АХ, УТРЕ

web

Господи, както отпускаш два слънчеви дни на стопанина
да пререди керемидите пред изобилния сняг,
сам да изкърпи и три пъти с вар да белоса таваните,
равно дърва да нацепи и навес да стегне за тях,
както небето отваряш и галиш перата на вятъра
рано на другата сутрин той късния плод да сбере,
да изгребе и запали морето от шума в краката му,
розите да окопае, чешмата на двора да спре -

тъй преди утре да вдигнеш стена между мене и думите
и да събориш на словото, господи, празния храм,
стълба спусни ми да стигна до купола по пълнолуние,
ангела огнен да видя на моя език поруган,
ред от писмото му кърваво бързо прати ми, а брадвата,
зверски забита под кръста му - нея за друг остави,
дай ми на мене с лъча ти да точа перата на братята
и да им паля главите, преди да заспят без глави,

словото дай ми да точа и браня до сетната точица,
сричка по сричка да меря и режа от своя живот -
ах, утре, като премина през тихата бяла Околчица
сам на гърба на орела - без букви, език и народ,
ах, утре, като удари часът да ме водиш при майка ми,
спри да не слушам пред ангела как си говори сама:
"Кой ще ви песните срича и вади очи в запетайките -
птича реч, птицо саката, по цялата долна земя!..." -

ами пусни ми по вятъра, господи, още две страници
ред по ред свода да стигна и там, като вдигна глава,
не мъчениците твои, не знаците тъмни на враните -
майка ми с мене на скута да зърна - и теб след това,
длан протегни да погалиш, преди да удариш, и двама ни,
проговори над ухото ми, първа любов ми прати,
но ако време е станало да се пребиваме с камъни,
спри песъчинката в мидата, брадвата сам извади,

но ако време е станало вече да колим и ангели,
храма събаряй отгоре ми или тегли му ключа,
само недей ме развежда по сватби да пея на чалгите,
нито ме пращай по лудници с молив в уста да мълча,
нито ме връзвай да удрям камбаната в двора на глухите -
дай ми на мене да чуя, че някъде никне трева,
и като видя, че блесне над мене отново пролуката,
да прередя керемидите - и полетя след това.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Стихотворението печели Втора награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2007).