ВЗРИВ

web

Когато утре полумесецът осъмне
до кръста върху храма и сън скопи пророка,
преди да избоде очите му коранът
и вцепени езика му денят,

и бог нощта започне със светлина да пълни,
небето - с лястовици, с облаци - потока,
преди на две да сцепи купола на храма
и проиграе сам в утробата синът,

когато утре словото добие нова плът

и славеят така запее между нас
от зъбите на златката, че тя раззине паст,
a своя бяг надолу по камъните спре
потокът, излетял от тясното дере,
и стълбицата нотна обратно закатери,

а хълмът от въздишки любовни затрепери,
и както млад жребец кобилата покрива -
покрие цвят свенлив посечената слива,
и - крива, изпокършена - към силите всевишни
на пръсти запристъпя тя и викне: "Боже, виж ме!" -

преди да стане светлината нетърпима
и да забие рог под кръста ми телецът,
когато аз по връхчетата на тревата мина
да чуя как насън говори младенецът,
а видя майка му в легена крак да бръсне,

когато утре тялото за нов живот възкръсне

и дойде ден за рязане отново на глави,
и камъка отмести бащата от сина си,
преди тревата в пролетната нощ да го взриви,
а своите коси косачите нарамят,
докато още цял е в подножието храмът
и спи охраната на завет до псалтира -
че няма за косачите почивен ден, уви,
че все по-нависоко тревата ще върви,
камбаната ще вие, косилото ще свири,
а стадото ще скача под ножа на пастира,

когато аз се спусна по въздуха пеша

и свърна призори без дъх и без душа
дълбоко в сянката и в гръб на манастира,
до който мъжки крак и поглед не достига,
и теб догоня, майко - на мойта смърт начало,
и теб, любима, викна с цялото си тяло,
от твоето пропяло в края на нощта, -

но нито куче, нито отворена врата
ще пратят някого насреща ми от мрака,
дори послушницата няма да ме види как
вървя по въздуха между остатъците сняг,
единствен гарванът крила орлови ще размаха
и ще даде за мене на небето знак,

но кой ти гледа гарваните в час такъв,
и славеите слуша, и чака ги да млъкнат,

когато глас добие бликналата кръв

и куполът на храма като глухарче хвръкне,
когато взрив изпълни деня със светлина
и покоси косачите му взривната вълна,
и литнат през прозорците парчета от икони,
и конят със светеца литне да ги гони -

преди като камбана над мен да екне хълмът,
преди с народ и вяра денят да се изпълни
и своята брада пророкът да обръсне,

когато утре храмът за нов живот възкръсне

и аз пред стъпалата огнени застана,
ще видя горе теб, от слънцето огряна,
с венче от клонки върбови и здравец на глава,
ще прекося по въздуха високата трева
и най-незабелязано ще се промъкна в храма,

когато вътре още никой няма

освен едно дете и няколко икони,
и два-три гълъба, които то ще гони...

© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Факел, 2005, № 1.