ОБОНЯНИЕ

web | Сетива

* * *

Порязах те с поглед,
поряза ме и ти,
във въздуха остана да сълзи...

* * *
Една жена улови
безсрамния ми поглед къмто друга...
После се усмихна закачливо.

* * *

Ръцете ми са лепкави -
няма да ги мия...
не мисля, че са мръсни.
Ще стискам в шепи дъхавата сласт
на досег страстен и неосъществен.

Мелник ІІ

Въздишките се щурат
из чардаците.
Смехът кънти на двора.
А чувствата препускат
по две, по три -
взимат стъпалата.

Зима

В онази зима
не знаехме
как ще се чувстваме в тази.
Героите ни бяха много и безименни.
Сега редиме имена,
но никой не стои зад тях.

* * *

Отвивайки съня
и в първите лъчи
съзирам твоите очи;
усмихващи се на росата -
сбъднатите ми сълзи.

© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.