Георги Календеров - За първи път от доста време: Увлекателен роман със свеж диалог

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

За първи път от доста време:
УВЛЕКАТЕЛЕН РОМАН СЪС СВЕЖ ДИАЛОГ

Георги Календеров

web

Войник избягва от казармата чак в Триград, където се натъква на някакво сектоподобно общество, харесва си едно момиче и прави доста на брой несполучливи опити да го прелъсти. В същото време дядо и баба под ръководството на изкукал гуру успяват да я свършат тая работа... И така, с две изречения, може да се разкаже романът на Дилян Вълев "Седем дни", макар и далеч не изчерпателно. Но по-важното тук са изключителната тема, подходът към изграждане на образите и свежият диалог.

Вече има отзиви за тази представителна творба. Според критика Борис Минков тя е пълна буквализация и абсурдизация на повествователния модел на живеене, сиреч оттук нататък никой не може да си позволи да живее като в роман, ако е чел "Седем дни". Тъкмо това е и сред най-важните послания на текста. Героите държат изключително много да живеят литературно и още повече - да умрат литературно.

Поетът Антон Баев пък поставя акцента върху неосъществимия коитус, към който младите се стремят, без да могат да го достигнат, а старите го достигат, без да се стремят към него. Тук Баев вижда неразработена в цялата световна литература тема, която никак не се вмества само в половото влечение. Може да се каже, че Вълев е доразвил идеята на Г. Г. Маркес от "Любов по време на холера" със средствата на постмодернистическата естетика.

Но в какво се състои постмоденизмът в "Седем дни". Най-напред това са героите, повечето от които не бихме искали да познаваме. Интересен подход е второстепенните герои да са по-ярко описани от главните и да предизвикват по-голяма симпатия у читателя. После, странна е и самата тема, която е едно изместване на прожектора на вниманието в търсене на конфликта "литература" - "реален живот". Вълев разрешава този конфликт като премахва границите между двете понятия.

Накрая е добре да се отбележи, че с книги като "Седем дни" българската проза няма повече да е бедна на произведения с ярък диалог и черен хумор. Бихме могли да цитираме критика Йордан Ефтимов, който казва, че литература без хумор е като пиле с ориз без пиле.

22 декември 2001

Дилян Вълев. Седем дни. Роман. Варна: LiterNet, 2001-2002.