ГРЕБЕЦ

web | Врати

Аз видях боговете и техните кораби леки,
те дойдоха с морето под сънните южни била,
изкатериха вкупом ронливата козя пътека
и стовариха дружно крилатите свои гребла.

Бяха жадни за сън и солени от синята пяна,
пресушиха трикратно широките черни котли
и по пладне заспаха, от звучното вино смълчани,
а в брадите им къдрави гръмко запяха пчели.

И поисках тогава за пръв път гребец да им бъда,
да ги нося прегърбен по гладката тъмна вода,
гласовете на рибите тайно да слушам из пътя,
мълчаливо да следвам безшумните звездни ята.

И козите подбрах и през девет баира натирих,
боговете разсъних и огън накладох висок
и от огъня викнах и с медена свирка засвирих
и до съмнало тичах и пях, и играх като бог.

А когато заспах и отвъдният вятър отекна
и главните в дебелата жар угаси до една,
те се спуснаха мълком по стръмната козя пътека
и опънаха дружно крилатите свои платна.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.