ДОСТОЕН ЗА "ГИНЕС" ПИШЕ 44 НЕПОСТАВЯНИ ПИЕСИ

(Тодор Лилавски: Това е бягство от борбата на доброто със злото!)

Георги Календеров

web

О, Боже, защо не бях умрял, преди да се заловя за драматургията!, възкликва Тодор Стефанов Лилавски, може би най-плодовитият и най-непоставяният автор на пиеси в света. През последните 55 години той е написал 44 пиеси, като от тях едва ли са поставяни повече от една-две. Няма директор на Пловдивския драматичен театър например, който да не е чувал за него. И не само на Пловдивския! През 1962 година Лилавски предлага своята сатирична пиеса "ПЪСТЪР ПАУН" на театрите във Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Шумен, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Кърджали, Перник, Пазарджик, Кюстендил и Благоевград, а също и на Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър и Армейския театър. Но нито един не посмя да играе тази сатирична пиеса, дразни се авторът. Точно така, страхът е причината творбите ми да не бъдат поставяни, сигурен е Лилавски.

В страха си от огненото перо на драматурга-публицист литератор от едновремешната Камара на културата му казал: "Писането на пиеси не е лъжица за вашата уста. Гледайте си работата на село". Но не! Можеш ли да избегнеш съдбата си?, патетично пита Тодор Стефанов Лилавски. Бездарни егоисти и завистници препречваха пътя ми! Но моя милост не стоях със скръстени ръце, а открито, смело и честно се борих с предизвикателствата на века, прави рекапитулация на "живота си в изкуството" упоритият автор.

Питаме го с въпроса на библейския Еклисиаст "Не е ли писането на много книги труд на плътта?" и какво е отношението му към явлението графомания. Отговорът е "Не! Решително не! Ако имах време и възможност (имам четиричленно семейство), бих написал още три пъти повече пиеси! Не вярвате ли? Ваша си работа! Тук става дума за борба на доброто със злото."

Това е положението: В неистовия си стремеж да пребори всички "отрицателни явления в живота" Лилавски продължава пиеса след пиеса яростно да ги "бичува" и "заклеймява". Нищо, че театрите не щат да ги играят. Проблемът си е лично техен.

"Моя милост, неизвестният за широката общественост, а добре известен само на театрите, открито и смело наричам това изключително явление КАТАСТРОФАЛНО ПАДЕНИЕ в историята на българския театър! Един ден историята ще потвърди това. Вярвам и съм сигурен в това така, както съм сигурен, че довечера слънцето ще залезе, а утре пак ще изгрее! Но моя милост няма да чуя, защото ще бъда в гроба, страда авторът.

=== ПАРАГРАФ 22 ===

В пиесата "ТАЙНАТА НА ВЕНЕРА" младо хубаво момиче с гръцки кок на главата, с красиво лице, висок бюст, широки и плоски бедра и остри колена, скришом бърше сълзите си зад щендерите в магазина, разпалва се авторът. Венера плаче, защото не изпълнява плана за стокооборота! А не го изпълнява, защото началникът на склада не й дава стоки. Той чака Венера да легне с него и тогава ще й даде колкото иска стоки! Предлагах тази пиеса на Младежкия театър. Нали героите са все млади хора. Но драматуржката на театъра Ана Каракостова ми върна пиесата: "Пиесата е сатирична, предложете я в Държавния сатиричен театър!". Е, добре, но в Сатиричиния театър драматуржката Мария Балканска каза: "Действуващите лица са младежи, затова я предложете на Младежкия театър".

Боже, Боже, Боже, ако и това не е бягство от дълга, бягство от борбата на доброто със злото, тогава какво е?, пита гневно Лилавски.

=== ИЗБРАНИ ЗАГЛАВИЯ ===

"Пролетни води"

"Пъстър паун"

"Тихият убиец"

"Синият Дунав"

"Преломно време"

"Изобретателят доктор Иван Шипочански"

"Агент 313";

"Последният индианец";

"Героизъм и подлост".

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2001, № 3 (16)