ВОДЕНИЦА

Елате птици, в този празен дом,
аз няма да ви взема свободата.
Сторете на пшеницата поклон
и огъня развейте в тъмнината.

Да видя и невидимата кръв,
която като камък ме търкаля
и в тъмното ми тяло като кърт
небето и земята обикаля.

О, само ако видеше и тя
една поне пролука, за да бликне
и в друга кръв, и в друга свобода
нетрайна като птица да политне.

Запейте, птици! В пещерния мрак
гърлата ви горят като фанфари,
искри хвърчат - и ето, виждам как
една от вас избухва и изгаря.

И ето - друга пърха в пепелта
и с огнен глас от огъня говори.
И вече пламват вашите ята...
Но кой небето, птици, да отвори?

Защото, както огънят лети
и в клетката на въздуха се бие,
така между дървета и звезди
горите и се мятате и вие.

Елате, птици... В кучешкия студ
на воденица някоя потайна
елате и запейте с глас нечут.
И ще ви чуя може би накрая.

О, всички ви ще чуя до една.
Кръвта си ще запаля, и главата.
И в пеещата още тишина
ще викнем ние: "Смърт е свободата!"

1986