Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШВЕЙЦАРЕЦ ЕМИГРИРА В БЪЛГАРИЯ

Ален Кеси научи езика ни за 3 години, говори го прекалено правилно

Георги Календеров

web

Може десет минути да разговаряш с него, без да включиш, че не е българин. Говорът на швейцареца Ален Кеси напомня този на разглезено юпи, което сякаш нарочно изприказва всяка думичка прекалено правилно.

Ален е научил българския за три години, считано от мига, в който решава да остане в страната ни по-задълго. Защо България ли, пита той. А може ли преди да ви отговоря на въпроса, първо аз да ви питам нещо? Защо вие сте решили, че един швейцарец, базиран в България, е нещо много интересно за българите? Защо въобще е нужно да водим този разговор?

Ами, може би защото винаги сме искали да бъдем Швейцария на Балканите... Съгласен съм, казва мосю Кеси, има една неравнопоставеност в отношенията. Винаги Западна Европа е имала излишно империалистическо самочувствие спрямо Източна Европа. Западняците дават парите, така е, инвеститорите са оттам, но вие давате ли си сметка, че инвестирайки, те само използват вашата слабост, че те инвестират само там, откъдето очакват да дойде печалба? Затова този интерес към един швейцарец в България според мен е малко пресилен.

Ален Кеси, сн. Стив Брадли, САЩАлен Кеси е журналист от берлинския седмичник "Джангъл Уърлд" и художник от течението ню медиа арт, един от тримата куратори на провелия се неотдавна в Пловдив "Фронт за комуникация 2001". Интересуваше ме ситуацията тук, затова дойдох. Исках да разбера как хората възприемат промените, обяснява той.

Странен човек. Всички се стремят към спокойствие и благополучие, а той намерил къде точно да се засели! Един журналист никога не се стреми към спокойствие, не се чувства добре, когато е спокоен, контрира Ален Кеси. В Швейцария няма вече много изненади за мен, какво да правя там? Е, и там се случват интересни неща: глобализацията, неолиберализмът, донякъде разпадането на социалната държава...

Харесва ли писанията на Макс Фриш, в които той показва Швейцария като една доста противна държава? Да, Макс Фриш е много добър критик на швейцарското общество!

Българския? Не мога да кажа, че е лесен. Преди година още трудно говорех. Едва през последната година взех да се оправям с времената и членуването. Трудно ми беше, защото не знаех други славянски езици. Родният ми език е френският, на 6 годинки ми се наложи да науча и немския, а после английският ми се видя твърде лесен. Днес освен тези четири езика владея и швейцарски немски, чета на холандски и горе-долу на испански и италиански. А да, проверявал съм и преводи от руски на английски! Веднага се вижда къде са грешките.

А случайно мосю Кеси да познава свои сънародници, които идват тук на секстуризъм? Защото българките познават не един и двама... Секстуризъм? Отвратен съм от това, че някой може да дойде тук на секстуризъм, ядосва се той.

Ален Кеси е на 31 години. В родината си работил известно време като теоретичен физик, в държавен институт. Предмет на заниманията му била симулация на физически и химически системи. Хората от научната сфера не си дават сметка за социалния ефект от тяхната работа, разсъждавал той. Не знаят откъде идват парите и чии интереси са обслужвани от техните изследвания. В науката няма свобода. Е, можеш да работиш и онова, което лично теб те интересува, но това означава да останеш без пари. Науката не се бори за социални придобивки, а за удовлетворяване интересите на индустрията. Същото важи и за държавата. И тя се съобразява единствено с големите фирми. Нуждите на хората са без значение.

Човек ще каже, че току-що е приключил с четенето на романа "Тютюн".

С тези си разсъждения Ален Кеси напуска института и се залавя с писане на статии и участие в кураторски проекти. През 1997 година започнах да работя с различни художници от ню медия арт по това как глобализацията влияе върху промените в общественото пространство. Темата е съвременният град. Градовете от Средновековието насам търпят непрекъсната промяна. В началото те са били търговски ориентирани, по-късно индустриално ориентирани, а след кризата в средата на 70-те навлизат в нова ера. Днес, казва мосю Кеси, са важни офисите на международните компании - "Майкрософт", "Кока-кола" и тъй нататък. Това се дължи на децентрализацията на производството, на това, че един фиат примерно се произвежда в Тайван, Бразилия и Сингапур и се сглобява в Италия. Фирмите по тоя начин са имунизирани срещу стачки, по-гъвкави са, но това предполага и повече администрация, повече логистика. Това предполага и днешния облик на градовете. Ако преди улиците са били публично пространство, то с времето постепенно престават да бъдат такива, охраняват се от униформени служители на частните фирми. Ако седнеш да кажем на тротоара да изядеш един сандвич, непременно ще излезе някой от офиса в близост и ще ти забрани да го правиш.

Тези наблюдения го събрали заедно с умни глави от различни специалности в реализирането на проект, насочен срещу институционализирания расизъм в Швейцария, полицейското насилие, визовия режим и тъй нататък. По тази логика в Европа трябва да се разхождат само хора, които са нужни на фирмите, само клиенти. Проектът бил нещо средно между политактивизъм, научно изследване и артистична изява.

През 1999 година е поканен в Хелзинки в друг един проект "Темп Медиа Лаб" на Херд Ловинг. Там се запознава с българката Димитрина и става част от пловдивския "Фронт за комуникация".

Не става ясно само с какво си изкарва коричката типов хляб тук. Парите от "Джангъл Уърлд" не стигат, тъй като Кеси е външен автор за вестника. Препитава се с преводи, правене на уебсайтове и програмиране. И се чувства добре, базиран тук, един швейцарец, съсредоточен върху страхотните проблеми, които глобализацията е стоварила върху клетата му глава.

 

 

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2001, № 6 (19)