Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОРЕТО
web | Врати
I.
Морето ще ме викне тази нощ.
Кавалите си бавни ще надуе
и хищната му песен ще нахлуе
в горещото ми гърло като нож.
Но няма да се махна аз оттук.
Въжета и вода ще си приготвя
и в пясъка ще грохна като котва,
разядена от слънце и от студ.
Ще слушам как отсреща то реве
и плаче като бивол в тъмнината,
как тъпче и троши огледалата
на своите вълни и брегове.
И пълната му с бързеи вода
в петите ми набити ще се стича
и бялото ми чело ще разсича,
задъхана от мрак и свобода.
II.
Морето ще ме викне тази нощ.
И аз ще видя китове, подобни
на хълмове и храмове господни,
да плуват срещу западния нос.
Ще светят като фарове в нощта
сърцата им, след чайките поели
към огнените пясъчни предели
и заливите пъстри на смъртта.
Ще искам да им викна може би,
че сушата ухае на коприва,
че въздухът и птиците убива,
че всичко само камъкът търпи.
Но китовете знаят своя път.
Ще легнат между дюните заспали
и пясъкът за миг ще ги погали,
преди и те под него да заспят.
Тогава нищо няма да ме спре.
Ръждата ще изпия аз до края
и дъното ще стигна и ще зная,
че в тоя свят така е най-добре!
III.
Морето ще ме викне тази нощ.
От бряг на бряг ще вика и ще пее.
Но аз деня ще срещна върху кея
с един забит във гърлото ми нож.
Ще бъде ясен въздухът, и свеж.
На йод и цвят бадемов ще ухае.
Морето като лавър ще сияе.
И рибата отново ще кълве.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.
|