ОТДАВНА ЧАКАМЕ

web | Врати

Отдавна всички чакаме напразно
и местим подир слънцето очи,
а слънцето гори и не залязва,
кърви насред небето като язва
и сенките ни дрипави суши.

А само как сияеше, когато
за пръв път не залезе цяла нощ
и хлябът се опече под земята,
и виното потече по лозята,
и тегнеше жената като мост.

Когато се пропука и небето
и камъка под себе си стопи
и станаха прозрачни градовете,
и рибата в подмолите засвети,
и слепите прогледнаха дори.

Тогава и потече светлината
през нашите сърца като змия
и блясъкът дъха ни запечата,
и братът се нахвърли върху брата,
и побеля кръвта ни като сняг.

Сега стоим на този бряг безлюден,
край който няма повече море,
и чакаме нощта да се събудим,
жените си на тъмно да целунем,
на тъмно да заспим и да умрем.

Но свети то - кълбото кръв отгоре,
напича ни през пясъка корав,
гори и дебне сенките ни голи,
а вятърът през тръните ги гони.
И няма смърт - а само ден без край.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.