|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗГНАНИЯ
web
Хонгконг.
В приземен бар, където
блусът е разтеглен, и тъгата ми,
подобна
на ивицата плат,
увила
вехнещото тяло
на танцуващата проститутка... избелели
цветове; цигарения дим; с мотив - реклама
на "Камел"; и лепнещ сумрак... не помня вече
тъмнооката малайка - опипваща
това, с което съм облечен... безличното ми тяло -
захвърляно
в случайните пространства:
ето го след миг в Египет -
поглед в погледа на сфинкса - ням, бездънен... получовек,
който се преобразява... една вкаменена сила,
която те превръща
в нищо...
тъй вечно животът ни минава в смърт -
все едно къде си -
това е неизбежно.
Очи притварям
и виждам
истинския свят -
татуиран
отвътре
на клепача...
© Иван Сухиванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2008, № 1 (98)
|