Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОРЕЯ, МОЯ НЕЩАСТНА ЛЮБОВ!

Георги Календеров

web

"Теперь мы летаем над Поднебесной!" - възкликва 19-годишният пастор Павло Терещенко, докато прелитаме над Тибет. Огромното плато под нас е покрито със сняг, обвито е в облаци, мъгли и загадъчност. Поднебесната империя е под нас, на десетина километра падане със самолет на "Аэрофлот".

Павло също за първи път лети, но отказва глътка водка за кураж под предлог, че водка сме щели да пием на небето. Павло е мунист, поклонник на преподобния Мун Сун-мьонг и заедно с още около 200 души пътува за Сеул, където ще се състои най-грандиозната венчавка на така нареченото Обединително движение. 450 хиляди двойки от цял свят ще се "съчетават" по случай 80-годишния юбилей на Мун. Сред тях са украинецът от град Чернигов Павло и 16-годишната японка Акико, която скоро ще се казва Акико Терещенко.

Павло смята, че сексът без брак е най-страшното нещо за човечеството. А алкохолът подпомага именно най-низките човешки пориви като изневярата, домашното насилие и тъй нататък.

Мун финансира пътуването на около 60 българи до Сеул по случай грандиозната масова венчавка. 28 от тях ще получат благословията на обявилия се за месия милиардер.

Само 10 от тях обаче са го оставили да избира половинките им.

Бистра например ще се омъжва за младеж от Люксембург, Пепи - за боливиец, една българка ще се врича във вярност до живот на българин, две ще си взимат поляци, а един от родните мунисти ще се жени за хърватка. И тъй нататък.

По-голямата част от нашенците, пътуващи за Сеул обаче са просто туристи. Използвали намалението, което Семейната федерация за световен мир предлага. Срещу 300 долара всяка желаеща двойка може да изкара една прекрасна седмица на полуострова между Жълто и Източно море. За отбелязване е, че транспортът само за един човек излиза около $2400. Храната и спането - отделно. Оттам нататък е лесно. Оттам нататък ще се оправяме някак си. А сега само да използваме Обединителното движение вместо туристическа агенция, за да видим Сеул така, както навремето германците използваха Вермахта, за да видят Севастопол.

Трудно е да се каже, че са кой знае колко вярващи. Двойка с подчертан шопски акцент моли спътниците си да декларират тяхната видеокамера няколко пъти. Целта естествено е на връщане да минат през летище София с няколко камери и да не плащат мито за вноса. Друг един - професор по ядрена физика, пенсиониран отдавна, говори и мисли само за ядене. "Това хубаво ли е?" - е любимият му въпрос. Питането се отнася към нещо от храната, донесена от стюардесата, което може да се нарече "хубаво" само доколкото една подметка на стар войник може да се нарече хубава и подходяща за ядене.

Сметките на повечето лъже-мунисти обаче се оказват правени "без кръчмаря". Споменатото "ядене" и "спане" са в общежитията на Сун Мун Юнивърсити, в близост с градовете Чо-нан и Асан, на 200 километра от столицата. Наблизо няма нито кръчма, нито лавка за цигари, нито дащни корейки. Ставането е в пет сутринта, а перспективата - всеки ден да се пътува два часа до Сеул и два часа на обратно, никак не е най-радостната за човек, решил да си прекара бохемски. Мероприятията са от типа на: Хан Маданг - Световен спортен фестивал, посещение на езерото Чонг Пьонг, изложба, посветена на постиженията на преподобния и г-жа Мун, двудневно пътуване до Святата земя в град Пусан и старата столица на династията Шила - Кйеонг Джу.

Затова още на следващия ден ми се налага да се разделя със симпатичните "вярващи". Аз тук работа съм дошъл да върша, а те дори един e-mail не могат да осигурят. И ето ме сам в 11 милионната столица на Република Корея (става дума за Южна Корея, Северна е Народна Република).

Какво прави впечатление най-напред. Хубавите жени естествено. Адски красавици и много на глава от населението. Някъде около 99 на сто са толкова хубави, че коленете на всеки български разбирач могат да омекнат подобно на дъвка върху горещ котлон. До една елегатни, до една готови да помогнат примерно на загубилия се турист, корейките се оказват доста задръстени.

Питам за стотен път поредната спряна от мен красавица "Excuse me, I would like to know where is the bar the students are drinking in it?" (Това, че английският ми е "развален" в Корея няма значение, тъй като и местните не го владеят добре.) Неизменният отговор е "Студентите не пият!". "Ама как така!!! Къде си прекарват времето, докато не са на училище???". "Прибират се вкъщи, да си учат уроците, ето къде!".

Мъка! Тая, дето си я мисли балканецът пишман сваляч, явно няма да стане. Иначе кръчми дал господ (Буда вероятно). Само тези с надписи на английски са през 20-30 метра. Другите - семейни капанчета, в които се варят незнайно какви миризливи неща, са по-нагъсто. За около марка и петдесет (850 вона) можеш да преядеш в такова едно гаражче. Две варени палачинки, филе от октоподи някакви, гадна супичка и захаросани пържени картофи за десерт стигат за цял ден скитосване в търсене на правилната кръчма.

Ако искаш 100 милилитра водка "Абсолют" (там "Савой" и "Докторс" няма), първо трябва да кажеш "дабъл бодака" и после да се бръкнеш с около 20 марки. Водка на корейски английски се произнася с "б", понеже дръпнатите нямат в езика си лабио-дентални звуци и следователно отказват и да ги чуят. Трябва да се казва "бодака" така, както е задължително да се яде с клечки. Е, може да помолиш и за вилица, но това значи всички да те гледат в устата и да се чудят как съумяваш да се справиш с един толкова мъчен за експлоатация прибор. Което е изнервящо, меко казано.

Корейците умират да учат английски, но за щастие умират доста преди да са го научили. Не, че живеят кратко! Просто за тях английският е същата мор, каквато за нас - китайският. Те сами са си измислили някакъв английски, сами си го говорят и сами си го разбират.

Корейските заплати са меко казано по-големи. Даскал си докарва 4000 долара месечно с частни уроци, без много да се претоварва. Ако знаеш примерно 800 английски думи, с този капитал в главата си и още 850 долара в джоба може да запишеш курс по корейски за начинанещи. За месец и половина може да знаеш още толкова корейски думи, плюс граматиката. Това е достаъчно, да започнеш с преподаването на частни уроци, да станеш и ти даскал за 4000 долара.

В кръчмата се натъкваш на германеца Андреас. Той ти дава знак за наздраве през 5 минути от другия край на заведението. Нормално е, казваш си, тук белите хора не сме толкова нагъсто, защо да не се поздравяваме като туристи в планината! Оказва се обаче, че Андреас вдигал наздравици на корейка, седяща зад теб. Както и да е, разговорът потръгва. За пети път съм в Сеул, но за сефте успявам да установя контакт с очи, споделя швабата. "Добре де, няма да ти развалям работата".

Обектът на свалката се казва Сун-ли. Може би единствената дебела корейка, която срещаш, с раздърпани, прогорени ръкави на пуловера и без цип на дюкяна. Андреас я кани. Тя естествено идва със сестра си - Чин-су. В крайна сметка двете заминават на гейм-зала и германецът май ще си остане само с "контакта с очи".

Това е второто, което прави впечатление: Убийственият морал, но морал искрен, не като при американците. 85 на сто от младежите в столицата са убедени, че сексът преди брака не е хубаво нещо. Още по-лошо е сам да си избираш булка, вместо Дъртия да ти я посочи. По телевизията и по сергиите порно няма. Забранено е. За сметка на това има 12-часова тв-програма, излъчваща уроци по висша математика.

Престъпността и безработицата са пренебрежимо малки. Е, напоследък покрай далаверите около продажбата на "Деу" ходещите цял ден по улиците се умножиха с няколко процента от процента, но пак, като идеш в 11-милионния Сеул и отвориш вестника на "Предлагам работа", ще се уредиш за ден-два.

Заведенията затварят в един след полунощ. Ще кажете, това е недостатък - в България е по-хубаво! Може да се спори. А и да се окаже въпрос на време. Още 5-6 полицая да застрелят ученичка, и тук ще стане така.

А в Корея цяла нощ може да се разхождаш (в Сеул няма тъмни улици) и няма да се намери кой да те обере, камо ли пък да те гръмне.

В тая връзка най-евтината стая за вечер в столицата е в мотел: 30 долара. И аз, като истински българин, в продължение на 7 часа блъскане пеша по улиците, отказах над 20 предложения за стаи от по 40 долара. По пътя си набелязвах заведения, които трябва да посетя.

За 7 часа си нарекох 5-6 кръчми. Наех стая в мотел и се приготвих вече за сядане. В намиране на последата харесана кръчма, вероятно пълна със студентки (!?), обаче се загубих. Установих, че се въртя в кръг. И че е невъзможно да открия дори мотела, в който трябва да се спи. Наложи се да наема друга стая, в друг мотел. За още 30 долара. Беше 5 сутринта. Да си призная, и в най-дългия си рилски преход не съм навъртал повече от 30-40 километра пеша. В Сеул подобрих рекорда си. Супер икономия направих! Ние българите сме прочути по света с тази наша "икономичност", добре че поне в Корея не ни знаят. Там всъщност за нас знаят само, че имаме художествена гимнастика и Христо Стоичков. Това пирамиди, това кражба на мощи на Чарли Чаплин и стрелби по папи и ученички са все тайни на тайните за корейския народ. "България? Ооооооо! Вие сте много известни тук! Корея е вашият дом" - и такова възклицание можеш да чуеш по Сеулските кафенета. И най-странното е, след ръкостискане никой не проверява дали часовникът и портфейлът му са на местата си. От тая гледна точка Далечният Изток (който за някои е Близък Запад) е най-доброто място, на което един българин може да емигрира.

Та те дори визи не са сложили, дори пари не ни заставят да показваме на границата! Чудни хора! На летището още те посрещат с безплатни картички, целящи да рекламират родната им страна, затънала в комплекси като бита от японците, безплатни географски карти на Сеул и прочие. Летище "Кимпо" се намира на 10-ина километра от покрайнините на столицата. Още от екскаватора се вижда страхотният град и неговите християнски храмове, чиито кръстове нощем светят. Сеул се пресича от река Ханг Нам, голяма колкото два Дунава. С метро обаче можеш да обиколиш всичките стотици километри за 30-40 минути и 500 вона (около левче). До морето пък се ходи с лев и петдесет. На картата, като погледнеш, чадърче до чадърче. Което ще рече, курорти има за всеки вкус. Пенсионерите например, събота и неделя като се грабнат, качват се на самолета и право в един курорт Чо-нан, на Южното Жълтоморие се намира. Тези, на които пенсията им все пак не стига за пътуване със самолет, се качват на деуто и - пак там.

Корея, казахме, е комплексирана държава. Най-напред, за разлика от японците, си нямат своите Тоширо Мифуне и още по-малко Акира Куросава. Хората ги знаят най-вече с Ким Ир-сен и Ким Чен-ир, но те и двамата са от Корейската Народно-Демократична Република, тоест Северна Корея. После в Корея има 15 хиляди американски войници, които се радват на нездрав интерес от страна на по-отворените корейки. По кината вместо Джаки Чан и Джет Ли се въртят филми с Леонардо Ди Каприо, Джони Деп и други хубавци. Корейките неволно сравняват мъжете си с тях и отбелязват, че на Лео очите му са по-големи, а на Джони кожата му е по-светла. Може би до тях е достигнал и слухът, че в интимно отношение един техен мъж може да се сравнява успешно с наш не много надарен петокласник.

Но да се върнем при мунистите. Сеул. Стадионът "Шамсил". 30 хиляди двойки участват в церемонията лично, останалите 420 хиляди, по думите на говорителя Робин Марш, ще се венчават по места. Преподобният може да е много богат, но едва ли е във възможностите му да поеме разходите на всичкия тоя народ. Пък дори и да навършва 80. Пък дори и да смята, че заслужава да си направи такъв подарък.

"Вие, като зрели мъже и жени, познали идеала на истинския Бог и сътворението, съгласни ли сте да станете съпрузи за цяла вечност?" - пита Сун Мьонг Мун от огромна трибуна, разбира се, на корейски.

"Да!" - викат венчаващите се Павло и Акико. Те най-тържествено обещават да не се развеждат и да не упражняват насилие срещу членове на семейството си.

"Ние просто се срещаме за първи път тук, на стадиона, казва Шихо Хамашима (29) от Япония, хванала под ръка своя ухилен съпруг Неих Танер (31), който е долетял от Турция. Аз съм много щастлива, трепери в бялата си рокля бъдещата госпожа Танер" - двамата са цитирани от агенция "Ройтерс".

Облечени са както следва: жените в булчински рокли, а мъжете с черни костюми, червени вратовръзки и бели шалчета, изографисани с корейски йероглифи. Тези екстри се закупуват на място. В дните преди "съчетаването" кипи мощна тренировка. Никой не иска да се изложи пред Преподобния и то, на връх рождения му ден. Та то е все едно да разочароваш самия Христос. (Мун твърди, че е "дошъл на земята", за да довърши работата на Исус. Исус някак си не се справил със задачата си, та той дори булка не могъл да си намери! Докато Мун - оооооо! - е направил двуцифрено число деца, още повече внуци. И съчетава, съчетава, съчетава хората, най-вече от традиционно враждуващи държави.)

В последната нощ от пребиваването ми в родината на тико все пак ми се наложи да преспя в общежитието на Преподобния, тъй като бях останал с 14 долара при 30, необходими за спане в мотел. Знаех, че мунистите битуват в град, чието име звучи като Чо-нан. На картата на Република Корея имаше точно 14 града, звучащи така. Единият от тях беше на Южното Жълтоморие. Трябваше да използвам при избора си и обстоятелството, че Чо-нан се намирал близо (на 7 долара с такси) от носещия звучното българско име Асан. Само търсенето на Чо-нан-до-Асан ми отне два часа. Е, разгеле, в крайна сметка го намерих!

Вечерях панирани октоподи, една адски лютива супа, сладки мръвки (от какво ли?) и прясно мляко с аромат на ванилия. Събудиха ни в 5 сутринта. Като сложим автобуса до Сеул, чакането на Kimpo airport, Shang-hai airport и аэропорт Шереметьево, после автобуса от София до Пловдив, се събират ни повече, ни по-малко от 56 часа.

Което е нищо в сравнение с пътя на обратно. Той продължава вече повече от година. Боже, Боже, защо не сбърках влака! Защо не се зачуках в Чо-нан, само че на Южното Жълтоморие!

 

 

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2001, № 6 (19)