КОНЯТ

web | Врати

По стръмната като порой,
обрасла с лишеи пътека
вървях нагоре аз, а той
надолу слизаше полека.

Лъщеше голият му гръб
като делфин между скалите
и лепнеха от път и кръв
пропуканите му копита.

И срещу вятъра висок
трептеше кожата му златна
като жаравата на бог,
останал сам върху земята.

Отместих се да сторя път,
но само хълбока му зърнах,
горената с желязо плът...
И повече не се обърнах.

А горе - под върха - видях
два коша, пълни с хляб и вино,
и връв протрита върху тях.

И пих и ядох цяла зима.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.