МЯСТО ЗА КАЦАНЕ

web

Дълго с тебе летяхме, но вече ни свършваше въздухът,
вече място за кацане търсехме, свили крила.
Ето там! - ти възкликна, възвих аз на юг и се хлъзнахме
по лъчистото било на хълма, обрасъл в мъгла.

Беше свършил потопът, но вреше навред и клокочеше
и летяхме на двойки да вадим от рибата Йон.
Само тук не гърмеше. И мирно течеше поточето,
след което в мъглата поехме пеша слепешком.

Но се вдигна тя бързо - и блеснаха долу бараките
с тенекиени покриви, лай се понесе на псе
и се ширна ливадата с кривата круша и свраките,
от която завинаги вдигнали бяхме ръце.

Ето там! - викна ти и видяхме пастира под крушата
с изветряла от четене страница вестник в ръка,
и зад него - дерето, и там - на рибаря ботушите,
и зад насипа пръст - преградената родна река.

Беше нисичка тя, но трепереше вече и куполът
на църковния храм в огледалните нейни води
и стърчаха от тях - с рамене и глави изпочупени
като статуи древни - дървета вековни преди...

И тъй както стояхме, замръзнали с тебе в копривата,
а рибаря шараните в тинята дебнеше сам,
загърмя, затрещя - и видяхме насреща ни рибата
как отвори уста и погълна църковния храм...

После нямаше никакви вече места за излитане...
Но едно се намери. Пък аз се оправях пеша.
Само Йон не открих. Но ми казаха други спасители:
не излиза от храма, за тебе все пита, душа...

© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Факел, 2005, № 1.