Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

По повод 100 години от обявяването на Балканската война

Д-Р КР. КРЪСТЕВ, ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ЕЛИТ И ВОЙНАТА ОТ 1912 г.

Иван Радев

web

В някои от изследванията и спомените, засягащи личността на литературния критик проф. д-р Кръстьо Кръстев и неговото публично присъствие, е отбелязван един факт, който заговаря за негова лична инициатива по време на току-що започналата Балканска война (есента на 1912 г.). Разбрал за вече убитите на фронта видни представители на художествено-творческата ни интелигенция, той решава да състави списък на писатели, художници, университетски преподаватели, артисти и да настоява официално за тяхното съхраняване.

Макар и на солидна възраст, с налегнали го лични и семейни проблеми, и това свое намерение д-р Кръстев подема с присъщата си напористост и непоколебимост. За начина, по който се заема да реализира идеята, разполагаме с вдъхващия доверие публикуван спомен на писателя Стилиян Чилингиров и новоиздирени документи в Държавен военно-исторически архив - Велико Търново (Фонд 25, оп. 2, а.е. 50, л. 32-35).

Стилиян Чилингиров е бивш студент на мастития професор-философ, законодател в критиката и редактор на сп. "Мисъл". Но точно по време на войната от 1912 г. е народен представител и д-р Кръстев решава чрез него да се добере до тогавашния министър на войната генерал Никифор Никифоров.

В определен смисъл посредническата мисия, която Кръстев възлага на Чилингиров, го прави надежден свидетел. Пък и привлечените по-долу непубликувани документи с данните си изцяло потвърждават твърденията на писателя. Според бележките към общия сборник, където те са включени през 1983 г., е отбелязано, че са писани късно и са били предназначени за книгата му "Моите съвременници" (1955). Но тогава там не са публикувани - вероятно заради все още действащото политическо ембарго над делото на д-р Кръстев. Макар и създадени четири десетилетия след засегнатите събития, страниците издават автентичност и близост до самата ситуация. Ето защо с известни съкращения ще си позволя тяхното по-разгърнато представяне. Повествователният им вид не бива да ни смущава, възпроизведеният диалог между Кръстев и Чилингиров - също:

Но един ден през 1912 г. - около месец след обявяване на Балканската война - той дохожда в Народното събрание и накара да ме извикат от заседателната зала. Непременно да ме извикат, да кажат, че ме вика проф. д-р Кръстев по една важна работа. Да изляза веднага... Щом ме съзря, той се спусна към мене и почна с бърз, необичаен темп да ми говори:

- Знаете ли какво правите вие, каква беда нанисате?

- Не ви разбирам, господин професоре...

- Държите ли сметка за починалите интелектуалци във войната?

Разбрах къде бие мисълта му:

- Правят се постъпки, но военните не се съгласяват. Те мислят, че ще се разклати духът на армията, ако се изтеглят по някакъв начин интелектуалците от нея.

- А духът на народа? - и Кръстев като ми изброи дадените жертви - професора по математика Стоянов, професор Никола Алексиев, артиста Хр. Ганчев, смъртта на артиста А. Кирчев в София - ми предаде един дълъг списък от имена, написани върху лента от дължината на канцеларска хартия... Поех списъка с обещанието да направя съответните постъпки и понечих да го туря в джоба си.

- Не, не... - и професор Кръстев го грабна от ръцете ми. - Искам аз лично да го предам на военния министър. Ти ще ме свържеш още сега с него. Нали той е тука, в залата?

... Влязох в залата и замолих министъра да я напусне за малко.

Доктор Кръстев започна без предпоставки:

- Господин министре, зная какво мислите вие, военните, но не е зле да чуете какво мислим и ние, културните работници, за дадените жертви. Вам ви трябват войни в полето на кръвта, а нам в полето на труда. Ние трябваше и по-рано да се попитаме какво ще правим след бойните победи, след настъпването на мира и как могат те да се затвърдят?

Още дълго говори д-р Кръстев, подкрепян тук-таме и от мене. Нервният генерал Никифоров го изслуша мълчаливо, без да го прекъсне. После пое списъка и запита как си представлява професор Кръстев това освобождаване. Последният му разви плана си (Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: 205-207).

Не разполагам с други свидетелства, които да подкрепят фактите на така описаната от Стилиян Чилингиров ситуация. Привлечените по-долу архивни материали обаче убедително говорят за нейната автентичност. От тях разбираме, че такава среща наистина се е състояла ("от Списъка, който Ви предадох вчера", т.е. на 14 декември 1912 г., т.е. месец след започване на войната). Саморъчният въвеждащ в "Списъка" текст на д-р Кръстев е с дата 15 декември, а резолюцията върху него на ген. Никифоров е от 17 дек. 1912 г.

Доколко държавникът-министър е възприел присърце акцията на д-р Кръстев личи от факта, че още на 18 декември от неговата канцелария тръгва към Началник-щаба на Действащата армия привлеченият по-долу "Списък" с имената на 70 интелектуалци с обозначаване на бойните части, в които те се намират в момента. Списъкът е придружен от нареждането на Министъра на войната до Началник-щаба на Действащата армия да се намери начин за прилагането му. Доказателство в тази насока са именно новооповестяваните архивни страници.

Първият факт от цялата документация представлява писмо на самия д-р Кръстев. То е въз основа на срещата и проведения вече разговор с министъра генерал Никифор Никифоров. Предназначението му е да придружи отново съставения, попълнен и старателно подготвен "Списък" на лицата, които са част от интелектуалния елит на нацията и трябва да бъдат запазени в името на нейното бъдеще:

До Господина
Г-на Военния Министър
В София

Земам смелостта да Ви предложа втори, по-чисто написан екземпляр от Списъка, който Ви предадох вчера и в който фигурира и категорията

АСИСТЕНТИ ПРИ УНИВЕРСИТЕТА,

Пропусната, доколкото помня, във вчерашния екземпляр, а категорията

ОПЕРНИ ПЕВЦИ

допълнена с няколко имена.

Позволете ми, Господин Министре, да Ви изразя своята най-дълбока благодарност за вниманието, с което се отнесохте към моята молба за едно общо дело.

15.XII.1912.
С най-голямо уважение
проф. д-р Кр. Кръстев

 

Върху оригинала на това писмо, отправено от д-р Кр. Кръстев до военния министър, е саморъчно написаната резолюция на последния с дата 17 декември с.г. Текстът й е трудно разчетим, но е със следното съдържание, в което с многоточие са маркирани липсващите думи:

П о в е р и т е л н о

До Нач. Щаба на Действащия фронт съобщаваме, че отговарям на настоящето. Добре известен в нашето висше общество се е обърнал лично към мен, за да повдигне въпроса за вземане мерки да се запазят нашите по-талантливи обществени дейци по различните клонове на науката и изкуството, намиращи се по настоящем в редовете на войската. Като средство за случая е било по сменно (?) да се извадят тези лица из строя и се назначат на някакви по-облекчени длъжности.

Това желание се поддържа и от много народни представители. Ето защо, намирайки за уместен така повдигнатия въпрос, считам че трябва да се изпрати приложения тука Списък на штабни отделни лица ... на Д./ействующата/ армия и се ... нему ... да вземе нужните мерки според ...".

Ген. Никифоров
17/XII.912.

 

Вторият документ е самият отново съставен от д-р Кръстев "Списък", включващ личностите според тяхната дейност, които по всичко личи са вече мобилизирани и се намират на фронта. В представянето му тук се следва строго реда и номерацията, така както ги е нанесъл д-р Кръстев, макар че почеркът вероятно е на друг (евентуално на жена):

I. ПРОФЕСОРИ

1. Г. Н. Калушки, редник 37 полк

2. Д-р Л. Ванков, подпоручик, 1 полк

3. д-р П. Н. Райков, редник, 2 опълченска дружина

4. д-р Ал. Христов, редник 37 полк

5. д-р С. Ангелов, подпоручик, 5 Дунавска дивизия

6. д-р Ст. Романски, редник, 2 бригада, 1 Соф. дивизия

7. д-р Методи Попов, подпоручик 7 полк

8. д-р Т. Кулев, подпор., 20 полк, 13 рота, 5 Дунавска дивизия

9. д-р К. Попов, редник в допъл. дружина, 1 полк

10. Д. Мишайков, редник, 1 артилер. полк

----------

11. д-р П. Hойков, редник, 1 опълчен. дружина

12. д-р Ст. Петков, редник, 2 опълчен. дружина

13. Жеко Спиридонов, опълченска дружина 1 п. 1 рота

 

II. ПИСАТЕЛИ И РЕДАКТОРИ НА СПИСАНИЯ

14. Антон Страшимиров, 1 дивизия, 37 полк, 13 рота

15. Михаил Грозев (Кремен), 10 Родопски полк, 2 рота

16. Владимир Василев, подпор. 27 резерв. полк, 1 рота

17. Александър Паскалев, подпор. 8 Тунжан. дивизия, 51 полк

18. Юрдан Маринополски, учител в Плевен

19. Алберт Гечев, учител във Висшия курс в Русе

20. д-р М. Тихов, подпоручик

 

АРТИСТИ ОТ НАРОДНИЯ И ДРУГИ ТЕАТРИ

21. Кръстю Сарафов, 1 дивизия, 37 полк, 9 рота

22. Сава Огнянов, 1 дивизия, 6 полк, 4 друж., 15 рота

23. Стефан Бъчваров, 11 полк 4 рота, 2 опълч. друж.

24. Юрдан Сейков, подпор., 5 дивизия, 12 полк, 5 рота

25. Добри Дундаров, 1 дивизия, 1 ж.п. дружина по поддържането

26. Ив. Илиев Недялков, 1 дивизия, 1 полк, картечна рота

27. Йордан Минков, огнестр. парк при 4 Преслав. дивизия, 3 взвод, 5 артилер. полк

28. Георги Стоянов, подпор. 37 полк

29. Матей Икономов, подпор. 8 Тунджанска дивизия

30. Недялко Щърбанов, 1 полк, 1 рота

--------------

31. Васил Кирков, редник, 2 опълчен. дружина, 1 рота

32. Г. Киров, редник 1 опълченска дружина, 2 рота

33. Пет. Стойчев, 37 полк, редник, 4 рота

34. Ст. Киров, редник, 1 опълчен. дружина, 4 рота, 4 взвод, 11 полк

35. Бор. Ножаров, редник, 2 опълченска дружина, 6 рота

 

ХУДОЖНИЦИ

36. Марин Василев, 58 полк

37. Александър Андреев, Ловч. или Плевенски полк

38. Никола Маринов, подпор., Разградски полк

39. Марин Георгиев, подпор., 1 полк, допълняюща дружина

40. Август Розентал, подпор., 1 полк

41. Александър п. Иванов, кандидат офицер, 2 полк

42. Яким Банчев, подпоручик, 14 полк

43. .... Миленков, подпоручик, Самоковски полк

44. Г. Евстатиев, редник, 37 полк

45. П. Морозов, подпор., 5 дунавски полк, 1 рота, 3 армия

46. Кочо Савов, 32 ловешки полк

47. Хр. Петров, подпоручик, 1 полк

48. Иван Николов Радинов, 8 приморски полк

49. Атанас Донков, 20 полк

50. Хараламби Тачев, 9 допълн. дружина, 9 полк

51. Ст. Димитров

52. ... Тонев

53. Симеон Велков, 2 полк

 

V. ОПЕРНИ ПЕВЦИ, КОМПОЗИТОРИ И ДР.

54. Любомир Пипков

55. Васил Мирчев, санитар в 3 дивиз. болница

56. Никола Стефанов, 18 полк, музик. команда

57. ... Томангелов, 1 полк, 13 рота

58. Виктор Гутт, подпор., 17 полк, 12 рота

59. Д. п. Иванов, учител 3 мъжка гимназия, София

60. Александър Кръстев, учител въ Варна

61. Стоян Николов, бас от операта

 

V1. АСИСТЕНТИ ПРИ УНИВЕРСИТЕТА И ПО-ВИДНИ СПЕЦИАЛИСТИ

62. Стефан Консулов, подпор., 1 полк, 16 рота

63. д-р Г. Каназирски, подпор. 5 Дунавска дивизия, 5 полк

64. д-р Д. Кацаров, подпор., крепостен батальон София

65. Петър Мутафчиев, канд. офицер, 8 прим. полк, 14 друж., 4 рота

66. Пеню Матев, подпоручик, 3 Балканска дивизия, 32 полк, паркова рота, 4 взвод

67. д-р Илия Стоянов, редник, 52 полк

68. П. Пенчев, редник, 37 полк

69. П. Бракалов, подпоручик, 2 полк

70. Н. Константинов, 6 полк, подпоручик

71. Д. Якимов.

 

Отново с почерка на самия проф. д-р Кр. Кръстев и с неговия подпис списъкът завършва със следното уточнение:

В предадения лично на Г-на Военния Министър списък са пропуснати по една погрешка № № 11-13, 20, 31-34, 61-70, както и двама-трима от оперните певци.

15.12.912.
проф. д-р Кр. Кръстев

 

Посоченият ръкописен списък и завършващата бележка с почерка и подписа на проф. д-р Кр. Кръстев са придружени от официален машинописен текст на бланка на "Министерство на войната" (№ 419 от 18 декември 1912, София). Печат потвърждава получаването му: "Щаб на армията. 25.XII.1912, № 3435". Ето неговото съдържание:

П о в е р и т е л н о

До НАЧАЛНИК ЩАБА на ДЕЙСТВУЮЩАТА АРМИЯ

В гр. ЛОЗЕНГРАД

Добре известния в нашето висше общество д-р К. Кръстев се обърна лично към Господина Министра на Войната с приложеното тук писмо от 15-й того и един списък към него и повдига въпрос за вземание в бъдеще необходимите мерки, с цел да се запазят нашите по-талантливи обществени дейци по разните клонове на науките и изкуствата, находящи се по настоящем в редовете на войската в театъра на военните действия.

Като единствено в случая средство се посочва да се извадят лицата, упоменати в списъка от строя и се назначат на някои по-облегчени длъжности. Подобно едно желание съществува и се поддържа и от много народни представители.

Господин Министра на Войната, като намира и той също за уместен подигнатия въпрос, заповяда да Ви се изпрати, Господин Генерал, тук приложеното писмо и един списък на професорите, писатели, артисти и други, като предоставя Вам по-нататък да разпоредите да се вземат нужните мерки според възможността.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Едно писмо и един списък.

Заместник на Началника на Канцеларията
от Генералния щаб: подпис (не се чете)

Началник на Секцията: капитан Иванов

 

Върху този официален машинописен текст, предаден по предназначение, попадаме на резолюция от ръката на Началник-щаба на Действащата армия. Тогава тази длъжност се заема от генерал Иван Фичев. Резолюцията има следното съдържание:

Такова разпореждание не мога да направя по войската, без вреда на военната дисциплина и общия морал. Законът ... не позволява да се прави абсолютно никакво утклонение към ...

26/XII.
Г-л Фичев

 

Съпоставим ли резолюцията на Началник-щаба на Действащата армия в този й вид с твърденията на Стилиян Чилингиров за резултата от акцията на д-р Кр. Кръстев, се натъкваме на известно противоречие. Авторът на спомена, след като отбелязва решението на министъра да осигури на мобилизираните от "Списъка" "безсрочна командировка до София", като законен начин на откъсването им от фронта, продължава:

След няколко дена аз сам срещнах неколцина от тия, които д-р Кръстев беше поставил в списъка, надлежно попълнен по-късно. Кои бяха командированите и колко на брой, не зная. Списъкът остана у генерал Никифоров. Обаче командированите знаят това за себе си.

И сега, живите от тях или домашните им, ако си спомнят за тия командировки, нека да знаят, че ги дължат главно на д-р Кръстев, на неговото неотразимо настояване. И като си спомнят, мислено да му поблагодарят както за проявената човещина, така и за безграничната му любов към българската култура (вж. Чилингиров - Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: 207).

В случая ставаме свидетели на поредното разминаване или противоречие. От една страна, е документирана категоричната резолюция на Началник-щаба на Действащата армия, според която нищо не е предприето за прилагане препоръката на Министъра на войната по препратения списък. От друга страна, свидетелството на Стилиян Чилингиров ни убеждава в постигнатия реален ефект от акцията на д-р Кръстев. Версията на писателя-посредник е, че ген. Никифоров наистина си е изпълнил обещанието и е намерил начин да осигури продължителен отпуск в София на вече мобилизираните представители на литературата и отделните изкуства. Може би в този смисъл е издадена някаква непозната ни заповед или устно нареждане...

Косвеното доказателство за изпълнена мисия от страна на министъра ген. Никифор Никифоров е, че посочените в т.нар. "Кръстев списък" не ги срещаме по-късно да са станали жертви по фронтовете на войната. Става дума за застъпените там университетски преподаватели, писатели и артисти, както и художници. Нито един от тях не става жертва по време на Балканската война. Като изключим Алберт Гечев, имам предвид Антон Страшимиров, Вл. Василев, Михаил Кремен, Александър Паскалев, както и артистите Кръстьо Сарафов, Стефан Бъчваров, Сава Огнянов, Васил Кирков...

Изводът за изпълнено обещание от страна на Министерство на войната намира аргументацията си най-вече във връзка със списъчния състав от университетски преподаватели. Разбираме го по косвен път, имайки предвид следния текст, залегнал в "История на Софийския университет "Св. Климент Охридски":

Намират на бойното поле смъртта си: Никола Алексиев, редовен доцент по философия, Георги Стоянов, редовен доцент по математика, и Петър Андреев, асистент по минералогия. Тяхната памет бива почетена по решение на академическия съвет с траурно утро на 14 ноемврий 1913 г. Това утро бива устроено от университета и художествено-индустриалното училище в театър "Одеон", гдето говорят: ректорът С. Киров за загубите на Софийската Алма матер във войната и за хероичния дух на българина; проф. П. Нойков - за научното дело на Н. Алексиев; проф. Шоурек - за научното дело на Г. Стоянов; асистентът Ил. Стоянов - за научното дело на асистента П. Андреев, а студентът А. Бояджиев - за падналите свои колеги студенти (вж. Арнаудов 2008: 340-341).

Всъщност става дума за онези дадени жертви от университетската общност на Софийската Алма матер в първите два месеца на Балканската война, които фактически предизвикват реакцията на проф. д-р Кръстьо Кръстев да проведе своята акция. В използваната тук част на спомените на Стилиян Чилингиров, наречена в ръкописа "Из обществената дейност на д-р К. Кръстев", все така детайлно са проследени и други инициативи от граждански характер на естета-философ по време на войните. Възможно е и те да са архивирани и категорично да защитят позициите му на активен хуманист и общественик.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 2008: Арнаудов, Михаил. История на Софийския университет "Св. Климент Охридски". София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2008.

Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: Иван Д. Шишманов, д-р К. Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си. София, 1983.

 

 

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2012, № 9 (154)