СЪСЕДИ

web | Врати

Когато се изправи между нас
като гора нощта и ни погълне
и котката във бухал се превърне
и литне от съседния перваз,
когато броди като вълк мъжът
и сляпата си сянка обикаля,
а в спуканото свое огледало
жената крие кръглата си гръд,
и ни опасва вече, и души,
и като смок ни пие тъмнината,
и все по-сам човек е на земята
и към небето гледа и мълчи,

небето свежда свода си дълбок
и като кошер пролетен пропява,
налива се с лъчи и засиява
и ни пронизва в мрака като ток.

И в тънката, невидима мъгла
на хаоса, потаен като руда,
човекът вижда как една до друга
въртят звездите огнени кълба,
как се разискря, пали и върти
като градина празнична небето -
докато той самият не засвети,
прозорци не отвори и врати,
докато сам не си поеме дъх
да чуе кой в нощта отгоре диша
и към света очите му предишни
като комети две не запламтят.

Но идва ден. И ето го - търчи
съседът подир пилците с легена.
Косата му стърчи като антена.
А той небето гледа и мълчи.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.