Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СКОПИЕ

Георги Календеров, Дилян Вълев

web | web

Миналата година бев на одмор в един бугарски град, забравив му го името... А, да, Несебар! Много сум незадоволен. Голема цигания! После одив и в Охрид. Апсолутно исто!" - казва Ставре Доцевски, таксиметров шофьор в македонската столица. Според него България и Македония са "наймизерните земjи на Болканот". Разбира се след Албания.

Да, това, което ни побратимява с македонците, не е само езикът, не е само историята, а и мизерията и циганията. Последната е вездесъща, въпреки че в Скопие роми почти не се срещат.

На средата на Камениот мост, една от забележителностите на града, седи малък македонец с циганско самосъзнание, който приспива бебе,все още без никакво самосъзнание, но затова пък черно като прегорена плескавица. И проси. Просяците са повече от българските на глава от населението. Там обаче те са му намерили цаката. Дечица продават цигари без бандерол. Предлагат ги на пушачи, на непушачи, на отказващи цигарите, наред. Продават и запалки на двойна цена. Иначе Старият град е доста живописно място. По тесните улички хората трудно се разминават, а тротоарите са заети от заведения и сергии, на които се продават същите боклуци като тукашните. На една от главните албански улици има навярно повече златарски работилници, отколкото в цяла България. Менюто в албанските ресторанти е доста по-разнообразно от това в сръбските, които предлагат само мръвки, подложени на различна термична обработка. Изобщо Скопие не е място за Иван Костов. В Стария град има и кино. Казва се "Напредок". Миналата седмица там се прожектираше филмът "Страствена" - порно от началото на осемдесетте с Трейси Лордс в главната роля. Няма Леонардо Дикаприо, няма Анджелина Джоли. Порно. И това е.

Да шофираш по скопските улици е същият ад като из софийските, може би дори по-зле. Тук има някаква колегиалност, докато там никой на никого не прощава. Македонците карат като джигити, които не знаят какво е мигач, но за сметка на това не свалят ръката от клаксона.

Едно от нещата, за които македонците не могат да се мерят с нас са данъците. Едва близките месеци там е въведен така нареченият Данък добавена вредност. 19 процента. Финансовото министерство е поставило из целия град агитационни билбордове, обясняващи нуждата от ДДВ, на които се среща и изразът "Македониjа е премного вредна за нас" ("вредна" значи нещо от рода на "полезна", "стойностна"). Явно обаче агитациите хващат дикиш, защото повечето от хората наистина са убедени в тази "вредност" - да плащат данъци. "Народот е богат, а државата - бедна" - вярва Трайче Карангелески, сервитьор в най-скъпата скопска кръчма ("бавча") "Опатиjа". Така са му обяснили политиците.

Кратък поглед върху околните маси обаче ни убеждава в коренно обратното. Достолепни, елегантно облечени четирима мъже цяла вечер се наливат с нещо, чиято бутилка изглежда като бутилка от вино. Но какво е нейното съдържимо? Кисела вода, както казват бракята, когато става дума за сода.

В Скопие всичко е доста по-скъпо от тук. Най-евтината нощувка е петдесет марки. Чифт обувки е минимум 40 долара. Това е причината всеки уикенд македонци да ходят "на шопинг" до София. Автобуси има три пъти дневно. Препълнени.

Циганията е и на държавно ниво. С бясна сила там продължава скандалът с признаването на Тайван. Темата напоследък е начело на тамошните вестници. "Таjван се повлекува од Македониjа?", гърми "Дневник". И описва следната срамна история. През 1999 Македония признава Република Китай на Тайван, но не разменя с нея посланици, тъй като президентът Киро Глигоров е категорично против. След падането му от власт обаче нещата не се променят и "работите не тргнаа мазно, како што се надеваа многумина". От една страна новият председател Трайковски не е уверен в оправдаността на проекта Тайван и нарочно забавя процеса за размяна на посланици. Погледи почват да се хвърлят към комунистически Китай. А от друга страна вестникът намеква за подялба между политиците на парите от помощ, дадена от богатия остров. Властниците си поделили един милион долара. И затова има дълго да чакат обещания половин милиард.

Абсурдността на постъпката им личи и от графит, изписан точно срещу международната автогара: "ЦИЛЕ, КЕ НАJДЕШ ЛИ БАР НОВА ЖЕНА СО ПАРИТЕ ОД ТАJВАН!". "Циле" е вицепремиерът Васил Топурковски, нещо като македонският "Г-н 10 процента". Той бил пълничък. И разведен. Другите паралели само се натрапват. В момента там спорят здраво на кого да продадат телекомуникациите си. Един от кандидатите е познатата и у нас ОТЕ. Готви се професионална армия. На спортните страници пък четем за бит съдия. Все едно не сме мърдали от България - Апсолутно исто!

Юни, 2000 година

 

 

© Георги Календеров, Дилян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.04.2001, № 4 (17)