ВАЖНА КНИГА В СКУЧНАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Георги Календеров

web

Въпреки че жанрът “кратък разказ” има твърде солидни традиции в нашата литература, днес живите майстори в тази област комфортно се броят на пръстите на едната ръка. Според моето скромно мнение това са Деян Енев, Христо Карастоянов, Алек Попов, Стефан Кисьов и Жанина Драгостинова. За успокоение на пропуснатите: възможно е да съществува и шести автор от такава величина, но той вероятно пише тайно, иначе щях да го знам.

Новата книга на Деян Енев “Господи, помилуй” върши важни неща в българския литературен процес. Текстовете в нея са духовно озарени, зрящи и посветени. Духовната тема обаче не се натрапва като в някоя църковна брошура, а е заложена в постъпките на героите - повечето от които са маргинали, или да ги наречем по библейски нищи духом.

Както във всеки негов сборник, и тук творбите биват два вида: изключително добри и просто добри. Към първия бих включил новелата “Морга”, която е интересна и като жанр. Повечето от нейните 13 глави биха могли да бъдат и самостоятелни разкази. Като се има предвид колко малко са разказвачите у нас, може да си представим колко наистина трудно е написването на една такава новела - дето се вика, хората и един разказ не могат да постигнат, а Деян Енев си играе с жанровете, както си поиска. Действието се провежда в моргата - място, по удивителен начин обединяващо “ниското” и “високото”, смъртта, любовта, смисъла на живота, съвремието, народопсихологията и други неща, които ще оставим за специалистите. Невероятно силни разкази са “Париж”, “Св. Мария от Старо село”, “Най-дългата нощ”, “Чисто сърце” и “И така нататък”. Останалите са просто добри.

Вариантът на понятието “писател”, който откриваме в подхода към направата на “Господи, помилуй”, е един от малкото то да не бъде обидно. Самият Енев обяснява, че писането днес става все по-трудно, защото писателят е длъжен да изследва “миазмите” на обществото и да трансформира техните отвратителни енергии в нещо положително. Тази негова проза в повечето случаи е адски тъжна, макар да е написана с много тънко и интелигентно чувство за хумор. Последното е абсолютно задължително за всяка проза, но поколения наред “селски” автори и обонятели на лилии са отказвали да го приемат. В резултат на това нашата литература страда от вечна недостатъчност на две неща: хумор и еротика. Книгата на Деян Енев с по малко попълва и двете празноти - и само това да е, тя вече е събитие в литературата ни.

© Георги Календеров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.02.2005, № 2 (63)