ДЕВЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

- И аз умирам за девственици - каза Гаджонов, след като изслуша разказа на Христо за странното му запознанство.

Бяха седнали в квартирата му на ул. "Братя Райт". Наоколо се валяха празни бутилки. Гошо бе налял гроздова в две чаши и въпреки отказите на Христо викваше наздраве през няколко минути.

- Миришат ми на току-що сварено мляко - добави. - Я си покажи ръцете!

Христо протегна длани.

- Не, обърни от другата страна... Браво, Бекче! Признах те, майна! - Гаджонов имаше предвид кръвта под ноктите му. - Ама да не си й бъркал в носа?

Христо леко се смути. След като се беше облекчил, той просто бе се облякъл, после се обу и си тръгна. Нарочно не каза нищо на Силвия. Чувал бе, че това оставя у девствениците неизличими спомени. После цял живот се питат "приятно ли му беше с мен" и "той мен уважава ли ме като човек". А и наистина трябваше да се бърза. С Гаджонов щяха да решават откъде да вземат пари.

- Е, как беше? - настоя Гошо.

- Супер! Първо ме видяла в тройката мъртво пиян, като съм се връщал от "Борледо". По-късно ми призна, че ме харесала заради ботушите. Нали знаеш: по ботушите посрещат...

- Къде я заведе?

- Метнах я до квартирата. И дума не стана да влизам вътре за кафе или каквото и да било... Нали в петък вечер имах среща с вас в "Орхидеята", пък и тя не ме покани... После, докато изтрепем руснаците, и понеделникът сe минал. Отивам у тях във вторник рано сутринта. Тогава съм най-добър с девствениците. Както и да е, пусна ме.

- Ама ти да не й се яви, както си беше кървав?

- Нее, минах през къщи, да се преоблека. И влизам, тя отива да вари нещо, кафе ли мислеше да прави, чай ли, така и не разбрах. А аз след нея. Изобщо не се дърпа...

- Сигурно вече е била взела решението - предположи Гаджонов.

- Да, бе! Впрочем учи в "Мара Малеева"...

- Ясно. А болеше ли я?

- Ревеше като магаре!

- Тече ли много кръв?

- Много! Ужас! - Христо се подсмихна.

- Ами наздраве тогава... Абе ей, Ицак, айде да я пуснеш на кучетата, да я дооглозгаме, бе!

- Шът! Да не си посмял и да помислиш за това!

- Е, ти все някога ще я оставиш, нали...

- Може да я оставя, а може и да не я оставя - Христо изгледа гневно Гошо и продължи - давай сега делово...

- Дадоха ми плановете на бинго "Иберия". Влизаме си вътре като пичове. Обаче хайде да не го правим тази седмица, а?

- Точно тази седмица ще го правим!

- Нека се ослушаме първо за руснаците. Не знаеш откъде ще се размиришат. Представи си, че ги открият.

Христо се ядоса:

- Много добре знаеш, че няма да ги открият, Гаджон. И ти беше там, когато ги заравяхме. Кажи по-добре какъв ти е проблемът!

Гошо въздъхна:

- Ще ми обясниш ли защо са ни тези пари, след като не можем да ги харчим? Накрая ще ни изпоарестуват, без да сме си поживели.

- Добре тогава! Поживей си! - Христо се вкисна окончателно. Безметежното настроение от вечерта се бе изпарило. - Даваме ти твоя дял и си живей, както си искаш.

- А докато вие гърбите "иберийците", аз мога да изправя гръбнака на Силвето върху кушетката у нас - премигна Гаджонов.

По този начин той постигна очаквания резултат, накара Христо да побеснее съвсем и да го хване за яката

- Получаваш си дела! Хиляда долара и да не си дошъл да ревеш да те включваме - извади пачка банкноти от джоба си, преброи ги и ги хвърли на масата. - Хиляда долара. Взимаш ги и изчезваш!

- Шест хиляди, делено на пет, прави повече от хиляда - пресметна Гошо.

- А ако ни хванат, какво ще кажеш на ченгетата: Не бях аз, Христо беше, нали? Така че решавай.

- Бутни още триста, и ти давам плановете.

- Плановете знаеш къде да си ги тикнеш.

Гаджонов прибра парите, пи малко гроздова и стана:

- Скоро ще откачиш напълно, майна. Не знам за какво ти е тоя арсенал, дето го трупаш, за какво ти са и милионите, дето смяташ да ги завличаш, ама до година никой няма да върви след тебе. Даже Силвето... А сега се махай.

* * *

Разхождаха се по Главната. Силвия ръфаше "Биг Мак", бе щастлива, хванала Христо подръка. Изпитваше нетърпение да ги мерне някоя приятелка.

Вместо това тип с каубойска шапка я фиксира отдалеч, придърпвайки крайчеца на окото си с показалец, за да фокусира по-добре миловидното й лице. Секунда след като се разминаха, Силвия почувства как оня се обръща да се увери и отзад ли е толкова добре колкото отпред.

Вляво до кино "Ботев" се беше изпъчил неин брадат съкурсник с немита коса. Нагло наблюдаваше всички минаващи. Смяташе се за най-великия поет след Христо Ботев и твърдеше, че хубавите жени го настройват патриотично. Немитият смигна на Силвия веднага щом пресече погледа си с нейния.

Зададоха се и две от доскорошните й съученички в гимназията.

Стори й се, че лицата им се удължават.

Христо нямаше и представа за нейните вълнения.

- Върви ли учението? - попита Силвия. Бе й казал, че се подготвя да кандидатства филология.

- Криво-ляво.

- Какво чете днес?

Христо не отговори. Видя някакъв познат от "Коматево" и бързо зарови поглед в книгата, която измъкна набързо от дълбокия си джоб. В другия държеше "Макаров".

- Мразя да поздравявам далечни познати - смени темата той.

- Какво ще правиш през лятото? - мислите й бяха привидно разпилени.

- Не знам още. Много работи ми се очертават. Но може да мръднем с фиатчето до морето. Какво ще кажеш?

- Идеално! - перспективата я въодушеви. - Фиатът твой ли си е?

- Мой си е.

- Откъде го имаш?

- Нашите ми го купиха. Първо обаче ме накараха да обещая, че ще бъда внимателен с него.

- Ти спазваш ли си обещанията?

- Какво ще кажеш да се прибираме? Ще те водя довечера във "Флорида".

* * *

Силвия не настоя да продължат танца, когато Христо й предложи да се присъединят към останалите. Изглеждаше нервен.

- Колко е часът? - обърна се той към Танков.

- Десет. Стига си питал!

- За къде си се разбързал? - намеси се Силвия.

- За никъде. - Беков кимна към Дончо, който кротуваше, полузаспал на масата. - Обещах да вземем вуйчо му от село. Имал работа до късно и щял да изтърве последния автобус.

Поръча два джина с тоник и настоя да ги плати веднага. Силвия мерна голяма пачка в портфейла му. Повечето банкноти бяха зелени, но не от по два лева.

- Трябва да сме там чак в два - успокои я.

- Как така ще караш по нощите?

- Че какво им е на нощите? Само трийсет километра са до селото.

* * *

Христо Беков, Силвия, Урумбашев и Коста Танков седяха във "Флорида" край маса с коктейли и шейкове. Дончо вече бе полегнал. Бяха облени в модерната неонова светлина, на която зъбите изглеждат фосфоресциращи, лекетата по ризите - също. Урумбашев напразно се опитваше да надвика Принс и песента му "You are sexy, mother-fucker" с обяснението си за това как, като идвал, видял говорящ мерцедес:

- Ако щете ми вярвайте...

- Говори по силно! - Беков насочи с ръка ухото си към него.

- Без майтап! Като минах покрай мерцедеса и ми вика "Атеншън", вика "Зис кар ис протекшън секуритате". Разбийш?

- По-силно говори!

- Секуритате! Секуритате вика! Тука, майна, е фрашкано с румънски агенти!

- Сериозно ли така ти каза? - изуми се Силвия.

- Е, какво пък толкова му е казал! - намеси се Беков. - Аз съм чувал за говорящи фотоапарати. Ако погледнеш през обектива и искаш да снимаш през окуляра, той ти вика: "Алооо, гъз лайнян, що не се научиш първо кво е окуляр и тогава да снимаш бе, чвор!".

Три маси по-нататък субект с грамаден гръб се разкрещя. Заглуши диджей Лити.

- Заяждат се пак с някого - коментира Танков. - Едно младо момче ще си го отнесе.

Отдалеч се виждаше тазвечершната жертва на гърбатия, примряла от страх. Едва ли имаше двайсет. До нещастника седеше симпатично момиче с няколко години по-малко. Тя явно бе и поводът за атаката.

- Кой е тоя врат? - изпука всичките си пръсти наведнъж Беков.

- Митьо Говедото. Всяка вечер пребива по някого.

- И все такива слаботелесни ли?

- Все такива. - Танков бе свидетел на десетина случая. - Предизвиква скандал, обикновено покрай някое гадже. Младежът отначало пробва да се направи на мъж, а после, като се подмокри и бие отбой, вече е късно. Боклук! Нито забърсва гаджетата, нито им обира парите. Само пребива пича и си тръгва.

- И що го траят?

- От охраната са му приятели.

Говедото вдигна жертвата си за яката. Краката на влюбения не достигаха пода и се размахваха отчаяно във въздуха. Момичето се беше свило на стола. Мина й през ум, че за последен път съчувства на приятеля си.

Христо бързо се запъти натам, без да обръща внимание на Силвия, която му нареждаше да се върне. Никой от околните маси не помръдваше, да не би да привлече погледа на Говедото, освен диджея, който го приближи. Пияният, полицаят и Говедото в очите не се гледат, това бе известно на повечето редовни посетители на "Флорида", забили погледи в чашите си.

- Кажи бе, мъж! - ревеше Говедото. - На мъж ще ми се правиш, а? Що не ме удариш, като си толкова ербап? - повтаряше това от самото начало, технично размествайки думите. Крехкият диджей Лити го хвана за рамото, но тутакси хвръкна, посрещнат от светкавичен тупаник.

Момчето припикаваше в ръцете на Говедото:

- Ама ччч...ккакво съм казал, няма такова...

Беков ритна бабаита по задника и оня, докато се извръщаше, все още с младежа в ръце, получи образцов ъперкут по брадичката.

Говедото се подпря на близка маса и неволно придърпа покривката заедно с напитките към себе си. Момичето, лишено от хилавия си компаньон, изцвърча. Христо удари с лявата, после с дясната, после пак с лявата... И така цели блажени трийсет секунди.

- Двама мъже сме в повече на "Флорида" - изръмжа Беков и заби ботуша си в топките на Говедото. Искаше да разбере дали писъкът му ще заглуши фалцетите на Джими Съмървил, които диджей Лити бе издул. Успя.

Върна се на масата. Охраната изнесе мощите на припадналото от болка Говедо. Добре, че момчетата поне държаха на феърплея. Седна и отпи голяма глътка от джина си. Силвия се бе ококорила срещу него, както Андромеда е гледала току-що убилия чудовището Персей.

- Браво, майна! Страшна серия! - похвали го Урумбашев.

- Много ги мразя такива!

Дойде сервитьорът и с поклон като за шампиони остави пред Христо чаша уиски и кофичка с лед.

- От онова момче е.

Недонабитият лъчезарно помахваше от далечния ъгъл. Христо надигна чашата си на нивото на очите и отпи.

* * *

Около полунощ всички се изнасяха. Христо с удоволствие забеляза, че гъсти облаци са скрили луната. Под слабата улична лампа на паркинга обаче пак ставаше бой.

Единият от участниците лежеше на земята и виеше под зверските ритници на другия.

- Не е ли пак онова момче? - Силвия дръпна за ръкава покровителя си.

- Кое?

- Дето го отърва в дискотеката.

- Май-май... - Христо вадеше ключовете за колата.

- Няма ли да направиш нещо?

- Да не съм му бавачка! Един хубав бой не е навредил никому...

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001, № 2 (15)
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001