Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БУКУРЕЩ

Георги Календеров

web

"По-бързо дай още!" - казва с почти перфектно произношение румънският кондуктор във влака Букурещ - София на български ром, претъпкал купето с торби, пълни с евтини маратонки и придружен от две дебели ромки. Тримата са се качили без билети и разчитат, че железопътният служител ще вземе на ръка трикратно по-малка сума, отколкото са поискали на касата на румънската столица. А там са си направили устата за 90 долара. Той срамежливо е подал банкнота от 10 долара. "Не стига. Дай още!". Следва нова банкнота от 10 долара. "А за другата жена?". "Ееееее, няма и за нея да плащам, бе бате!!!" - разперва ръце ромът. Отговор, съчетан с оловностуден поглед и български, прокаран през стиснатите зъби на кондуктора: "По-бързо дай още!".

Вносът на маратонки от Румъния представлява истинска епопея. В "безмитната зона" между Дунав мост и гара Русе нашите роми, подобно на едни завършени Опълченци на Шипка, изхвърлят през прозорците торби с обувки. Долу са малките циганета и техните майки, търчащи подир влака. Те с ловкостта на вратаря Петер Шмайхел прихващат товара и се гонят с ченгетата. Някои от торбите естествено попадат под колелетата и произвеждат отчайващо тупуркане, придружено от воплите "Вай-вай-вай" на циганките, побъркани от скръб по повредената стока.

Редовно пътуващите до Букурещ роми и ромоподобни са изковали и по-почтен способ за изминаване на пътя от София до румънската столица за всичко на всичко 18 лева. Цели купета се опразват на гара Русе, за да изтърчат пътниците до касите във времето на 40-минутния престой и да се снабдят с трикратно по-евтини билети. Иначе пътят Букурещ-София нормално се изминава за 30 долара.

Описаните по-горе хитрости са толкова "сигански", че на човек му идват тежки мисли относно валидността на множеството вицове за "мамалигарите", с които съвсем тенденциозно ги обиждаме. Всъщност двата съседни народа се мразят не за друго, а защото много си приличат. Разликата е в това, че ние сме бедни, а те са още по-бедни. Те разказват абсолютно същите вицове за нас, но там, където ние казваме "румънец", те казват "българин". Елементарна формула.

Самият вид на румънската столица също може да извика тежки мисли. Центърът на Букурещ е умопомрачително красив. На "пъпа" му се намира Дворецът на Чаушеску, Парламентът на Румъния, втората най-голяма сграда на света след Пентагона.

Чаушеску, какъвто и да е бил, поне е оставил нещо на народа си, макар и върху руините на далеч по-красиви постройки, коментират българи в Букурещ. А нашият бай Тошо какво ни остави освен дългове? Едно НДК, едно нищо.

Дворецът на Чаушеску миналата събота бе пълен с поклонници на Мун. Над 500 представители на Обединителното движение от цял свят окупираха една от величествените зали на двореца, за да слушат реч на съпругата на преподобния - д-р Хак Джа Хан Мун. В нея тя държеше да предупреди Америка, че я чака скорошен упадък заради загърбването на моралните стойности и християнската религия. Съединените щати, които днес се извисяват като суперсила, имат същата позиция на превъзходство, която имаше някога Рим, припомни д-р Мун. Падението на Рим бе резултат по-скоро от вътрешната му поквареност, а не толкова на външните нападения, предупреди религиозната лидерка.

В момента Румъния се намира в предизборна кампания и слабо се интересува както от Мун, така и от Горан Брегович, който миналата седмица изнесе там концерт. Огромни плакати с ликове на всевъзможни партийни водачи се лепят навсякъде - по 15-20 метрови калкани, по билбордове, камиони, по коремите и гърбовете на млади емисари и емисарки. Върху плакат на Брегович е залепен друг, на който пише "Gavril Soresku - gospodar general", каквото и да означава това. На всяка крачка ти раздават дипляни, обещаващи какво ли не.

Като махнем архитектурата, това, че кръчмите са по-малко и това, че вместо "пет" румънците казват "чинч", каруците по магистралата и още две-три работи, другото си е досущ като тук: цените, боклуците, бездомните кучета, просяците, корупцията, облеклото, физиономиите. В един момент се чудиш в друга държава ли си, или просто в един огледален образ на бедна България.

юли 2000

 

 

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2001, № 3 (16)