ХОРО

web | Врати

Дърветата, които сякох,
животните, които бих,
сърцето, на което лягах
и в сълзи весело калих,
сега за всичко отмъщават
и нощем, свикнали на зло,
хорото свое заиграват
с отсеченото ми легло.

Подсвирват боровете тънко,
замират крушите в захлас,
подрипват трънки и издънки
и гръмва дъбовият бас,
и през очите ми изскочил,
размахва орехът калпак,
а в ноздрите ми точно сочно
пъхти пияната липа.

Поли запретнала нагоре,
люлее дюлята гърди
и впива змийския си корен
бръшлянът в моите пети.
На кръв копривата налита
и хуква дървеният праг,
докато мравките наплитат
въже за белия ми врат.

Тогава вълците запяват
и ахват песовете в хор.
Комарът писва и задява
настръхналото ми ухо.
Тръбят прегракнало петлите,
набиват гълъбите крак,
търчи хлебарката честита
и суче паякът мустак.

И плъх на ъгъла потропва
и с котките върти любов,
и охлювът разгърден пробва
обувките ми, цял във пот,
и храбро червеят настъпва,
и бие моето сърце
насред хорото като тъпан.

И плаче, удря и сече.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.