Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

125 години от рождението на поета

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - НЕИЗВЕСТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА СЪДБАТА МУ НА ФРОНТА
(По материали от Държавен военноисторически архив - В. Търново)

Иван Радев

web

За последната година от живота на Димчо Дебелянов, трагично пресякла се с Войната, е писано немалко. Много от преките свидетелства за поведението и реакциите му, за общуванията му през това съдбовно време са намерили израз в спомени, публикувани във вестници и юбилейни листове, включвани в няколко от книгите, които са му посветили негови близки и познати - Владимир Русалиев (вж. „Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов”, С., 1939; „Бездомник в нощта”, С., 1946), Тихомир Геров (”В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”, С., 1957) и др.

Може би и затова през последните години тази „тема” липсва в интерпретаторския дискурс около Дебеляновата личност и неговото творчество. Доколкото мога да съдя, нещо ново и непознато в този дух прозвуча само на едно от паметните тържества в копривщенския дом на поета (август 2011 г.) чрез вдъхновеното слово на един англичанин - г-н Кристофър Бъкстон, който поднесе изненадващ паралел между Дебеляновите строфи от дните на войната и стихове на чужденец, оказал се по същото време от другата страна на фронтовата линия.

На този фон, набъбнал от възпоминания с най-различен фактологичен пълнеж и претенции за достоверност, остава по непонятни причини незабелязана една празнина, която лесно може да бъде запълнена - свидетелствата за Дебеляновото пребиваване на фронта, съдържащи се в официалния архив на войните действия, оставени като служебен отглас на неговия дял в тях. Естествено е те да не включват емоционалния елемент, в тях да липсват живи картини на човешкото общуване, документирани проявените черти и реакции с езика на всекидневните отношения, спонтанната споделеност на душевните нагласи. Но посвоему, дори и чрез практиките на сухия, строго регламентиран от правилниците служебен език и стилови стереотипи, редно е страниците да отразяват реални факти от биографията на дадената личност.

С тази цел през м. декември 2011 година направих опит да издиря архивните материали, в които се засяга участието на Димчо Дебелянов във военните действия, съхранявани във Военноисторически архив - Велико Търново. Специалистите, пък и по-широкият кръг от почитатели на поета, могат да преценят тяхната стойност, а и значението и ролята им за коригирането на редица противоречиво поднасяни факти от неговата съдба. По понятни причини няма да цитирам в цялост привлечените документи, някои от които са в оригинал, а други - в преписи, но всичките те - със строго официален характер. Положих усилия поднасянето им да следва някаква логика.

 

I. ФОНД 80 - 1 - а.е. 78, л. 26 (оригинал, машинопис)

З А П О В Е Д № 7.

по

22-й пехотен Тракийски на Негово... полк

12 октомврий 1915 година

& 1. ПРОИЗВЕЖДАТ СЕ. Съгласно телеграмата от 7-а пехотна Рилска Дивизия № 683 т.г., вх. № 568 обявявам за сведение, че с Височайша заповед № 32 от 11 септемврий т.г. поименованите в долния списък офицерски кандидати и старши подофицери, числящи се в поверения ми полк, се произвеждат първите в запасни Подпоручици, а вторите в офицерски кандидати.

В коя част се назначава
Фамилия, име и презиме

Офицерски кандидати
в чин запасни подпоручици

1) 54 полк, 7р.
2) 22 полк, 7р.
3) 22 полк
Стоянов Алекси Стефанов
Банков Павел Георгиев
ДЕБЕЛЯНОВ ДИМЧО ВЕЛЕВ

 

II. ФОНД 40 - II - 1018, л. 368-370 (печатно)

ПЪРВО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

От заседание на 9.9.1915 г., протокол № 125.

Освобождават се в случай на мобилизация от явяване в частите на войската запасни офицери и войници, които заемат следните държавни длъжности:

...

т. 9. По Министерство на финансите

и) ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА: председателя, съветниците, секретаря и един помощник (най-стария); докладчиците (по касовата служба на държавата); регистратор-счетоводителя и архиваря; три негови помощници (най-старите), 4 книговодители (най-старите).

 

III. ФОНД 40 - II - 1018, л. 377 (печатно)

ТРЕТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

От 1.10.1915 г., протокол № 149.

1. Възлага се контрола върху действието на комитетите за Обща предвидливост и Реквизиционните комисии на Министерство на Финансите.

2. Контролът да се упражнява от постоянни и временни финансови инспектори от Министерство на финансите..., Върховната сметна палата...

 

IV. ФОНД 1 - 5 - 435 (оригинал)

СПИСЪК

На офицери от действащата служба и запаса на армията, лекари, аптекари и чиновници, които са назначени на разни длъжности в частите на Действащата армия по случай обявена мобилизация.

 

В раздела „Чиновници” и сред упоменатите „подпоручици от запаса” - не се среща името на подпоручик Димчо Дебелянов.

Тъй като липсва дата на съставения „Списък”, това е вероятно картината преди да излезе „Заповедта”, въз основа на която и Димчо Дебелянов да бъде мобилизиран, т.е. преди края на м. февруари 1916 г.

 

V. ФОНД 40 - 1 - 136, л. 55-56 (копие, печатно)

З А П О В Е Д

№ 223

Гр. Кюстендил, 26-и февруарий 1916 г.

на Главнокомандващия Действащата армия

ген. майор Жеков

Обявявам списъка на запасните офицери и офицерски кандидати, които са били освободени с постановления на Министерския Съвет, като чиновници в разните министерства и сега се назначават в строя с обозначение кой къде се е числил по запаса и в коя част се назначава.

СПИСЪК

...

№ 14. Подпоручик Дебелянов Димчо В. - 22 пехотен Тракийски полк - Младши офицер в същия полк.

...

Списъкът включва 28 души. Ако се съобразим с датите на тази, издадена на 26 февруари, заповед, и датата на следващата по-долу заповед, се натъкваме на видимо противоречие - втората за местоназначението изпреварва първата за мобилизацията на тези лица. Това може да се обясни единствено с факта, че мобилизацията частично е започнала, преди да излезе официалната обща заповед. А е допустимо причината за разминаването да произтича от съобразяване с външно-политическата ситуация.

 

VI. ФОНД 80 - 1 - л. 71 (оригинал)

ЗАПОВЕД

по 22 пехотен на Негово... полк, № 22,

31 януари 1916 година, село Мировче

По личния състав

...

Параграф 7.

ЯВИЛИ СЕ ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ. Явилите се на служба в полка запасни офицери - ДЕБЕЛЯНОВ, ДИМЧО ВЕЛЕВ и НИКОЛОВ, ДИМИТЪР НИКОЛОВ (освободени досега като чиновници) да се зачислят по списъците, заплата от Ѕ т.г., дневни пари от деня на явяването и показват налице първия от 29-й, втория от 31-я т.м. при полка и 13-та рота, където ги назначавам за младши офицери (вж. № 2828 и 2829).

 

VII. ФОНД 80 - 1 - 78, л. 213 (оригинал)

ЗАПОВЕД № 76

По 22 пехотен Тракийски на Негово... полк

5 октомври 1916 г., бивак при с. Мелникич

По личния състав

...

Параграф 2.

Изключват се убитите в боевете от 30 септември до 5-й т.м.

Убити офицери - поименованите в долния списък офицери и офицерски кандидати. Да се изключат из списъците, заплата, дневни пари, временно добавъчно възнаграждение и храна съобразно графите в списъка:

Чин Фамилия, име селище кога загива

капитан Стоянов, Методи

В. Търново 30.9.

зап. подпоручик х. Сотиров, Петър

Самоков 30.9.

дейст. майор Иванов, Христо

Котел 2.10.

поруч. Веселинов, Дим. Илиев

Самоков 2.10.

подпор. Мутафчиев, Ангел Ив.

Ихтиман 2.10.

зап. подпоручик Българенски, Михаил

Оряхово 2.10.

зап. подпоручик ДЕБЕЛЯНОВ, ДИМЧО Велев

Ихтиман 2.10.
... ... ...

 

VIII. ФОНД 1 - 5 - 617, л. 239, л. 241-242 (оригинал)

СПИСЪК

На отличилите се в войните от 22-й пехотен Тракийски полк като началници:

...

Под № 8:

„Поручик Дебелянов Димчо - командир на 5-та рота от 22-й пехотен полк - в боя при с. Караджово на 2.10.1916 г.

При нощната атака на с. Горно Караджово от 22 пехотен Тракийски полк - противникът открил настъплението на нашите части и открил вихров пушечен, картечен и артилерийски огън. 1-ва и 3-та дружини смело настъпвали, но били силно осветени с ракети. Многобройни неприятелски батареи открили силен преграден огън източно от линията на с. Горно и Долно Караджово. При все това дружините се понесли в атака, 1-ва дружина, предвождана от смелия си дружинен командир майор Иванов Христо достигнала до самата телена мрежа пред неприятелските окопи на с. Горно Караджово и води отчаяна борба. Тук пада убит майор Иванов. След него падат убити множество други офицери, подофицери и войници. Ротите останали без началници, били принудени да се отдръпнат назад - на около 300 метра - в своите първоначални окопи.

При втората атака на неприятелската позиция на с. Горно и Долно Караджово в 10 часа преди пладня командирът на 22-й пехотен Тракийски полк заповядва на командира на 5-та пехотна рота - поручик Дебелянов Димчо да настъпи с ротата си от с. Християн Камила и усили предната 1-ва дружина.

Поручик Дебелянов под град от куршуми, стига в участъка на 1-ва дружина и тъкмо изправен на предните окопи, давал нареждания за уреждането на ротата и с пламенни думи подбодрявал и насърчавал околните от 1-ва дружина войници, пострадали през нощта - и той дава най-ценната дан за Родината - пада на място убит” (л. 242).

 

IX. ФОНД 1 - 5 - 465, л. 255 - л. 276 (оригинал, машинопис)

СПИСЪК

На убитите и умрели запасни г.г. офицери, които не са повишени в по-горен чин

...

Под № 42

„Подпоручик Дебелянов, Димчо Велев

22 пехотен полк, убит на 2.10.1916.

Повишен в този чин - 15.9.1915 г.”

„Забележка: Явил се на служба на 26.2.1916”.

С червено мастило:

„Неудостоен, вх. № 28803”.

 

X. ФОНД 40 - 2 - 1053, л. 147/148 (оригинал, машинопис)

СПИСЪК

От 1917 г. на младшите офицери от 22 пехотен Тракийски полк, които се представляват за награда с ОРДЕН

...

Под № 5:

„Запасен подпоручик Дебелянов Димчо Велев”.

+ Комисията ходатайства за орден „Военен орден Храброст IV степен 2 клас”.

+ Мнение на командира на полка - „ДА СЕ НАГРАДИ С ВОЕНЕН ОРДЕН ХРАБРОСТ IV СТЕПЕН, 2 КЛАС”.

+ Бригаден командир - ДА!

+ Началник дивизия - ДА!

+ Командващ армията (ген. Русев) - ДА!

„Какви български ордени има - НЯМА”.

„Забележка” - „Убит 2.10.1916 г. при с. Г. Караджово”.

 

XI. ФОНД 1 - 1 - 135 (оригинал, машинопис)

ЗАПОВЕД

№ 288 от 10.11.1919 година

Изключват се от списъците на армията убитите и умрелите запасни офицери през войните 1915-1918 година

...

Във връзка с 22 пехотен тракийски полк, при подпоручиците: „ДЕБЕЛЯНОВ, ДИМЧО ВЕЛЕВ”.

 

Всъщност това са основните документи, които отразяват от официална, служебна гледна точка, пребиваването на Димчо Дебелянов в окопите и в сраженията, които води през есента на 1916 г. 22 тракийски полк. Произтичащото от тези документи коригира редица от често срещаните в есета и изследвания твърдения около съдбата му на участник във войната.

Един от евтино тиражираните митове е, че Димчо Дебелянов е могъл да остане на мирновременната си служба, а заминава като доброволец на фронта. Никой не тръгва с лековата стъпка към смъртта, та и той... Пък и да не забравяме - това не е есента на 1912 година, когато българинът знае, че се бие и се среща със смъртта в името на бъдеща целокупна България. Малък е отрязъкът от време между тази еуфория и ситуацията през 1916-та. Но той е от съдбоносно значение за определяне поведението на интелектуалец от ранга на Димчо Дебелянов - кардинално разминал се и с кроежите на политическата върхушка, и с наивния патриотичен порив на обикновения българин.

Фаталистичното чувство със сигурност нахлува при всеки от участниците в боевете и раздвоението между страха и надеждата за разминаване със смъртта постоянно присъства в съзнанието. Близките на Димчо Дебелянов в тези моменти от пребиваването му на фронта доста убедително за нас разкриват неговото поведение и преживяванията му. Не го героизират, но не оставят и свидетелства за пълна резигнация и отчаяние, за видимо малодушие пред заплахите.

Опровергава се легендата, че Дебелянов отива доброволец на фронта, като наистина преди това е бил сред освободените от мобилизация служители във важни държавни учреждения като Сметната палата, където работел. Вече са наяве документите и за едното, и за другото. И така - Димчо Дебелянов не е доброволец, а е официално и със съответната обща заповед мобилизиран в определен момент от развоя на събитията.

Сред проучените материали от Военноисторическия архив не се намери изложение - било по повод смъртта на Димчо Дебелянов, било като обща позиция - документи, от които да се съди, че от името на Антантата е отправяна Нота до българското правителство да не се пращат на фронта изявените представители на художествено-творческата ни интелигенция.

Почитателите на личността и лириката на Димчо Дебелянов вероятно са срещали в някои текстове противоречивото му представяне ту с военното звание „подпоручик”, ту като „поручик”. Дори се привлича твърдението на негов приятел, че в края на септември 1916 г. били произведени от подпоручици в поручици, но заповедта дошла в полка на 5 октомври, след гибелта на поета. Любопитно е, че в цитирания тук разказ за фаталното сражение, той на няколко пъти е упоменат като „поручик”. Включеният тук официален документ обаче, пряко засягащ въпроса, е категоричен със свидетелствата си - Димчо Дебелянов загива достойно с чин подпоручик, а не като поручик, както е в някои есета и поетически посвещения.

Ако има нещо недоизяснено от кръга на фактите, които новопривлечените архивни материали изваждат на показ, това е въпросът за награждаването на подпоручик Димчо Дебелянов с ордена „За храброст IV степен”. Във възпроизведения тук официален текст е документирано съгласието на всички инстанции, посмъртно, през 1917 г., той да му бъде отреден. Може би е моя вината, че не съм срещнал знак дали това е станало, или не.

 

 

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2012, № 3 (148)