УЛИЧНИЯТ КЛОУН: АЗ ЛИ СЕ ДЪРЖА ГАДНО?

Актьорът, който вбесява пловдивчани, три пъти ял бой

Георги Календеров

web

Кени сяда и оставя на масата джиесема, ротманса и червения си нос. Из въздуха се разнася приятният аромат на скъп парфюм, въпреки че представлението му на главната улица е приключило преди броени минути. Клоунът е трябвало да отмъква детски колички, да гони с огромен гребен всеки срещнат плешивец, да се хвърля на врата на произволно избрани бараби с вика "Татииииии!".

Гадно? Аз ли се държа гадно? Не бих казал. Според мен работата опира до една съвсем друга дума и това е усещане за мярка. Тази граница е променлива, в зависимост от това доколко си подгрял публиката, мярката варира и според това в коя държава се намираш. Бил съм в Тайланд, Сингапур, Италия, Холандия, Белгия, Франция, Германия, Англия, Шотландия, Норвегия, Дания, Египет, Щатите, Унгария и Румъния. Прелитал съм над Канада. Мечтата ми е Камбоджа.

Това е Кени, по паспорт Ивомир Игнатов, клоунът от Главната улица на Пловдив, който за броени минути може да събере над 300 души публика. Образува се огромен кръг, защото хората се страхуват да не би Кени да си хареса някой от тях за следващия си номер.

Погледът му обикаля изпитателно в търсене на следващия партньор за игра. Ако в този момент минеш с велисопед през обръча, Кени непременно ще те спре с категоричния сигнал на полицейската си свирка и ще ти отнеме превозното средство. Не можеш да се противиш, защото публиката е влюбена в клоуна и е категорично на негова страна. Не можеш и да го удариш...

Бой? От 12 години съм клоун и такова нещо не ми се е случвало. Всъщност три пъти са ме удряли, така и не разбрах за какво. Два от тях са били в Пловдив. Един ме удари в гръб, в бъбреците. Обръщам се да видя кой е, а той ми реве в лицето: "Какво бе!". Отговарям му: "Нищо бе!". Защо не ме удари по лицето? В гръб можеше и нож да ми забие!

Друг път, пак в Пловдив, щях да ям сериозни тупалки. Играех си с едни дечица, на които давах балони. Чух от една маса в "Дриймс": "Ти повече няма да правиш това!". Както винаги взех на подбив този, който ми викна, и стана тя каквато стана. Наизскачаха от масата 4-ма едри пичове, единият ме прихвана през гърба и нямаше мърдане. Прежалих се, викам си - ей сега Кени изяде дървото.

Започнаха да ми се въртят през главата разни бойки мисли - да ритна този пред мен в муцуната и разни такива. Обаче реших друго, да бъда себе си, докато не ме разфасоват. Взех да ръкопляскам и стана нещо невероятно. Всички, които ме гледаха, започнаха да пляскат с ръце. Тогава яките пичове разбраха, че ако ми посегнат, ще си имат проблем с феновете ми и ме пуснаха. Умрях от кеф, публиката беше луда по мен. Аз се поклоних, а онези сториха същото и не можаха да разберат колко ниско са паднали.

Паролата е щастие. Не е достатъчно да се стремиш да разсмееш хората. Трябва да опиташ да ги направиш щастливи. Всички ще се смеят, ако ритнеш някоя жена отзад, но това не е клоунада, а гавра. Никога не бих си позволил да се подиграя с човек. Когато искам да извикам някому "Тати!" и да му се метна на врата, първо гледам да е по-едър. Едрите хора най-вече са добри и кротки, докато младите и дребните са лоши. Един 150-килограмов човек ще ти се зарадва, дори и ще те подхване като роден син, когото не е виждал отдавна, а дребният ще те пребие от бой.

Все пак веднъж опитах с дребна бабичка. Рекох си, да става каквото ще. От 15 метра разстояние завиках "Маааамооооо!", за да ме види, да ме прецени, че съм в клоунски дрехи, с червен нос, окичен с папийонки и свирки, да не получи разрив на сърцето. За моя изненада стана много добре. Бабата зае отбранителна позиция, с разкрачени крака, за да е по-устойчива, и с вдигната над главата чанта. Очевидно нямаше да ми позволи да й се метна. Спрях. Тогава ТЯ се затича към мен. Бе решена на всяка цена да ме удари с чантата си по главата. Имаше една завидна решимост в погледа й. Поех новите правила на играта, които бабата постави. Аз тичах напред, а тя ме гонеше страшно ядосана. Стигнахме до едно дърво и преследването продължи в кръг. Започнах да вкарвам в гонитбата и хора от публиката. И така няколко минути. Обърнах се и й подарих едно цвете, свито от балонче. Внезапно бабата се разплака от умиление. Взе да ме прегръща, да ме целува и да благодари. Нямах избор освен да приключа представлението, защото е добре това да става в кулминацията, когато публиката е най-доволна.

В Холандия хората са по-"широки", имат може би по-добра култура в това отношение. Там можеш да спреш полицейска кола, да направиш паспортна проверка и дори да накараш ченгетата да си сложат коланите. Тук такова нещо няма. Може да те арестуват и само за това, че си им се усмихнал с червен нос.

Смятате, че да гониш плешив човек с гребен, е агресия? Има много класически номера, които се играят с плешиви хора: можеш да му залепиш гумено цвете с вакуумче на темето, можеш да го насапунисаш и да имитираш бръснене, можеш да му лепнеш и ролки за къдрене. Един колега, Франциско, той играе в Амстердам, например се облича в черен костюм, бяла блузка, черни обувки и на устните си слага черно червило. Види ли плешив, веднага му залепя 4 целувки на главата. Човекът се разкарва с тези целувки, докато някой не му обърне внимание. Ако искате да видите гадняр, идете в Бургас. Там има един Тони, който е наплашил целия град. По тая причина и за мен вече няма място там.

След края на представлението си Кени залага на земята една шапка. Видимо се ядосва, ако никой не му пусне лепта. За по-убедително изважда огромна надуваема бухалка. После минава с шапката по масите на двете кафенета пред бинго "Балкан". Плаши хората с пистолет. След всяко представление съм свалил от теглото си кило и половина. Не, не раздавам кило и половина балончета! Ами, мини веднъж плаца на патешко ходене и ето ти ги сто грама са отишли във въздуха!

Колко изкарвам ли? Колкото да си платя тока и телефона. 20 лева на представление? Много са! Истинските пари идват от ангажименти: рождени дни, частни партита. Клоунът със сигурност може да вдигне на крака и най-скучния купон. Можеш да се правиш на неудачник, на пиян, на непохватен келнер, на педант с метърче... Варианти много! Повечето от моите номера съм си ги измислил сам и съм ги разработвал с години. Никой досега не е прокопсал с крадени номера. Този занаят не е като другите, не се краде, а се дава.

Кени продължава пътя си със своя огромен куфар. В него носи какво ли не - чукове, свирки, бельо всякакво ("разбира се"), сгъваеми ножове, шарено чадърче, изкуствени изпражнения, червения си нос и други все необходими неща. Един човек, от когото публиката се страхува и в същото време безумно обича.

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2001, № 7 (20)