Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЯТЪРЪТ
web | Врати
Вятърът, вятърът, иде големият вятър,
бягайте, птици, от верните свои гнезда...
Странни мъже долетяха отвъд планината,
с тънки нозе и проскубани сиви палта.
Бързаха те, а от черните техни ръкави
вееше вече и зееше вечния студ.
"Ние сме птиците - пееха те гологлави, -
вятърът иде, големият вятър е тук.
Колко години го чакахме само да мине
с прашна диканя по слепия слънчев харман,
вълчи кавал да надуе в комините зимни,
мъртвите даже да вдигне на кървава бран.
Колко години се правихме скришом на хора,
как посивяхме от страх да не се издадем!...
Дълго живяхме - а камъни само по двора.
Камъни бяхме - от камък дано не умрем."
Пееха те и размахваха черни ръкави,
свиреше вятърът в ниската селска гора.
Идеше есен... А долу в дерето, на завет,
спяха ловците, закичили шапки с пера.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.
|