ДВАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

На "Братя Райт" 98 цареше суматоха. Полицейската кола, спряла пред кооперацията, бе извадила всички жители на тротоара, предвождани от домоуправителя Ханчев, който бе поел мисията да успокоява "поданиците" си. Две ченгета носеха увития в жакардов килим труп на Гошо Гаджонов. След тях се тътреше Гъбата. Той бе позвънил в Районното да съобщи за чудовищното си разкритие.

Всъщност цялата сграда от два дни смърдеше на мърша. Вонята се бе просмукала дори в тухлите. А на Ханчев - иначе суров и практичен човечец - му се струваше, че и стъклата във входа миришат на смърт.

- Сигурно оная вечер, на Гергьовден е станало - обясняваше на някакъв лейтенат домоуправителят. - Те тогава вдигаха голям шум, на няколко пъти слизах да им направя забележка, после се обадих на дежурния, капитан Гечев, все към него се обръщам в такива случаи... Ама де да знам, че ще тръгнат да се стрелят на месо!

- Гърмели ли са и друг път? - попита лейтенантът.

- Че гърмели са... В тавана са гърмели, през прозорците... Само в пода бях им казал да не гърмят. Ще утрепят някого. Обаче на Гергьовден изстрели не съм чул.

- Защо трябваше друг да сигнализира за намерен труп, при положение че вие сте имали четири дни да го откриете. Не ви ли смути миризмата?

- Вижте, аз миризмата я усетих... - Ханчев внимателно изпука с всеки един от пръстите си. - Те, Гаджонов и Делибазов, с извинение живееха тук като свине. Винаги си е миришело на по нещо... Я оставят буркан с развалено месо на терасата, я мятат оттам развалени яйца, риба. А пепелниците най-редовно си ги изхвърляха на главите на гражданите.

Ханчев трепна, когато Гъбата безшумно се приближи и заговори нещо на ухо на лейтенанта.

- И теб съм те виждал - каза домоуправителят и щеше да продължи с изброяване на золумите, ако полицаят не го бе изгледал свирепо, за да млъкне:

- Добре, че има хора като Виктор Печуров! Ако разчитахме на Ханчевци, май цял месец щеше да минава, преди да намираме трупове. Ама домоуправител ми се извъдил! Само на домоуправител ще ми станеш, като приключим тая история, - лейтенантът хвана под ръка Гъбата и двамата запристъпяха към най-луксозната полицейска кола, спряла пред кооперацията, - фордът на полковник Момчилов.

- Това е предостатъчно! Започваме арестите. Първо от "Коматево". До довечера искам всички в кауша - началството говореше по личното си уоки-токи.

Полковникът изключи радиостанцията, готов да чуе какво ще му каже лейтенантът.

- Печуров твърди, че няма смисъл да търсим Беков у тях. Бил при любовницата си в Кършияка, на бул. "България".

- Чудесно! - плесна с ръце началството и отново включи уоки-токито.

* * *

- Кажи ми честно, въртяла ли си минети на Гаджона? - Беков питаше Силвия, просната на спалнята в дома й, омаломощена от третия тек и от менструалния пристъп.

Момичето нищо не отговори.

- Ясно.

Христо отиде в банята. На бърза ръка окървави мивката. В този момент се позвъни.

На два скока Беков се появи от банята:

- Не отваряй!

- Защо?

- Добре си стоим само двамата...

- Може да е нещо важно!

- Какво толкова?

- Ами я си представи, че се е случило нещо лошо с нашите! - Силвия се обгръщаше с хавлия и с явното намерение да отвори вратата.

Позвъни се повторно, този път по-настойчиво.

- Ако с вашите се е случило най-лошото, може да изчакат половин час.

- Не бъди циничен!

Позвъни се трети път. Прозвуча и силно почукване.

- Ето, сигурно е важно! - момичето се запъти да отключи. Беков опита да я задържи, но Силвия бе по-бърза.

Ченгетата ритнаха вратата и едва не размазаха стопанката върху гардероба. Четирима с извадени десантни автомати "Узи" - дарение от Израел - влязоха да арестуват Беков. Но не го спипаха по бели гащи, както се надяваха, а гол. Криеше се в банята.

- Охо-о-о, отебахме ли си, а? Отебахме ли си? - младши лейтенантът опря дулото о атлетичните гърди на Христо. - Добре е да си си отебал, щото отсега нататък теб ще те ебат.

И тъй силно го халоса по главата, че той незабавно припадна.

* * *

Дончо и Урумбашев вече час чакаха под дървото в "Орхидеята" келнерката да донесе прословутите ребърца. Бяха подкарали четвърта бутилка вино. От опит знаеха, че всекиму се отразява добре смяната на напитките, стига да не става в един ден. Веднъж ще се напиеш с бира, друг път с мастика, трети - с червено вино. Всеки ден трябва да е различно, така разсъждаваха. Само че Урумбашев имаше гастрит и червата му се разкуркаха - виното не му понасяше.

- Ей, тая мастийка като ми дойде, мога ли да й лепна два шамара? Три бутилки й изпиваш, а тя още мезето не е успяла да ти донесе! Не се издържа повече, майна, направо още сега ще ида и ще и лепна шамарите...

- Айде сега, д-д-детинщини!

- Що да са детенщини бе, Пелтек? Плащаме си като хора. Бакшиши оставяме като европейци. За по-малко от десетина марки в пиене не говорим. Накрая...

- Сядай, сядай. Пи две глътки и се напи. Никъде няма да ходиш. Ей, много лошо пиянство имаш, да ти кажа... - Дончо млъкна, усетил се, че говори прекалено гладко. "От виното е", помисли си. "Ето защо трябва да се пие. А някой ден така ще се насвяткам, че никога повече няма да млъквам...".

Междувременно Урумбашев се примири с лошата си съдба, съсредоточен в гастритните си болежки, само от време на време хвърляше злобни погледи към вратата, от която трябваше да се появи сервитьорката.

Оттам обаче се показаха две ченгета. Първата му реакция бе да обърне масата, прекъсвайки сладостното мечтание на сътрапезника си. Хукна. Полицаят с два скока го настигна и го халоса с палка по тила, не много силно, за да не умре, но достатъчно, че да го трупяса временно.

Дончо подаде ръцете си сам. За първи път виждаше белезници, които не щракат.

* * *

- Коце, какво да правим? Арестували са Христо - по телефона Стария звучеше тихо и въздържано. - Спукали му главата. Извели го чисто гол на улицата, припаднал и сега е в ареста.

- Знам, знам, ама не исках да те безпокоя - отговори Танков. - Всъщност рано или късно, но не по-късно от залез слънце щях да те потърся. Трябва да скрием оръжието, преди да са пипнали и мен. Ладата у вас ли е?

- Пред входа. Какви сте ги вършили?

- Дълго е за обяснение. Идвам след двайсет минути при тебе и ще ходим до квартирата. Вечерта караме пушките на баня.

* * *

Бившият полковник от армията Драган Запрянов гледаше през малкото прозорче в кухнята на жилището си в квартал "Смирненски" как Танков и Петър Беков изнасяха оръжията от квартирата. Бяха ги увили в каквото им падне - завеси, килими, одеяла. Старият Беков се оглежда предпазливо, докато Танков набива крак като фелдфебел, направи сравнението о. з. офицерът.

"Кражба, мислеше си Запрянов. Ето това вече няма да им се прости! Това вече ще бъде съобщено на хазяйката им. Ще й бъде сведено всичко. Всиииич-ко. С тия хора не можах да изляза на глава. Оловото не ги плаши. Да не бяха ми отнели нагана в армията, щях да им покажа другото приложение на оловото".

Старецът трудно се придвижваше. Успя да напусне апартамента си и да хване асансьора за един етаж нагоре. Краката едва го държаха. "Сега ще им кажа. Да им е ясно. Аз не съм някакъв подлец. Няма да докладвам на хазяйката зад гърба им".

В мига, в който асансьорът спря на нужния етаж, Танков щракваше многократно сменената ключалка. Запрянов с гордост отчете този факт. Костадин обаче не бе склонен да му благодари. Личеше по стойката му, тип "Тайсън, секунда преди да се метне на мис "Америка".

- Момче, веднага да сте върнали откраднатото! - каза о. з. полковникът. Искаше да добави да си платят и наема, но Танков го удари с все сила между веждите. Остави го да лежи в асансьора. Старецът не мръдна половин час. Чак докато го намериха и повикаха линейка. Щеше да поживее още седмица.

* * *

- Тук се къпахме като малки. Бекчето даже, спомням си, наряза крака си на едно стъкло - обясняваше Танков на Петър Беков, посърнал заради арестуването на Христо.

- Колко стана часът? - попита Стария. Но Танков не го чу. Увлечен в мислите си и в странното си занятие да хвърля пушки и бомби за милиони в Марица, той продължи:

- Даже се бяхме хванали на бас... - Танков изсипа найлонова торба с капсул-детонатори в реката. - Дали това, което плува е листо, или е лайно. Аз твърдях, че е листо. Ицака, той още тогава си беше глава и половина, вика "Като е листо, слез и го извади." Скачам аз от моста, ей оттука се метнах, цопнах точно където трябваше. Гледам - листо. Хващам го с ръка - лайно. Ко-о-олко псувах тогава да знаеш... Точно тука ли намериха да се изсерат!

- Питах те колко е часът. - Стария повиши тон.

- Десет, десет и нещо.

* * *

Петър Беков се увери, че сащисаната му съпруга спи дълбоко благодарение на изпитите успокоителни, които биха съборили и ихтиозавър, после се изнесе в кухнята. Наля си ракия от хладилника, нагласи на радио "Пловдив" да чуе дали ще кажат нещо за Христо и седна. Бе се върнал от реката преди около час и завари жена си в процес на пълен разпад на личността.

Преди да позвъни на Танков с нея киснаха два часа в Четвърто районно. Така и не ги пуснаха да видят сина си. Казаха само, че работата е сериозна и да дойдат утре, но дори и тогава Стария не заподозря колко сериозно е положението.

Стана му ясно чак щом видя арсенала в квартирата, наета от хлапетата. Това бе оръжие за водене на битки, за крупни грабежи, за масово убиване. Костадин го бе излъгал, че са ограбили само едно чейнчбюро и то без жертви, но той имаше чувството, че още не е чул най-лошото.

Забеляза, че междувременно, унесен в мислите си, е изпил чашата и си наля отново. След това още една. Постепенно се напи като червеноармеец и заспа на масата.

Събуди се около пет сутринта от настоятелно звънене на вратата. Когато се надигна, главата го цепеше, но бе изтрезнял.

Отвън стояха две ченгета. Не бяха извадили пистолетите си.

- Да? - сещаше за какво са дошли.

- Придружете ни! - каза по-високият.

Стария Беков се замисли.

- Не може ли утре? Жена ми е натъпкана с успокоителни. Какво ще си рече, ако се събуди и не ме открие?

- Не се безпокойте за това! Ще оставим човек.

Арестувате ме значи?

- Точно така.

- Имате ли право по това време на нощта?

- По това време на нощта имаме всички права.

Петър Беков се дръпна в апартамента. Оглеждаше се за якето си. Полицаите се вмъкнаха след него.

- Ще ми кажете ли все пак защо ме арестувате? Защо сте арестували и Христо? - попита той, докато се обличаше.

- Много добре знаете - каза без капка съмнение в правотата си полицаят. - Работа на следователя е да ви попита къде сте били тази вечер в десет и половина. Пипнахме и онова гаменче - Костадин Танков. Изпя си всичко. Вашата е свършена.

* * *

Когато излизаше от квартирата на Петя, Гъбата чувстваше приятна умора. Две седмици се бе крил във вмирисана хижа в Родопите, докато окончателно му писна. Беше се разгорещил. Поне засега проблемът с либидото бе решен и бе време да се замисли и по въпроса с парите. От полицията не се страхуваше, но онези, които биха го пречукали с кеф, бяха предостатъчно.

Имаше стотина бона на едно място, както и братовчед в Балчик.

Махна на едно такси.

В мига, когато понечи да се качи, усети нечии яки ръце да извиват неговата. Проснаха го по лице върху задния капак на колата. Очилата му се спраскаха. Островчетата косичка по главата му се разрошиха. Шофьорът гледаше ошашавен.

- Вие сте арестуван! - Гъбата още в началото бе разбрал това. - Имате право да не говорите до среща с адвокат и... или...

- Стига си се правил на агент от ФБР, бе! Дай да го водим в участъка, че ме сърбят юмруците - каза друг глас.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001