Вече беше отдавна пресъхнало родното блато,
вече беше отдавна потеглило времето в кръг
и ме целеше Господ със сламка в устата, когато
пирамидата стигнах и стъпих на нейния връх.

Беше стъклена тя и пламтеше отвъд океана
като златен триъгълник, в пара обвит, и в мъгла,
но на мене отгоре й само студено ми стана
и тъй както треперех, чух някой да казва: "Ела!

Тук е тясно за тебе, тук работа нямаш и място,
аз съм Блатният ангел и знам ти кръвта наизуст.
Като шевна машина подскача тук времето бясно,
давай, давай надолу да хванем подземния блуз!"

И ме перна с крило по ухото и звънна с чинели
зад гърба на мъжете, подпрели небесния свод -
и край жълтите мумии хлътнахме с него в тунела
с многоликите маски на моя предишен живот.

"Ето виж - спря се той, - колко тази прилича на тебе:
с пълни алени устни и къдрава черна коса...
Що народ и блата покрай Нил тя тогава изтреби,
а мушицата в кривото гърло да спре не успя..."

И погледна ме тъй, че отвори под мене земята,
поклони се до нея и рече: "До тука аз бях",
и целуна ме тъй, че ми взе и дъха, и душата -
и на слепия негър тромпета от злато видях...

...Тази нощ спах на село и още не беше валяло,
беше пълно с комари и призори чак заваля
и така ме сърбеше гърбът и отдясно, и вляво,
че си рекох насън: ето вече ти никнат крила...

2000