СЛУХ

web | Сетива

* * *

Вечерта отсява
привържениците на съня
от търсачите на нощта.

* * *

Душата
търси сълза -
руква дъжда.

* * *

Липсваш ми...
Даже и да си до мене,
думите отлитат глухи.

Чужди сме...
Можем да се срещаме -
стига да се отминаваме.

Пусти сме...
Няма нужда да се молим,
след като не вярваме.

Алчни сме...
Но защо да грабим -
все по-бедни ставаме.

* * *

Прошка ще търсим от дните,
за да простим на нощите -
ще ли спасим душите?

* * *

Навързани сме във верига
Изключи (включи) ли се някой:
останалите запримигват...

* * *

Когато съм уплашен - бягам.
В стъпките ми рози не цъфтят.
Усмивките ми - натрошени стъкълца.
Погледът ми щрака черно-бяла фотография.

* * *

Пъта тупка; аз я нарекох.
не се разсърди, нито зарадва - замисли се
и сега ми праща мислите си.

© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.