НА БРАТ МИ

web | Врати

Аз не зная защо, аз не помня кога полетяхме,
нито кой превъртя и отмести небесния свод
и със златна коса през нозете ни кални замахна -
да летим и да търсим зад слънцето слънце и род.

Бяхме девет мъже и на огън миришехме още,
на земя и на въздух - но никой от нас не видя
как една по една ни напуснаха земните нощи
и замръзна под пясъка празната морска вода.

Бяхме първите ние - и нищо не знаехме, нищо,
като риби се носехме в прашния звезден поток,
а вселената палеше своите тъмни стърнища
и щурците є огнени пееха в нас на възбог.

И протегнали устни към синята кръв на безкрая,
изпреварили с толкова чужди животи смъртта,
ние спряхме в небето - да стигнем под свода сияен
само тази отдавна изстинала вече звезда.

Като слепи змии се кълбяха слънцата є сънни...
И дочухме тогава - през девет води и гори -
гласовете кървящи на нашите братя отвъдни
и въздишките бъдни на родните свои сестри.

И проклехме света, който с райско перо ни погали
и сред цялата кал ни облече и скри в светлина,
и нозете ни взе, а крилата прозрачни запали
и ни прати отгоре по-черна от гарван земя.

И проврели тела през утробния вой на живота,
вкаменени от студ, ослепели от кървава пот,
запълзяхме напред - с изпочупени лакти и нокти -
да летим и да търсим земята и своя народ.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.