Имам усещането, че моментът не е подходящ да занимавам огромния кръг почитатели на LiterNet с проблемите на етиката, било то индивидуална или групова, особено сега, по време на посегателствата върху него, най-големия виртуален дом за българска и чужда литература.

Въпреки неохотата, с която сядам да напиша тези редове, считам за мое исконно право да прибавя още един "подарък" към другата коледна елха - на сивотата, некоректността и високомерието. Само си представете как би изглеждало зеленото празнично дърво, ако вместо обичайните сияещи играчки, го окичим с всякакви материални измерения на човешките и професионалните ни пороци. Горката елха няма да издържи и минута, садистично задушена не толкова от липсата на въздух, колкото от пълния мрак в душите ни, от постоянното нежелание да разбираме хората, да ги стимулираме с блага дума, ако не можем да им помогнем.

Сред безкрайния списък от мрачни думи и настроения, описващи липсата на човещина и елементарна етика дори у т.нар. интелектуалец, намират място пренебрежението и грандоманията на някои наши мастити периодични издания, респективно, на хората, работещи в/за тях.

С една дума, иде реч за в. "Литературен форум" и по-конкретно, обявения от редакцията му национален литературен конкурс, озаглавен "150 години Иван Вазов и Захари Стоянов". Журито е изключително авторитетно: Вера Мутафчиева, Ивайло Петров и Димитър Коруджиев. Шест са състезателните категории. Срокът за подаване на документи е достатъчно дълъг /Слава Богу!/. Крайният срок - 01.12.2000 г. В обявата редакцията обещава, че победителите ще бъдат наградени преди Рождество Христово - 19.12.2000 г.

Дотук всичко е добре. Състезателните категории и изискванията са точни и ясни, с изключение на една - "превод на мерена/немерена реч". Изисквания и ограничения на преводните чужди езици няма. Следват логичните въпроси: Как два абсолютно различни по природа литературни жанра могат да се поставят под общ знаменател? Какъв би бил критерият за оценяване? И кой от журито (при цялото ми уважение към него) би се ангажирал да направи безпристрастна и най-вече точна оценка, например, на две стихотворения от Иван Вазов, преведени от двама различни кандидати, да речем, на немски и финландски? Кой в действителност ще оценява творби, преведени на по-редки езици?

Ето, тези неща ме вълнуваха, когато се обадих по телефона в редакцията на вестника, единствено подтиквана от желанието да получа по-подробна информация за въпросната категория. Отсреща прозвуча мъжки глас. Обясних, че ще кандидатствам в категорията "превод на мерена/немерена реч", и че бих искала да попитам дали нямат специални изисквания към оформлението на преводите. Мъжкият глас звучеше сърдито и троснато ми кресна, че не, нямало други изисквания. После, без промяна в настроението, същият попита откъде се обаждам. За сетен път се убедих, че думата "провинция" няма особено положителен смисъл дори в речника на някои хора на перото. За миг изпитах дори чувство за вина, че не съм от столицата. Мигът се проточи в няколко безконечни минути след риторичния въпрос на представителя на редакцията: "Вие професионален преводач ли сте? Защото ние очакваме повече професионални преводачи да участват в този конкурс."

Не го попитах какво разбира под "професионален преводач". Пак заради онова същото чувство за вина. Какво доживях! Да се чувствам виновна, че не съм от София и че не съм професионален преводач!

Що е туй професионален преводач? Човек, който работи като такъв на постоянен трудов договор? Нима трудовият договор го прави по-добър от мен? Дори да е така, конкурсите са точно затова.

Но не поради това се отказах да участвам в този конкурс. Няма да участвам в нито един бъдещ конкурс, където организационният екип е мутирал в орда злобни и надменни човечета, които се хранят единствено с мисълта, че са натоварени с изключително важна мисия. И дори на вас, тъй-велики човечета, да ви е безразлично дали ние, обикновените хора, ще участваме или не, знайте едно: запазете доброто в себе си, колкото и малко да е то, защото ние без вас можем, но вие сте изгубени без такива като нас.

В заключение ще си позволя да изразя надежда, че доброто у вас все пак е надделяло, като сте изпратили рутинното писмо на всички участници, за да им благодарите поне за проявения от тях интерес към конкурса, вестника и самите вас. Дори това да накърнява манията ви за величие, направете го, макар и със закъснение, просто защото етиката го изисква. Ако въпреки всичко смятате, че "етика" е дума, най-често използвана в кръстословиците, то тогава Бог да ви е на помощ.