга. Една привечер се разразява буря и той търси убежище в близкото село, което обаче се оказва турско. Показва тескерето си за таксидиот на агата, а той знае, че те са покровителствани от султана, затова го настанява да пренощува в имарета към джамията. За благодарност Паисий му дава една сребърна пара. Агата помисля, че този монах има много пари и през нощта го напада с още 6 въоръжени с ятагани турци. Паисий обаче е подготвен за подобна ситуация. Спи леко, при най-малкия шум се събужда, като вижда нападателите, грабва тоягата си, избива оръжията от ръцете им, поваля ги на земята, развързва поясите им и с тях ги връзва. Когато ги подкарва, те уплашено го питат къде ги води. Монахът им казва, че съгласно техния обичай крадците се наказват със смърт, затова ще ги удави в близкия вир. Започват да го молят за пощада и той се съгласява да ги пусне, ако всеки от тях даде по 10 жълтици като дарение за манастира. Понеже нямат у себе си, той пуска един от тях да донесе откупа за всички. Останалите вкарва във вира, докато водата стигне до шиите им. Когато след час освободеният се връща с 60 жълтици, пуска всички и те мокри до кости бягат през глава.

...Един от най-прочутите е Матей Преображенски, защото е измежду най-близките сътрудници на Васил Левски. Ненапразно го наричат Миткалото, защото той снове надлъж и нашир поробената българска земя... Гръцките владици, които векове наред са събирали духовен данък от българите, са натрупали състояния. След фермана на султана за създаване на Българска екзархия повечето от тях наемат пазванти - турци, черкези, арнаути, татари, на които плащат, за да не позволят на български владици и свещеници да оглавят епархиите и енориите, които вече са признати за част от екзархията. Матей Преображенски се заема и с този проблем. Заедно с още двама таксидиоти, обучени да се бият с пръта-меч, разгонва пазвантите, гръцките владици и попове, и въвежда българските в техните владения. Скоро му се разнася славата и само като чуят, че той приближава, пазванти, гръцки владици и попове се разбягват, защото се страхуват от неговото възмездие. Знаело се, че на пазвантите удря по 40 пръчки на голо, а на владиците и поповете реже брадите, обръсва им главите и ги облича със селски дрехи, правейки ги клисари - да бият камбаните и да събират угарките от свещниците.

Рязката ми категорична оценка не произтича от факта, че не се е опрял на книгата ми. Ако е наистина с претенциите на историк, Й. В. е трябвало да потърси поне издадената преди двайсетина години "Хилендарската кондика от XVIII век" (1998) - цялостна и обективна картина на таксидиотската практика на Светата обител, да потърси спомените на автори като Агапий Рилски, свидетелствата на Климент Рилец и пр. А не да измисля игумени като Панасий и произволно да хазайничи из биографиите на Паисий Хилендарски или Матей Преображенски...

Не заради автора Й. В., а заради интересуващите се читатели ще напомня - публикуваната вече "Хилендарска кондика" в нито една от своите страници не съдържа и най-дискретния намек за подобен аспект в дейността на таксидиотската общност. До скоро само един-единствен известен ми факт - сред множеството проследени съдби на пътуващи изповедници от "Зограф", Рилската обител и "Хилендар" - свидетелстваше, или по-скоро предполагаше изява на "войнственост" и готовност за силово присъствие. И то - не като владеещ мистериозни бойни изкуства, а в откровената му класическа форма... Става дума за рилеца йером. Памфилий, чията таксидиотска мисия е документирана с престоя му в Самоков (ок. 1821 г.), по-късно е изповедник в градовете Ниш (1837) и Пирот (1839). Виждаме го да игуменува (1839-1842), след което е отново манастирски пратеник в Самоков (1842-1845). Именно във връзка с него е запазено следното "Позволително", което през 1850 г. му е издадено за правото да се движи въоръжен:

Гореспоменатият отец Памфилий е свободен да носи със себе си следното оръжие: един чифт пищови с жълтоцветен кубурлук и един дълъг нож със сребърна дръжка (вж. Иванов 1917: 100).

Сега, попадайки на антрефилета от рода на горепривлечените и с възможност да работя с все още неиздадената, намираща се в ръкопис "Зографска кондика" от XVIII в., реших да потърся примери из практиките на таксидиотското съсловие, представяно като своеобразен "щурмови отряд", излъчен от Светата обител. Уви... многократният преглед на съдържанието й с нито един "запис" не дава основание за изводи в този дух. Открои се само един специфичен кръг, вклинил се в картината, включваща събираната от таксидиотите милостиня и дарения от поклонници под формата на пари (аспри, грошове...) и вещи, една част от които са от материално-поминъчно (храни, мулета, катъри, коне, мъски...), а други от духовно-религиозно естество (потири, филони, сребърни чаши, църковни одежди, евангелия, требници...). В няколко от записите, наред с тези традиционни дарения, се срещат и... бойни оръжия. Старателният ми оглед на "Кондиката" от тази гледна точка, даде следния резултат:

Л. 128

17... декемврия 24

Прииде папа Никодим со поклонници от Видинско, от село Бабакьой и Петрово Димитриа 1 парусия 50 гроша Петко 2 парусии... Пано 1 парусия, мъска дал Делчо 1 парусия 25 гроша Сарандар... Павле Димано 2 гроша Протеси Митре сирмо 10 гроша

Протеси Братойко (?) сирмо 10 гроша

1809, април 23

Проигумен...

Парадос от госте 50

Едни пощовъ гроша 150

Други пищовъ гроша 100

Една пушка гроша 40

Друга пушка гроша 30

Едни пафти гроша 20

Л.136

1804, мая 20

От проигумен Хрисогонови госте от Тетевен гроша 931

И от Вратеспа (?) от госте гроша 300

И една пушка...

И два корфоорологиа (?)...

Л. 160

1790, юниу 20

Прииде отец... от Сливен сас поклонници

и дадоха сухи пари гроша 770

ямболия за гроша 50

и една сахат за гроша 60

и един катър за гроша 70

и едно шишане гроша 30

И того стало сума 980 гроша

Присъствието на този тип дарения в практиката на таксидиотското съсловие, документирани за времето от края на XVIII в. не бива нито да ни изненадват, нито да са аргумент за изводи и твърдения в духа на онова, което запълва по-горе коментираните публикации. Те са оправдани, имаме ли предвид примерите, които свидетелстват, че манастирите на Света гора твърде често са подлагани на грабежи и жестоки пиратски нападения, че някои от таксидиотите-монаси стават жертва на размириците по места, които подготвят упадъка на Турската империя и т.н.

2. Славянска граматика от 1846 г.

Осъществените в наше време "Описи" на съхраненото в "Зограф" ръкописно наследство, наред с преобладаващата книжнина от богослужебно-каноничен характер и популярни религиозни четива, включват и скромния брой прояви на светска тематика. Сред последните отчетливо се обособяват ония от тях, които отговарят на представата за учебници, посветени на усвояването и прилагането на езика - т.нар. граматики. Като казвам това, имам предвид не недоосъщественото начинание "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (1985), а "Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (1994) - издание, в което са анотирани шест ръкописа по този начин:

• Църковно-славянска граматика на Милетий Смотрицки (№ 120),

• Гръцко-славянска граматика (№ 145),

• Църковно-славянска граматика от началото на 19. век (№ 196),

• Църковно-славянска граматика на М. Смотрицки от края на 18. век (№ 249),

• Църковно-славянска граматика от средата на 19. век (№ 257),

• Църковно-славянска граматика на М. Смотрицки от края на 18. век (№ 279).

Като имаме предвид авторитетния облик на изданието, а и авторитетния авторски екип, първото, което би трябвало да ни смути, е еднотипното представяне на всеки от ръкописите в "групата граматики". За съжаление, в този вид е тяхното присъстие и в описа на "Дигиталната научно-изследователска библиотека "Зограф" към Университетска библиотека - София. Впечатлението, което оставя този вариант на анотиране, е, че става дума едва ли не за набор от еднакви, механично възпроизвеждащи текста на Милетий Смотрицки ръкописи... Може би защото са така описани, те и не предизвикват очаквания интерес от страна на представителите на езиковедската ни наука. Дано не греша, но се налага изводът, че изобщо липсват публикации от тяхна страна, посветени на тези ръкописи, които би трябвало да са неразделна част от граматическото ни наследство през Възраждането. Като си позволявам това заключение, имам предвид основните обобщаващи трудове в тази насока - на проф. Хр. Първев (1975), на проф. Боян Вълчев (2008).

Истината е, че във връзка с конкретната цел на предлаганото тук изложение за един от споменатите ръкописи, нямаше как да бъда подпомогнат от споменатите по-горе "описи". Дори предварително известните ми данни за него нямаше как да се съгласуват с онова, което представя следния анотиращ го текст:

Църковнославянска граматика на Мелетий Смотрицки от края на XVIII в.

...Пълен и добре запазен ръкопис. Подвързия - оригинална: дъски с кожа; закопчалките са запазени... На двата форзацни листа, в началото на книгата има някои интересни бележки, от които личи, че през 1846 г. ръкописът е бил готвен за издаване в Одеса. Запазени са и печатите на цензурата в Одеса и на Зографския манастир" (Каталог 1994: 131).

Фактически се оказва, че зад пренебрежителната фраза "някои интересни бележки" стоят две страници от възрожденеца, заел се да отпечата граматиката, една страница-разрешение от цензурната комисия в Кишинев, десетина листа "Предисловие к любомудрому читателю". Ще си позволя да възпроизведа първите два паратекста, които в достатъчна степен открояват спецификата на ръкописа. Своеобразният "предговор" има следното кратко, но включващо интересни свидетелства, съдържание:

Сия славянская Граматика от давнаго времени сохранила ся в светогорском Славяно-Болгарском Зографском Монастыре, которую напечататъ хотя и имели усердное желание многие любители просвещения помянутаго Монастыря, но за разными неудобствами отлагали свое намерение.

Ныне же имея въ виду везде славянския типографии, с дозволению благотворнаго Началства, желающаго народнаго просвящения, въ каковому будучи побужден ревностию в ползе соотчичей своих, Соборный Старец означеннаго Монастыра Хаджи Викентий, оуроженецъ Престольнаго града Болгарии Тернова, от села Беляковец, решил ся издатъ оную, частию в ползу новозаведенаго оучилища в помянутом граде Тернове, при Свето-Николской церкви; а другую предоставляеть Правлению онаго оучилища распорядити ся и разослати в ближайшия к оному таковия же учебния заведения сколько кудо признаетъ нужнымъ.

Напечата ся в Кишиневском Архиерейском Доме 1846 года, мсца...

Вторият фрагмент, който предхожда предисловието и същинския текст, е от строго служебно естество. Но и той внася внася показатена конкретност за осъзнаване характера и съдбата на ръкописа:

Печатать позволяеться:

С темъ, чтобы по отпячатании представлено

было в Цензорный Комитет

изложенное число екземпляровъ.

Одесса, 1846 года

Сентября 13- дня!

Цензор: В Бахман.

На същата тази страница са нанесени два печата, първият от които е държавният, удостоверяващ институцията: "Одесский Цензорный Комитет". Вторият вероятно е от по-късно време, тъй като в центъра му има лъв с корона и годината 1870-та, а по елипсовидната му форма се чете: "Печ. книгохранители...". Колкото до "Предисловие любомудрому читателю" - текст от петнайсетина страници, с почерка на цялостния ръкопис - категорично не принадлежи на споменатия в краткия предговор Хаджи Викентий Зографски, а нямаме основания да го предпишем и на близкия му архим. Анатолий Зографски, взел активно участие в придвижване на идеята за отпечатване на книгата.

В този си вид дотук привлечените страници не съдържат знак, който да идентифицира изложението като препис на "Църковнославянска граматика" от Милетий Смотрицки. Нямам възможност, пък и не е в задачата и възможностите ми да осъществя съпоставка между издание на неговия труд и въпросния ръкопис. Но успоредяването на основните дялове в тях разкрива съществени, или поне достатъчни различия, за да нямаме правото еднозначно да окачествяваме съчинението, което ни занимава, като един от преписите по книгата на Смотрицки. Ръкописът има за отправна точка разгърнатото, заредено с емоционалност и виждания на видни личности от миналото за значението на граматиката "Предисловие к любомудрому читателю" (л. 1-7б), а същинското съдържание включва следните глави:

- О Граматице (л. 8-а и сл.)............

- О орфографии............

- О етимологии............

- О склонении (л. 11 и сл.)............

- О аномалях, сиреч иносклоныхь............

- О местоимении (л. 30 и сл.)............

- Слова части глагола (л. 37 и сл.)............

- Парадигма (л. 45 и сл.)............

- О четвертой словочасти............

- Причастие (л. 71 и сл.)............

- Конец над глаголию............

- О предлозе (л. 88 и сл.)............

- О междуметии............

- О согласии синтакси............

............

Конец Синтакси Богу тристому Славу, Чест и Хвалу АМИН".

Именник сочинении по Алфавиту............

В тясна връзка с подготовката и съдбата на предназначената за българските училища "Славянска граматика" е и съдържанието на Х.-Викентиево писмо от януари 1846 г. до съмишленика му архим. Анатолий Зографски, оказал се по това време в Бесарабия. Публикувано от скопския историк Симон Дракул не в оригиналния му вид, поради обема му тук ще привлека основното от съдържанието - фактологичните свидетелства за бъдещата книга:

Вашето писмо от 16 миналия декември го получих и Ви благодаря за Вашите грижи около забързаността на изпълнението на от мене предложения чекор в полза на нашата отечествена словесност. Чини ми се, че цената, що е назначил Димитри Иванович за печатане на граматиката не е много скъпа, според сметката всеки екземпляр ще струва 6 гроша. А ако ние пък увеличиме броя на екземплярите, тотава без съмнение, цената, колкото и да е, ще се намали. Ще се намали, защото е обичай, когато се печата по-голямо количество, се плаща по-евтино. Аз бих искал, вместо по-рано назначените 1,500 екземпляра, да се напечатат две хиляди, а да бъдат отпечатани отгоре и за ония пари, 600 гроша що се намират като дълг от Димитрия Иванович, сто или повече екземпляри, в зависимост от цената, която ще се види накрая. И още - и вие, както що ми рекохте самите - че имате намерение също така да се отпечатат и за Вас няколко броя - така че общият брой екземпляри на нашата граматика, речи го на два пъти да се уголеми спрямо по-раншните назначения. Следователно също и цената ще се поснижи може би до 5 гроша за екземпляр...

...Също така бих искал да знам дали тъй отпечатаната книга и ще я подвърже, барем в особена корица като книгата, що е по-рано излязла при него, наречена "Богословие"? Още Ви моля Вас, високопреподобен отче архимандрите, да го насочите вашето внимание и на тая работа: има ли неговата типография добър коректор, който внимателно да е наблюдавал верността на печатането. Да не би граматиката наша, която учи правилно да се говори и да се пише, самата тя - заради големия брой печатни гешки - да се появи на света крива.

Константин Огнянович - издател на българския календар - също така има своя типография. Ви моля най-покорно да се потрудите да отидите и до него, да огледате неговото заведение. Може би ще ви се стори по-добро и по-изгодно нашата граматика да се отпечати при него. И ако бъде така, тогава и той над 2000-те екземпляра нека отпечата и за вас, но и за мене, колкото ще излязат броя за 500-те лева, които ми ги дължи. Неговият календар е похвален заради чистотата на печата, за друго не знам.

...Отпечатаните 2000 екземпляра ще трябва да се изпратят в новооснованото търновско училище, което е при Св. Николаевската църква, като половината от тях, т.е. 1000 екземпляри, да останат в него за негово постоянно ползване, а другите 1000 да се разделят в другите такива близки новоосновани учебни заведения. Останалите броеве пък, колкото ще се отпечатат за сумата на моя дълг, да ми бъдат доставени на мене.

При това прилагам отделно листче със сведения за граматиката и за нейният издател - което смятам за потребно да бъде поместено към граматиката на края, така щото всеки екземпляр, който ще бъде отпечатан за мене - да го има това свидетелство. Това, което се отнася до вас, Вие ще знаете как сам да се разпоредите...

Януари 16 ден 1846 година

Св. Атонска гора, ман. Зограф

Во Христа Бога ваш и самотен богомолец, Соборен старец Викентий Зографски.

А за парите, само напишете ми: да Ви ги изпратя ли Вам, или да ги внеса в Събора тук и чрез неговите връзки, Вие да ги получите от Цариград, от заедничката светогорска каса. Или пък, за по-бързо - Вие да ги получите там, като ваш заем (омология), а аз според нея, без най-никакво съмнение, ще ги платя. Впрочем да го оставим това на Вашето решение" (цит. по: Дракул 1988: 366-368).

Въпреки документираните тук и редица още конкретни подробности около подготовката и съдбата на въпросната "Славянска граматика", тя не става факт в каталога на българската възрожденска книжнина. Нейният ръкопис с разрешението на руската цензура за публикуване, макар и пребивавал в Кишинев и в Одеса (а вер. и в Цариград) се е съхранил във великолепния си вид до наши дни в архивохранилището на "Зограф". Посветените му тук бележки нямат за цел да го подложат на цялостна и задълбочена интерпретация. Това е тема за пространна студия, тъй като много от въпросите, които повдига във връзка с съдържанието и съдбата си, се нуждаят от сериозни професионални издирвания.

На първо време е важно да се има предвид, че става дума за "Славянска граматика", която не е просто едно от срещаните ръкописни копия на съчинението на Мелетий Смотрицки, осъществено в тясна манастирска среда. Пред нас е учебник, подготвен и предназначен в името на ясно изразена идея да обслужи българските училища през 40-50-те години на XIX в. Поето е задължението предвижданият солиден двехиляден тираж да бъде насочен към Велико Търново и селищата във вътрешността на страната. Не по-малко показателен в случая е още един извод. В този си вид "Славянска граматика", наред с направените парични дарения и поддържаните стипендианти в Одеса, се налага като част от меценатската "програма" на един от малко познатите, но много заслужили за българското Възраждане представители на зографското братство - столетника Хаджи Викентий Зографски (1758-1863).

ЛИТЕРАТУРА

Александров 1999: Александров, Дориян. Бойни изкуства и военно дело на древните българи. София: Тангра ТаНакРа, 1999.

Василев 2016: Василев, Йордан. [...] // Патриотичен десант, 18.02.2016.

Вълчев 2008: Вълчев, Боян. Възрожденските граматики на български език. София, 2008.

Дракул 1988: Дракул, С. Архимандрит Анатолий Зографски. Скопие, 1988.

Енев 2002: Енев, Деян. За институцията на таксидиотството. // Сега, 02.03.2002.

Иванов 1917: Иванов, Йордан. Св. Иван Рилски и неговият манастир. София, 1917.

Каталог 1994: Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Съст.: Б. Райков, Ст. Кожухаров, Хр. Кодов, Х. Миклас. София, 1994.

Ковачев 1942: Ковачев, Михаил. Зограф. Изследвания и документи. Част 1. София: Военно-издателски фонд, 1942.

Ковачев 1943: Ковачев, Михаил. Зограф и българите в Македония през XVIII век. // Македонски преглед, 1943, кн. 3, с. 58-76.

Опис 1985: Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. 1. Съст.: Б. Райков, Ст. Кожухаров, Хр. Кодов. София, Солун, 1985.

Първев 1975: Първев, Христо. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Радев 1996: Радев, Иван. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи XVIII-XIX в. Велико Търново: Абагар, 1996.

Радев 2008: Радев, Иван. Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през XVIII-XIX век. 2. изд. София: АИ "Марин Дринов 2008.

Радев 2016: Радев, Иван. Зограф и Русенската епархия. Велико Търново: Абагар, 2016.

Хилендарската 1998: Хилендарската кондика от XVIII век. Предг. Божидар Райков. София, 1998.

Хилендарски 1961: Хилендарски, Паисий. История славяноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. Подг. Боню Ст. Ангелов. София: БАН, 1961.

*

Централен държавен архив - София, ф. 1318-К, оп. 1, а.е. 6068.

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2018, № 4 (221)