Беше нощ, но не спях
и реших да се пусна от жицата,
на която висях -
и осъмнах в града на къртиците.

Нито пееха там,
нито нови тунели дълбаеха,
а на боб и кочан
пред вратите на храма гадаеха.

"Аз съм Блудния дух -
поздравих и отрих слепоочия. -
Да сте виждали тук
вие моята майка пророчица?

Бе ви тя дъщеря
и очите избоде си с бъдното,
докато не прозря
как й дъвчете корена в тъмното.

И година преди
да надупча небето с петите си,
каза само - лети,
но помни, че под теб са къртиците.

Беше силна жена
и държеше ме здраво за корена,
но отвори сама
и остави отворен прозореца -

та през него дано
на беса ми изври суроватката
и се върна с едно
клонче върбово само в ръката ми..."

И протегнах ръце,
но насреща ми никого нямаше,
нито имах лице,
нито сълзи ми бяха останали.

Само блесна до кръв
и се скъса в очите ми жицата -
и ме взеха на гръб,
и ме внесоха в храма къртиците,

и ме проснаха там,
и на кръста широк ме насилиха -
и оставиха сам:
гол на кръста и вдясно от Прилепа.

2000