СТАДОТО

web | Врати

Понеже беше хищен като пясък
и разори и себе си дори,
преди да мръкне още - го посякох.
А гробът му обрасна до зори.

И стадото му тръгна след тревата...
А тя без път катереше се все
и го изведе горе в планината
скали и лишей хилав да пасе.

С оглозгани от камъка копитца
потъна то в мъглата навъзбог
сред пропасти, осеяни от птици,
и облаци от вятър виторог.

Като поток, разискрен от пъстърва,
огласяха звънците му света,
и както в храста кичур вълна пърха,
така замръкна то над пропастта.

Възврели и прелели като нощви,
напираха овцете му насам,
а воплите им в урвата среднощна
ехтяха като химни в празен храм.

...Ухаеше върхът на тор и мляко.
Но както сняг в тревата се топи,
така и то се връщаше от мрака,
че нямаше си бог да го дои.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.