|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2700 ТЕКСТА И КАРИКАТУРИ В "ПОД ИГОТО" И "СВИРЕПО НАСТРОЕНИЕ" Георги Календеров Около 2700 текстове и карикатури са излезли под рубриките "Под игото" и "Свирепо настроение" във вестник "Марица" през последните 7-8 години, сочи простата сметка. Те са като двете крила на прозореца, през който се хвърля поглед към разликата между реалния живот и живота, видян през очите на вестника, казва Александър Секулов, автор на рубриката "Под игото". Текстовете в нея са с твърде неопределим жанр: понякога са есеистични, друг път публицистични, исторически, понякога са чиста поезия, или пък разказ в 10 реда. Пишат се за минута и половина-две. Как се прави разказ за такова време? Ами, написва се първата дума. Ако тя е точната, намерената, оттам нататък текстът си е излят, готов. Никога не се знае предварително как той ще завърши, финалът е винаги приятна изненада за автора, признава Секулов. "Свирепо настроение" на Красимир Димовски е също уникално явление. Това е единствената рубрика в българския всекидневен печат, която се е задържала толкова време и е изцяло авторска (без да се прави по идея примерно на бай Енчо от Дуванли). Любопитното е, че и текстовете, и рисунките нито веднъж не са минавали през редактор, не са били одобрявани или отхвърляни дори от водещия на броя. Секулов и Димовски станаха лауреати на наградата "Пловдив" за "Под игото" и "Свирепо настроение". Покрай рубриките се появиха една книга и една изложба, първото седмично приложение ("Уикенд") в българската преса, първият фотороман, първата карикатура на 4 вестникарски страници. Ако всичко това се събере на едно, смята Секулов, ще се получи една страхотна история с политика, радост и болка, хумор. На въпроса как се чувства, когато го нарекат Автора на "Под игото", той отговаря: Нашата двойна рубрика успя да запази скромността си до ден-днешен. Паралели с романа на Вазов може да се правят, доколкото публикуваното в нея е представително за един голям период от нашата най-нова история. 1 юни 2001
© Георги Календеров |