Аз от север дойдох - през бодливата тел на звездите.
Лавандулата душна на въздуха сив прекосих
и възлязох над острова, слонско ходило занитил
в океанската шир на скалистия южен масив.

Бреговете огледах и бавния черен мравуняк
на обвитата в бисерна пара космическа прах,
езерата и техните сънни опали целунах,
ала никъде огън запален под мен не видях.

Но затворих очи и заслизах наново в живота
като шепа ориз в зафучала бамбукова цев.
Спрях на дъното чак - и от другия край на хобота
аз на бога съзрях маларичното жълто лице.

Два кокосови ореха биеше той в тъмнината
и на тласъци лееше гъст гръмотевичен дъжд.
И от лъкове бяха по-тесни и гладки челата
на мъжете, които ме дебнеха в плодната пръст.

Те вървяха на юг и под слънцето бос ме събуха,
нажежиха до кръв чуждоземните мои пети,
а когато очите ми цели от плач се подуха,
ме качиха на слона и казаха: "Буда бъди!"

1988