Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВООПОВЕСТЕНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ РЪКОПИСИ (1)
(Кратки известия)

Иван Радев

web

Заниманията с проблемите на българската литература през Възраждането и свързания с нея интерес към архивите в редица случаи ме сблъскват с факти, които стоят встрани от нейния официален каталог. Срещани все по-рядко през десетилетията било в архивохранилищата, било в скромни лични и семейни сбирки, някои от тях добиват публичност и заемат своето място в библиотечните рафтове. За формирането и жилавостта на тази традиция определена роля изиграва появата на печатните издания, тя налага убеждението, че след като възрожденецът се насочва и се възползва от печатното слово, само неговият продукт има статут на литература, останалото е в кръга на ръкописното наследство. А то - архивирано и достъпно само на специалистите, обикновено ги занимава като изследователски проблем, без самите прояви да добиват статута на факти от каталога на литературата. Инерцията е на непубликуваните произведения - били те повест, роман или сбирка стихове - да се гледа като на "ръкопис", а не като на книга. Едни от редките случаи на преодоляването й преди години беше "Факийско предание" на Балчо Нейков и особено показателната съдба на "Ведрица" от поп Минчо Кънчев...

Подобна, но вече без каквито и да е изключения, е практиката във връзка с останалите в ръкопис съчинения не от художествено-творческо, а от научно-популярно естество. Оказва се, че архивите съдържат преводи, нравствено-дидактични и граматически съчинения, описания, драми, които се коментират в изследванията, без на някои от тях да се даде път до широката читателска аудитория. Поради характера на скромната си задача, с кратките известия за занимаващите ме два ръкописа - вариант на граматика и на триезичен речник - аз също оставам в руслото на тази инерционна практика. Но ще уточня, че при първия, който е без заглавие и представлява учебно помагало, са налице достатъчните основания да оправдаят подобен подход. В този си вид и цели обаче вторият - "Краткое собрание имене по главизнах расположенное треми диалектами в ползу хотящих вядяти свойство и елиногреческаго и латинскато диалекта" - заслужава по-друга съдба.

Нека тръгна от основанията, подтикнали ме да предприема известяването на тези два ръкописа - съвсем различни помежду си по проблематика и евентуално място в каталога на възрожденската книжнина. Първото е, че подобно на редица други, намиращи се било в частни лица, било в скромни периферни "сбирки", те няма как да добият нужната публичност и да уплътнят представата за явлението, към което принадлежат. А днес е време, когато трудно можеш да подтикнеш някого, на когото "пò му е работа", да се заеме с тяхното оповестяване, щом не са в кръга на пряко занимаващите го теми, или не се вписват в схемата му за научно израстване. Към това съображение, като лично оправдание за поетия риск да коментирам езиковедски тип ръкописи, ще прибавя и обещанието с предлаганите бележки да остана в рамките на осведомителността, без каквито и да е претенции за оценъчност и категоризиране на привлечените факти, без изчерпателна картина на тяхната генеалогия, опити за авторизиране, степен на оригиналност и преводачески усилия...

В случая до голяма степен съм подпомогнат от факта, че във връзка с тяхната тематична насоченост разполагаме с вече осъществени обобщаващи изследвания от доказани специалисти в наше време. За оповестявания на първо място граматически труд, свързван със Жеравна, имам предвид "Очерк по история на българската граматика" (1975) на проф. Христо Първев и "Възрожденските граматики на български език" (2008) на проф. Боян Вълчев. А опитът за представяне на ръкописния "Българо-гръцко-латински речник" има за отправна точка и ориентир книгата на проф. Веса Кювлиева "Българското речниково дело през Възраждането" (1997) - издание с безспорни качества на цялостно проследяване на публикуваните и останалите в ръкопис речници у нас през този период.

Колкото до идеята тези два възрожденски ръкописа да бъдат съвместно представени чрез предлаганото тук изложение, тя възникна от мотото към изследването на проф. Веса Кювлиева. Става дума за максима, извлечена от статията "Кратко известие" (Филаретов 1857) - евентуалният автор на единия от разглежданите тук ръкописи. Читателят ще се убеди, че в случая тя се превръща във великолепно свързващата ги роля в съзнанието и книжовните усилия на възрожденската личност:

Речник и граматика са най-първото основание за всеки язик: доде няма тия двете, никоя книжнина не може да тръгне напред (Филаретов 1857).

 

1.

Езиковедът проф. Христо Първев приема, че през Възраждането са отпечатани 25 на брой "Български граматики" (вж. Първев 1975: 360-361). В по-ново време проф. Боян Вълчев, насочвайки се към същата проблематика, коментира 26 подобни издания и четири-пет на чужди езици (вж. Вълчев 2008). Към тях трябва да добавим няколкото стигнали до нас опити за препис на "Болгарска граматика" на йером. Неофит Рилски, отделни публицистични текстове (предговори, статии...), които предлагат по-цялостни възгледи за състоянието на българския език... Оказва се, че и архивите все още могат да ни изненадват с намиращите се в тях ръкописи от този тип. Така години преди д-р Петър Берон с неговия "Рибен буквар" (1824) и двамата Неофитовци с техните граматики (1835), вътрешната страница на задната корица на добре оформена и подвързана ръкописна "Псалтикия" съдържа интригуваша летописна бележка (вж. Радев 2010: 143). Ще я припомня в автентичния й вид:

1817 года, на месец декемврия на 17 ден
положих начало граматики

Така сборът от статистическите справки на професорите Христо Първев и Боян Вълчев плюс редица още заявки и замисли, съотнесени към разслоения тематично "каталог" на целокупната възрожденска книжнина, ни убеждава категорично, че в случая става дума за първенствуващото място, което заемат в него проявите в графата "граматики на българския език". Няма друга тематична област, друга проблематика, която така властно да присъства в творческия свят и изяви на книжовника-възрожденец. С право може да се каже, че сред посланията, излъчени от Паисиевата "История славянобългарска", като особено актуален и осъзнаван със своята важност, се оказва призивът му "знай своя род и ЕЗИК".

Публикуваните издания от този тематичен кръг и с тази им роля, на фона на излизащата и предлагана на българина книжнина до 70-те години, са наистина респектиращо явление. Но за пълнота е оправдано да се имат предвид и останалите съхранени тук и там ръкописни прояви от този тип. Именно на две от все още недобилите публичност са посветени бележките, които следват.

Първият ръкопис, за който ще дам кратки сведения и ще положа известни усилия да разкрия неговата същност, е притежание на Регионална библиотека "Сава Доброплодни" - гр. Сливен. Истината е, че липсват сведения за годината на създаването му и за неговата по-нататъшна съдба, за времето и лицето, което го е предало във фонда на това книгохранилище. Доколкото мога да съдя, въпросният граматически труд досега не е бил обект на професионални интереси от страна на филолози и възрожденисти. След разговор преди година с г-жа Росица Петрова, директор на регионалната библиотека в Сливен, тя бе така добра и отзивчива да ми изпрати точно копие на ръкописа. За сторения от нейна страна жест й дължа искрена колегиална благодарност, а тук изпълнявам поетото задължение чрез предлаганото кратко известие да дам публичност на това, показателно с характера и качествата си, ръкописно съчинение.

Става дума за солиден по обема си, прегледно поднесен, без допълнителни добавки или зачерквания, с твърди корици, номериран от автора си ръкопис от 238 страници. На първия лист е само следният текст:

Тая книга е на мене Савва Матеевъ Вълчевъ
Въ Жеравна
азъ Рокописецъ
С. М. Вълчевъ

Първи лист от граматиката: Тая книга е на мене Савва Матеевъ Вълчевъ Въ Жеравна

Първи лист от граматиката: Тая книга е на мене Савва Матеевъ Вълчевъ Въ Жеравна

Това са единствените конкретни данни, които говорят и за автора, и за неговото съчинение. Изненадва ни липсата на заглавие. По кориците и белите полета на ръкописа липсват каквито и да е летописни бележки или насочващи сведения, за да улеснят изясняването на неговото авторство, предназначение и времепоява. В този си вид "визитката" има характера на своеобразен "екс либрис", свидетелствайки категорично, че и го създава, и го притежава едно и също лице - Сава Матеев Вълчев, намиращ се в село Жеравна. От друга страна, така поднесеното изложение, с тези строго следвани правила за подредба, композиция и промисленост на текста, изключват вероятността да става дума за някакъв любителски чернови вариант или за водени "ученически записки". Впечатлението е, че пред нас е ръкопис, едва ли не старателно подготвян за печат. То изцяло се подкрепя от обхвата на съдържанието, от постигнатата систематика на езиковите явления, от вложения професионализъм и ниво на тяхната интерпретация. Пък и самият автор използва израза "тая книга...". Същевременно, като имаме предвид следваната обща схема, структурирането и субординацията на отделните части, съчетаването на постановките и назоваванията с внушително количество онагледяващи ги примери, всичко в текста говори за неговото предназначение като учебно помагало.

Имайки предвид упоменатите конкретни маркери, естествено е въпросният граматически труд да отвежда към просветното дело в Жеравна и неговият автор да е сред тукашното учителско съсловие - след като, разбира се, изключим Райно Попович. За да дам път на предположенията, които възникват, ще отбележа, че ориентирите, от които трябва да тръгнем, са три. Първият и най-сигурният, това е собственоръчно упоменатото собствено име на кописта - веднъж разгънато ("Савва Матеевъ Вълчевъ) и в полусъкратената му форма ("С. М. Вълчевъ"). Вторият е свързан с местонахождението на "рукописеца" ("въ Жеравна") - без да сме сигурни дали това означава, че е родом от Жеравна, или че се намира в Жеравна. Третият ориентир при необходимост може да се привлече допълнително - самият ръкопис е предаден и се е съхранил до наши дни в Сливен...

Тръгвайки от така фиксираното име особено изкушаващо в случая е да става дума за жеравненеца Сава Филаретов. Като имаме предвид неговата начетеност, попълването на "каталога" с останал в ръкопис съставен граматичен труд не би трябвало да изненадва. Пък и по една или друга причина, ако съдим от единствената посветена му книга с автор Цвета Унджиева - без това да е нейна вина - едва ли са ни известни всичките творчески прояви на Сава Филаретов като участник в просветното дело (вж. Унджиева 1990).

Първото основание за предположението като автор на въпросния ръкопис да визираме Сава Филаретов е застъпеното име. Няма как обаче да си обясним разликата - бъдещият заслужил възрожденец в пълно съгласие с родовото си потекло се нарича Сава Вълчев Матеев, а в случая са разменени имената, принадлежащи на бащата и дядото. Има безспорни свидетелства, че дори след като е възприел фамилията Филаретов, той продължава да използва и документира бащиното си име. Ще привлека някои от тях, възползвайки се и от възможността да добият публичност подробности от поддържаната му връзка с родната Жеравна. През 1858 г., посещавайки след престоя си в Русия селото, той дарява на тукашното училище два тома от "Словарь церковно-славянского языка" (1847). Днес те се съхраняват в музей "Сава Филаретов" в Жеравна и колегиално ми бяха предоставени да се запозная с автографите. Всеки от томовете е обозначен ясно и категорично: "Из книгь С. В. Филаретова". На авантитулната страница към първия том четем:

В дарь за книгохранилище при Жеравненското
Българско училище.

1858 Август 18.
От Савва В. Филаретова.

Словарь церковно-славянского языка" (1847) - с дарствен надпис от Сава Филаретов

Словарь церковно-славянского языка" (1847) - с дарствен надпис от Сава Филаретов

В малко променения си вид е посвещението и във втория том:

В дарь на Жеравненското Българско Училище

1858 Август 128.
От Савва В. Филаретова.

Тази, колкото конкретна, толкова и важна разлика между двукратната употреба на личното име "Сава Матеев Вълчев" в занимаващия ни ръкопис спрямо последователно документираната от Сава Филаретов вярност на автентичното му родово потекло, обезсмисля търсенето на други аргументи в защита на възникналото предположение за негово авторство на граматиката.

Междувременно справките с издадените през 30-50-те години на XIX в. граматически трудове категорично потвърдиха извода, че зад разглеждания ръкопис не стои жеравненецът Сава Филаретов. Логично беше да допусна, че е възможно съчинението да е резултат на репродуциране и компилиране въз основа на вече печатани граматики, опит на пребивавал в Жеравна учител да адаптира заети от тях модели и принципи в личната си преподавателска практика. Този ръкопис и като препис на доказано с качествата си в тогавашната ситуация учебно помагало, пак би трябвало да се възприеме в духа на една повсеместна загриженост за утвърждаването на българския език, като акт на осъзнатото му място и значение в образователното дело.

И наистина, прегледът и съпоставките с отпечатаните "граматики" дадоха своя категоричен резултат - т.нар. ръкописна "Жеравненска граматика" се оказва препис на излязлата през 1847 г. "Писменица на славянския език" с автор Иван Момчилов. Така и датировката на разглежданото тук съчинение, без да получава точен отговор, трябва да търси своето решение във времето от края на 40-те или през 50-те години...

Ввожданье към "Писменица на славянския език" от Иван Момилов (1847)
Ввожданье към Преписа на "Писменица на славянския език" от Сава Матеев Вълчев

Ввожданье към "Писменица на славянския език" от Иван Момилов (1847)

Ввожданье към Преписа на "Писменица на славянския език" от Сава Матеев Вълчев

Не зная дали ще сгреша, ако изтъкна зародилото се у мен впечатление, че "Писменица на славянския език" стои някак недооценена с мястото си в езиковедската книжнина на Възраждането. До голяма степен то се дължи на факта, че правя това заключение, подхождайки лаически и без нужната библиографска осведоменост и аргументация. Но съм изненадан, че в солиден справочник, от специалист като проф. Р. Русинов, срещам характеристиката на възрожденеца Иван Момчилов, без в нея да се споменава за това му първо съчинение. В наше време и проф. Боян Вълчев, ако съдим от вече посочения негов солиден труд "Възрожденските граматики на българския език" (2008), също като че ли е склонен да не отреди полагащото се място на "Писменицата" в общия развой на езиковедското мислене. В изложението, посветено на Иван-Момчиловата "Граматика за новобългарския език" от 1868 г., споменавайки другите две книги на автора от този тип - "Писменица на славянския език" и "Граматика на старобългарския език", той смъква под линия следното си заключение:

По въпроса дали да бъдат включени и тези две граматики при разглеждането на възрожденските граматики на българския език, разсъждавах продължително и дори разработих един вариант, в който бяха набелязани важни моменти, изиграли важна роля при оформянето на граматическата представа за българския език. Накрая все пак недделяха аргументите против и затова изоставих тази идея (Вълчев 2008: 335).

Дотук - с коментара и общите ми виждания за "Писменицата" на Ив. Момчилов, както и за нейното място в развоя на образователното дело и езиковедската книжнина през Възраждането. Да не забравяме, че нейната поява е през 1847 г., а неговата, обикновено привличаща вниманието, "Граматика за новобългарския език" (1868) излиза почти 20 години по-късно. А и другото, не по-малко показателното - доколкото мога да съдя, изданието от 1868-а до голяма степен включва много от заявеното и онагледеното по страниците на "Писменицата" от 1847-а.

Като доказателство за осъществен сполучлив "проект" от страна на Ив. Момчилов чрез дебютната му "граматика" ще прибавя и факта, свързван с името на "рукописеца" Сава Матеев Вълчев от Жеравна, че след появата си тя е разпространявана и ръкописно - подобно на "Българска граматика" от Неофит Рилски... Имайки предвид нейното съдържание и прегледност в поднасянето му, се питам дали съвременното основно образование днес успява да даде на децата ни такава обхватна подготовка по роден език.

Не е нужно да си специалист, занимаващ се с развоя на езиковедската книжнина през Възраждането, за да доказваш, че "Писменица на славянския език" от 1847 г. е повод за появата на разглеждания тук ръкопис, създаден в Жеравна. Не е нужно да се проследяват в съпоставка и основните моменти от тяхното съдържание. Като изключим липсващите паратекстови елементи - мотото, посвещението и краткия предговор на Момчилов - всичко останало, т.е. същинското съдържание на "Писменицата", е изцяло възпроизведено от кописта-жеравненец. Разбира се, без финалните "Оглавление" и "Разпис на родолюбивите спомоществователи"... В името на скрупульозната коректност ще отразя само една очертаваща се липса. Оказва се, че при впечатляващите с количеството, старателността и усърдието си усилия неизвестният автор на ръкописа си е спестил единствено възпроизвеждането на последната страничка от основния текст. Това са финалните пасажи на "Глава пета" от "Част третя" с нейния наслов "За употреблението на препинателните знакове". Тръгва изложението с дефинитивните характеристики на "запетаята", "точка със запетая", "двоеточие" и на следващия лист следва да са обяснени въпросителният и удивителният знак, "скобките" и "кавичките"... Но - уви.

Писменица на славянския език - Иван Момилов (1847)

Писменица на славянския език - Иван Момилов (1847)

На какво се дължи този толкова дребен и незначителен във формално отношение и в същността си пропуск, ще остане загадка за нас. След като си положил толкова труд, бавно и внимателно, с доказана лична езикова култура и усет за композиция, да пренесеш на белия лист цели 238 страници и да не допишеш последната... И то при положение, че след нищо неподсказващия, така неочакван завършък - е налице още един бял лист?!... Моят отговор в този случай го подсказва връхлетялото ме мистично усещане - намесила се е смъртта!

Независимо от тази загадка, истината е, че издадената от еленчанина Иван Момчилов през 1847 г. "Писменица на славянския език" намира свой върл почитател в лицето на "рукописеца" от Жеравна. В това отношение той очевидно е улеснен от факта, застъпен в "Разписа" на спомоществователите, който ни убеждава, че сред пожелалите да притежават книгата са следните жеравненци: "препод. г. Герасим Хилендарец, музикосл. г. Емануил п. Кръстювич, г. Стоян Тодоров, г. Йовко сапунджи". Непознатият ни копист на "Писменицата" със сигурност е ползвал екземпляра на един от тях. Това би могъл да бъде хилендарският духовник-таксидиот йером. Герасим - известен с интереса си и към други от излизащите тогава български книги. Историкът на Жеравна Данаил Константинов пък оценява положително дейността на споменатия Емануил п. Кръстев, учителствал в селото през 1847-1848 година. Но като притежател на изданието, той не е имал основание да се заеме с подобен преписвачески труд...

Вече документирах предположението, че създаването на тук разглежданата ръкописна "жеравненска граматика" трябва да го ориентираме към края на 40-те, през 50-те години. И нейният "рукописец" в лицето на Сава Матеев Вълчев трябва да го търсим както сред пребивавалите тогава учители в селото, така и сред техните питомци, получили през този период образованието си в тукашното училище. Ако е истина твърдението, че "даскал Райно обучавал до 1855 година, когато в Жеравна се завърнал Стефан Вълков" (вж. Юбилейна 1921: 97), времевата рамка се стеснява и ни отпраща към втората половина на 50-те години.

Всъщност Стефан Вълков е реформаторът на учебното дело в Жеравна. Разбираме го не само от спомените на негов ученик (Васил Матеев), но и от документираните начала, на които той поставя и утвърждава учебния процес. Организира го изцяло според "Водител на взаимните училища", с чийто автор Сава Илиев Доброплодни сочат, че е "бил в редовна преписка". Виждаме го с доказани интереси към литературата. Още в края на 40-те години се появяват негови стихотворения в "Цариградски вестник", а установил се в имперската столица, продължава сътрудничеството си, както и поготовката на свои преводни издания.

Според летописците на Жеравна, благодарение на Стефан Вълков, периодът 1855-1866-а е период на получавано пълноценно образование в тукашното училище. С тази атмосфера, в центъра на която е педагогът-реформатор, трябва да свързваме и появата на разглеждания ръкопис. Неслучайно сред въведените нови предмети, сменили "програмата" на даскал Райно Попович, винаги се включва и "граматиката". След като разполагаме с името на самия копист, отпада предположението да го дължим на Стефан Вълков. Но в контекста на неговата десетилетна преподавателска дейност е логично възникването на предположение, че Сава Матеев Вълчев е негов ученик и надежден питомник. Ще продължа с признанието, че с определен умисъл залагам на една такава хипотетична връзка. Основанието дойде като последица от търсене на контрадоводите, че зад кописта стои жеравненецът Сава Вълчев Матеев, приел фамилията Филаретов. "Обходил" безрезултатно наличните данни, за да открия лицето и запознал се с родословното дърво на т.нар. "Вълчов род", освен непознатата ми дотогава фамилна връзка на големия критик Владимир Василев със Сава Филаретов, попаднах на впечатляващ факт.

Оказва се, че Матей - братът на заслужилия и рано починал възрожденец, има син на име Сава. За съжаление, авторът, подготвил в по-ново време родословното дърво, не отразява негово продължение. Единственото, което е добавено под името, е годината на неговото раждане. Така се постъпва или ако липсват каквито и да е сведения за семейното положение на дадената личност, или ако тя рано напуска живота. Логичното предположение в случая е, че племенникът на Сава Филаретов на име Сава Матеев Вълчев, ученик на Стефан Вълков, осъществява старателно и вещо занимаващия ни препис на Момчиловата граматика.

Продължим ли с предположенията, търсейки обяснение на факта по какви пътища ръкописът от Жеравна се е озовал в град Сливен, допираме отново до даскал Стефан Вълков. По всяка вероятност граматическият труд на способния му ученик ще да е останал в неговия личен архив и така се е съхранил. А се знае, че сред наследниците на вече запопилия се след 1866 г. Стефан Вълков - неговият син Васил, след известно учителстване в Жеравна до 80-те години на XIX в., се преселва в Сливен и е "дългогодишен главен учител в тукашните училища" (В. Няголов).

 

2.

БЪЛГАРСКО-ГРЪЦКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК

Вече упоменах, че като отправна точка за краткото известие, посветено на останал в ръкопис "българо-гръцки-латински речник" от възрожденско време, ще ми послужи монографията на проф. Веса Кювлиева "Българското речниково дело през Възраждането" (1997). В нея авторката, след като отрежда подобаващо място на най-широко разпространения тип "Двуезични речници", обособява раздела "Многоезични речници" (Кювлиева 1997: 185 и сл.). Книгата е снабдена и с богато "Приложение", включващо:

Показалец № 1 - на отпечатаните и ръкописните речници;

Показалец № 2 - на имената на авторите на отпечатаните и ръкописните речници;

Приложение № 3 - Хронология на датираните речници и речникови приложения (вж. Кювлиева 1997: 327-336).

Оказва се, че сред картотекираните и описани от проф. Кювлиева речникови проекти липсва вариантът "българско-гръцки-латински" не само сред отпечатаните, но и сред познатите в ръкопис и обявените, но непубликувани издания. В нито една от тези справки не е отбелязван опит за триезичен "българско-гръцко-латински речник", камо ли сведение за този ръкопис. В края на книгата има дори "Приложение № 4" (с. 336) - "на самостоятелно отпечатани обявления и съобщения за предстоящо издаване на речници (останали непубликувани)". И в този раздел липсват обяви за въпросния тематичен тип речници, липсва упоменат и разглежданият по-долу ръкопис. Естествено налагащият се извод в случая е, че неизвестният автор, макар и да е дал завършеност на идеята си, не е правил опит да й предаде публичност. Това от своя страна оставя без отговор въпроса в името на какво е положил толкова старателни усилия за неговото съставяне.

Преди да дам представа за характера на речниковото съдържание, ще си послужа с кратко описание на самия ръкопис. Става дума за подшито книжно тяло в широко разпространения формат на печатаните книги, стигнало до нас без каквито и да е корици, с 5 празни листа отпред и 6 отзад, по които няма нищо писано, никакви знаци и летописни бележки. Липсва предговор, заглавието и началото са на лицевата страница на шестия лист, като горната й част е заета от по-късно нанесеното обозначение "№ 387 ... Б. 207" и размазан, трудно разчетим печат. Страниците с ръкописа не са номерирани, но всяка от тях в горното си поле включва наименованието на групата думи, които я запълват. Всъщност изложението на речниковата част заема първите 84 стр., като от л. 43 до л. 54 включително текстът има друг, макар и пак езиковедски характер: "Краткия правила Росийской грамматики".

Краткия правила Росийской грамматики

Краткия правила Росийской грамматики

Съвсем оправдано ръкописът предизвиква интерес най-вече с речниковото си съдържание. Тъй като ще продължа бележките си, главно към тематичните ядра на обхванатата лексика, предварително ще уточня, че в отделни случаи липсват варианти на дадена дума - било в колонката на гръцки, било в клонката на латински. Не мога да бъда категоричен, но тези липси за мен са показател, че авторът на ръкописа не е обикновен копист, че той не е ползвал механично и наготово някакъв източник в този му формат. По-скоро това е речник - плод на автентично лично дело, поне в по-голямата част от изложението.

Ще се въздържа от други предварителни уточнения и предположения. Преминавам към реконструкция на схемата, даваща представа за речниковото съдържание на ръкописа, тъй като именно то е важното и интересното и именно въз основа на него могат да се дадат и евентуални отговори на въпросите, свързани с авторство, предназначение, цели и пр. Заглавието е достатъчно отчетливо поднесено, отделните глави са с буквените си обозначения, но тук за прегледност ги замествам с арабските цифри:

КРАТКОЕ СОБРАНИЕ ИМЕНЕ ПО ГЛАВИЗНАХ
РАСПОЛОЖЕННОЕ ТРЕМИ ДИАЛЕКТАМИ В ПОЛЗУ ХОТЯЩИХ
ВЯДЯТИ СВОЙСТВО ЕЛЛИНОГРЕЧЕСКАГО И ЛАТИНСКАГО ДИАЛЕКТА

Глава 1. О Бозе и деяхъ

Включва 36 думи и изрази, повечето представящи част от набора наименования на Исус Христос (Спасител, Христос, месия, помазаник, ходатай, избавител...), дух, серафими, престол, архангели, патриарси и др. от този тематичен кръг. Всички те в ръкописа имат своите съответствия на гръцки и латински.

Глава 2. О мире наший и стихиях

Включва внушително количество от над 100 думи и изрази - изключително широк тематичен обхват (вкл. зодиите). На някои от тях не са застъпени съответствията на гръцки и латински (напр. на изразите "не е солнце или луна", "ющий нощию или зарница", "утренная"...).

Глава 3. О времене и празницяхь

Включва 86 думи и изрази с широк тематичен обхват - във връзка с времето като физическо явление, месеците (септемврий, октомврий-октябрь, ноемврий-ноябрь, декемврий-декабрь), дните в седмицата, частите на деня и нощта и т.н. Сред тях изразът "время скорое" няма съответствие на латински, на "полгода" - липсва названието му на гръцки.

Глава 4. О водах

Включва четиредесет думи и изрази, свързани с моретата, реките. Назовани са и реките Нил, Одер, Дунав, Стара река, "блато и болото".

Глава 5. О месте и землях

Включва около четиридесет позиции, при които липсват пропуски в представянето им на гръцки и латински.

Глава 6. О чловеце и о его часте

Включва внушителното количество от над 200 думи и изрази. На някои от тях като "силен гигант", "по смерти отца" - липсват вписани съответствията на гръцки и латински.

Глава 7. О Болезняхь

Включва набор от 108 думи и изрази в областта на заболяванита и нужните лекарства.

Глава 8. О доме и яже приличествуют сему

Включва над 110 думи и изрази. Показателно е, че сред тях има малко липсващи съответствия в гръцки и латински език (напр. "умивалница", "Перина, пуховина", "люлка").

Глава 9. О Одеянии

Включва сравнително малко, около 25 думи и изрази. На всички тях са дадени съответствията на гръцки и латински.

Глава 10. О деревних и полини

Включва 30 думи и изрази - всичките те са със своите съответствия на гръцки и латински.

Глава 11. О брашнях, т.е. ястия, брашно, месо

Включва около 80 думи и изрази. Любопитно е, че само на една от тях - на думата "ястие" не е вписано съответствието на латински.

Глава 12. Л. 23-б. О питии

Включва 32 изходни думи и изрази, които имат своето пълно поокритие, с изключение на една, ненамерила съответствие в гръцкия. Акцентът се поема от съдовете и видовете вино. Не се представят другите видове питиета - сокове, ракии, мастика и пр.

Глава 13. Л. 24-б. О животних четвероногих

Включва 105 думи и изрази, свързани с четвероногите диви и опитомени животни. Впечатлява фактът, че на всички са намерени съответствията на гръцки и латински.

Глава 14. Л. 26-б. О птицах

Включва 56 думи и изрази. С две незастъпени в гръцки съответствия (воронь, нос птичей...).

Глава 15. Л. 28-а. О червях и несекомихь

Включва 38 названия със съответствията си на гръцки и латински.

Глава 16. Л. 29-а. О рибахь

Включва 38 думи - предимно названия на видовете риби. Любопитно е, че в два от случаите авторът не е могъл да предложи свое название, като в единия случай е разполагал с гръцките и латинските, а във втория - само с гръцкото. Тази оскъдност е мотивирана от факта, че зад него стои колективния опит на народ, несвързан тясно с риболова, с морето...

Глава 17. Л. 29-б. О древесех

Включва двайсетина названия, всичките със своите съответствия в гръцки и латински. Ограниченият брой произтича от по-голямото внимание към диворастящите (бреза, липа, кипарис, дъб...), а и следващият раздел е върху овощните дървета.

Глава 18. Л. 30-б. О разних овощахь

В този раздел са включени плодните дървета - 18 позиции, сред които: яблоко, орехи, маслини, сливи, виноград-гроздие.

Глава 19. Л. 31-а. О житахь и семена

Включва 16 названия - всичките те имат съответствия в гръцки и латински.

Глава 20. Л. 31-б. О части древесь и плодовь

Включва 17 думи и изрази - само една от тях няма латинското съответствие.

Глава 21. Л. 32. О тревах и цветахь

Съдържа 38 думи и изрази, всичките с гръцките и латинските им съответствия.

Глава 22. Л. 33. О церкви и о вещех ея и о чин церковний

Включва 34 думи и изрази. Сред тях има прецедент - една от думите е само на гръцки, без славянското и латинското й название. Думата "утринна" (служба) не фиксира съответствие на латински.

Глава 23. Л. 34. О чин политичних и мирских

Съдържа 36 думи и изрази. На три от тях (началник-боярин, сенатори, переводчик) не са дадени латинските съответствия.

Глава 24. Л. 35. О наукахь

Включени са петнадесетина думи и изрази, чрез които доста непълно се покрива този тематичен кръг. В два случая няма предложени латински съответствия.

Глава 25. Л. 35-б. О училищ и о книгах

Съдържа 18 думи и изрази, като в два от случаите не са посочени латинските съответствия. Тук е и думата вариант на определението речник ("лексикон, собрание речей по азбуце").

Глава 26. Л. 36-37-б. Имена царствь и земель

Включва 48 думи и изрази, свързани с имената на държавите и на населяващите ги народи. Предполага се, че наборът от имена е зает от стар източник, тъй като липсват не само "България - българи", но и Сърбия, Румъния, Молдова и др.

Глава 27. Л. 37-а - 38-б. Имена градовь

Включва названията на около 55 града с отправна точка Цариград, Ерусалим и Рим, предимно от Западна Европа, от Русия - само Москва, без градове от държавите на Балканския полуостров. И тук вероятно е ползван стар източник.

Глава 28. Л. 38-б - 39-б. О Граде и яже суть в нем

Съдържа около 48 позиции с доста разнообразна тематична насоченост във връзка с градския тип селища (видове улици, мостове, видове здания...). Единствената липса е съответствието на городок на гръцки.

Глава 29. Л. 40. О сродстве

Включва трийсетина думи, назоваващи родството на членовете от семейството. Всички те имат пълното си съответствие на гръцки и латински.

Глава 30. Л. 40-б - 41-а. О рукоделних и рукоделаниях

Включва 30 названия на занаяти и занаятчийски дейности и средства (часовникарство, златарство, шивачество, мелничарство, рибарство...). Всички те с две изключения имат своите съответствия на гръцки и латински.

Глава 31. Л. 41-б. О патениях и рудах

Съдържа 19 думи и изрази, свързани с т.нар. полезни изкопаеми (злато, сребро, мед, олово...). Всяка от включените има своите съответствия на гръцки и латински.

Глава 32. Л. 42-а. О корабли

Съдържа 23 думи и изрази, свързани с корабите и корабоплаването. Всички имат съответствията си на гръцки и латински.

Глава 33. Л. 42-б. О войнстве и яже приличествуют сему

Това е финалната част на речника. Включва 21 позиции - названия на оръжия, действия и длъжности, свързани с войнската служба (бой, полк, сабля, шпага, броня, меч, щит, пушка...). Липсва съответствието единствено на "военачалник" на латински език.

Краткое собрание имене по главизнах расположенное треми диалектами в ползу хотящих вядяти свойство и елиногреческаго и латинскато диалекта

Краткое собрание имене по главизнах расположенное треми диалектами в ползу хотящих вядяти свойство и елиногреческаго и латинскато диалекта

 

В контекста на вече проработилата през Възраждането практика, стъпваща върху азбучната подредба на речниковите издания, заложеният в разглеждания ръкопис тематичен принцип може да изненада читателя. Не разполагаме с аргументи, но е очевидно, че е обусловен от повлиял на автора чужд източник. Налице е подобен пример от каталога на издадената възрожденска книжнина. Предлага го изданието "Гръцко-Българский разговорник" (1862) на Драган Манчев. Самото то не ми е познато, тъй като негов екземпляр не се намира в търновските библиотеки, а и справочниците на В. Погорелов и М. Стоянов само го оповестяват. Но описанието, което проф. В. Кювлиева прави на втората му част "Речи", в значителна степен напомня схемата, заложена в коментирания тук, вече триезичен речник. Имам предвид следните акценти:

Той е озаглавен "Речи" и съдържа около 6000 думи и съчетания... представени тематично в параграфи (от & 1 до & 26). В духа на утвърдената традиция, в началото са дадени т.нар. "божествени имена" (Бог, Святий дух, Свята Троица, Ангелът, Архангелът), следват названията на стихиите, на обекти и явления от природата, части на човешкото тяло, названия на животни и растения и др. (Кювлиева 1997: 28-29).

Ако съдим от разликата между броя на застъпените тематични ядра (в разглеждания тук ръкопис - 33, а в "Разговорника" на Драган Манчев - 26), за директна връзка под формата на препис между тях не би могло да се говори. Аргументът не е в самия факт, че в случая се съпоставят "двуезичен" и "триезичен" речник. Големите различия се оказват между съдържанието на колонката "славянски-гръцки" в ръкописа спрямо изданието на Манчев. Този извод се подкрепя категорично от следните твърдения на проф. Кювлиева - запозната с печатния "Разговорник" по повод на типа лексика, включена в него:

Българската част на двуезичния речник... е максимално освободена от диалектизми, турцизми, черковнославянизми и русизми (Кювлиева 1997: 28-29).

Разглежданият тук триезичен речник в изходната си част предлага картина, с видим превес именно на липсващия у Драган Манчев дял на "русизмите и черковнославянизмите". В определена степен именно тяхното присъствие подхранва раздвоението при опита за определяне на националната принадлежност на неговия автор - проблем, на който ще се спра в края на изложението.

Обобщената картина на речниковото съдържание в "КРАТКОЕ СОБРАНИЕ ИМЕНЕ ПО ГЛАВИЗНИХ РАСПОЛОЖЕННОЕ ТРЕМИ ДИАЛЕКТАМИ..." се представя от около 1630 словоформи, застъпени в речника с техните съответствия на славянски, гръцки и латински. Специалистите е редно да се произнесат, но в този си вид той впечатлява с широтата на справочните си възможности.

Интерес предизвиква кръгът от тематични ядра в ръкописа - вероятно подадени от определен източник, който с основание би трябвало да се търси в руската книжнина от края на XVIII-ти, или от началото на XIX в. Ако липсва определено количество типично български думи, доказано локализирани с употребата си в българска среда, допустимо е неизвестният автор изцяло да се е възползвал от руски триезичен речник. Но и тоя въпрос ще го засегна в заключението на предлаганите бележки.

Като втора част ръкописът включва обособен текст под заглавието "КРАТКИЯ ПРАВИЛА РОССИЙСКОЙ ГРАММАТИКИ". Припомням, че последният раздел на речника ("О войнстве и яже приличествуют сему") запълва със словоформите си изцяло страница 42-б, без да има знак за неговата завършеност, но и без следи за отпаднали листи в здраво подвързаното книжно тяло. Отбелязвам тази подробност, за да стане ясно, че последвалото триезичния речник съчинение фактически не би трябвало да се разглежда самостоятелно, а в някаква връзка с неговата първа част.

В случая с "Краткия правила руссийской грамматики" пред нас е един пределно опростен и популярен очерк, очевидно предвиден или удовлетворяващ усилията на начинаещ чужденец да добие елементарни познания за граматиката на руския език. След кратко въведение от няколко фрази се предлага азбуката и фрагмента "О произношении буквь". Следват фрагментите "О частях речи", "О склонении существителных и прилагателных", "О местоимении", "О глаголе", "О наречии", "О предлоге", "О союзе", "О междометии", "О сочинении частям словь". За да се схване равнището, на което е усвоен ползвания руски език и езиковата култура на автора, ще възпроизведа откъса, въвеждащ в "правилата":

Наука, предписывающая правила соединять порядочно слова, исправно читать, говорить и писать на Русскомь языке, по лучшему его употреблениа называется Граматикою.

Российская Грамматика, такь какь и прочия разделяется на четыре части, а именно на Орфографию или Правописание, на Прозодию или Ударение словь; на Этимологию или Произведение словь, и на Синдаксись или сочинение словь.

Первыя начала Российскаго языка состоять вь буквахь; потомь что букви служать первым основания слоговь. Буквы разделяются на гласныя, двоегласныя, согласныя и безгласныя...

Както в основната си първа речникова част, така и в това нейно допълнение под формата на "кратки правила" липсват каквито и да е паратекстови добавки. В този смисъл ръкописът не съдържа в себе си никакви допълнителни свидетелства за време и място на създаването, за осъществилия го автор и неговите подбуди. Ето защо въз основа на отделни косвени податки ще си позволя само някои предположения. И то - като опит за стесняване на кръга от възможните отговори на възникналите въпроси.

Първи по важността си е въпросът за националната принадлежност на автора, който стои зад ръкописа. В това отношение за речниковата част първостепенен аргумент е кой е основният изходен език, а за втората - особеностите на така използвания руски език. За да се отговори на въпроса тръгвам от презумпцията, че авторът би могъл да бъде или руснак, или българин, получаващ образованието си в Русия...

Причината за възникналото колебание при работата с триезичния речник е, че през възрожденското време битуват практики, в които се съвместява лексика от черковнославянския, разговорния и езика на тогава разпространяваната книжнина. Това документира и картината на занимаващото ни речниково съдържание - тип изложение, прибягващо до съчетаването им. За да отпадне вероятността руснак да е авторът на речника, реших да заложа на елементарен подход, в основата на който е издирването на достатъчен набор от думи, които имат славянски произход и употреби, но не се срещат в руския език. За отправна територия ми послужи "Пълен руско-български речник" (1949) на Сава Чукалов. Извадката, без да е пълна, следва едно-единствено изискване - включените в нея думи да липсват в това солидно и обхватно издание на руския език. Извлечените от ръкописа примери, които не се срещат в този си вид или с тези си значения в солидния том са следните:

  • септемврий, октомврий, ноемврий, декемврий,
  • пристанище, блато,
  • главизна, глава, плешив, лице, брада, брадатий, немощ, глухота, глад,
  • подагра, сироп, чаша, постеля, ясли,
  • юзда, повод, зарница, риза,
  • птица, птиченце, перпелица, пелин,
  • пшеница, просо, рало, плуг, брашно, ястие, жито, лук,
  • грива, овца, муле, вол, бик, жребец...

Тези, а със сигурност и редица други примери, са основанието ми да приема, че останалият в ръкопис триезичен "българско-гръцки-латински речник" е съставен от български автор. В подкрепа на този извод свидетелства с отклоненията си от руския език и втората част на книжното тяло - "Краткия правила Российской грамматики". Логично е да предположим, че трябва да търсим автора им сред българите, получаващи образованието си в Русия.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Вълчев 2008: Вълчев, Боян. Възрожденските граматики на български език. София, 2008.

Кювлиева 1997: Кювлиева, Веса. Българското речниково дело през Възраждането. София, 1997.

Първев 1975: Първев, Христо. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Радев 2010: Радев, Иван. Литература и култура на Възраждането. Т. 2. 2010.

Словарь 1847: Словарь церковно-славянского языка. Санкт Петербург, 1847.

Унджиева 1990: Унджиева, Цвета. Сава Филаретов. София: Народна просвета, 1990.

Филаретов 1857: Филаретов, Сава. Кратко известие. // Цариградски вестник, бр. 329, 18.05.1857.

Чукалов 1949: Чукалов, Сава. Пълен руско-български речник. София, 1949, 1350 с.

Юбилейна 1921: Юбилейна книга на Жеравненското читалище "Единство". София, 1921.

 

 

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2017, № 12 (217)