ПОСЛЕПИС

Мисля, че съм стигнал до края
на стиховете си,
застанал сам на ръба на страха си,
утаен в някаква безкрайна скука,
не пиша, не рисувам, не мога,
уморено въртя стрелките на болката си,
измервам пулса на вярата си,
бих искал да споделя този край
без това да ме прави светец;
картините ми боледуват,
обхванати от тъжна температура,
като безлични икони са полегнали
върху лицето ми,
чувам дъха им,
знам, че ми остават
само още няколко думи -
ще ги напиша на стената
с непознати йероглифи,
ще открия нов език
преди да съм забравил болката си,
един единствен стих ще преведа
през огледалото,
тогава, преди да превърна историята си
в желание,
ще си спомня за онова сърце,
което отмерваше стиховете -
бели стихове, прозрачни,
по-самотни отвсякога.