КАЛЕНДАРНА ОБРЕДНОСТ И ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕСЕЛНИЦИ В БЕСАРАБИЯ^*

Елена Водинчар

web

Проблемът за миграцията на групи и общности е обект на изследване от историци, етнолози, културолози, социолози, фолклористи, психолози и др. Наред с класическите теми за формирането и интегрирането на дадена мигрирала група в чужда етнокултурна среда в изследователските кръгове се поставя и въпросът за самоидентификацията. Тези две понятия - миграция и самоопределение - полагат началото на идеята за идентичността. Нейният основоположник Ерик Ериксън тълкува актуалността на тази тема като “потребност на века”, предизвикала интерес към търсене на разликите между индивидите. В този смисъл открояването на разликите, а оттам и на приликите между отделните личности, общности, народи, култури и т.н. поставя в научно-теоретичното пространство на хуманитаристиката проблема за идентичността в две плоскости - на тъждествеността и различността.

В многообразието от теоретични подходи и интерпретации за изучаване на етническите общности тук биха могли да се откроят две идеи. На първо място това е примордиалистката концепция, според която идентичността е “даденост” за всеки индивид (група). Нейното формиране се основава върху всичко онова, с което индивидът се ражда и придобива при раждането (име, език, религия, ценности, система от обичаи и вярвания и др.). В противоположност на този подход статичното разбиране за идентичността се допълва с интеракционистката идея, според която тя (идентичността) притежава динамичен характер, т.е. качеството винаги да е в процес на развитие и изменение.

В тази посока на разсъждения трябва да се обобщи, че повечето от чуждите изследователи и българските автори не третират идентичността като непроменяема даденост, а конструираща се от редица черти и белези, които в зависимост от историческите обстоятелства подлежат на динамичност и промяна. Това обуславя вниманието на научните търсения да бъде насочено към изясняването и открояването на основните концептуални и поведенчески характеристики, които служат за изграждане и утвърждаване на идентичността. Разглеждането й в контекста на културата на една мигрирала общност прави възможно анализирането на формите и механизмите за осъзнаване на собствената “другост” и нейното опазване в рамките на различна географска, държавно-управленческа и културна среда.

Необходимостта от изучаването на тези проблеми в българската етноложка наука произтича от факта, че явлението “български изселници” не е чуждо за многовековната история на България. Това на свой ред обуславя появата на различни исторически и етноложки изследвания, посветени на българските общности зад граница: в Унгария, в Америка, в Словакия, в Банат и не на последно място в Бесарабия. Вниманието на учените е насочено предимно към проучване на формирането и интегрирането на преселниците в пространството на новите условия, към изясняване на идентификационното ядро, мислено и изразявано от цялата общност като “свое”, към проследяване на динамиката на етнокултурната идентичност и пр.

Всичко това обуславя така очертаният проблем да се постави под друг ъгъл на разглеждане, а именно на базата на конкретен дял от културното наследство на преселническата група да се разгледат някои аспекти на идентичността. Подобна интерпретационна позиция провокира и определя интереса към темата на настоящата дисертация: “Календарна обредност и идентичност на българските преселници в Бесарабия”. Така формулирана, тя се вписва в набелязаната проблемна рамка, но без претенции за максимално изчерпване и анализиране на етнокултурната идентичност на българските преселници в Бесарабия. Трябва да се отбележи, че актуализираната от етноложка гледна точка проблематика е само едно от възможните мнения върху толкова неизследвано и в същото време актуално явление, каквото е идентичността в контекста на общността от български преселници (българи и гагаузи) в Бесарабия.

Южна Бесарабия представлява специфичен етнографски регион с полиетнична среда, многообразни форми на междукултурни връзки и взаимоотношения, с интензивно социално-икономическо развитие през ХІХ-ХХІ в. Тази особеност на района дава уникална възможност за проучване на различни културни процеси, показващи допустимостта за контакт и съжителство на многообразието от идентичности. Освен това политическите събития, законодателните промени, социално-икономическите нововъведения са все обстоятелства, които в историческия процес пряко или косвено въздействат върху идентичността на местното население и преселилите се тук етнически групи.

Всичко казано дотук конкретизира в значителна степен общите рамки на избрания обект и предмет на изследването, а също така и хронологическите граници на неговия анализ.

Обект на изследването е общността на българските преселници (българи и гагаузи) в Бесарабия.

Предмет на изследването е развитието на календарната обредноств рамките на три селища - Чийший (българско), Кубей (българо-гагаузко) и Александровка (гагаузко). Акцентът при изследването на календарната обредност и идентичност е насочен в двете групи български преселници, обединени от една обща историко-културна съдба и в същото време езиково коренно различни.

Границите на изследването са трите селища в Бесарабия, избрани съобразно следните принципи: региона на изселването (Североизточна България), времето на образуване (през първия етап на преселването - 1806-1812 г.), общите черти в историко-културния модел (в семейно-родствената терминология, в материалната и духовна култура).

Хронологичните рамки на изследването обхващат периода от началото на ХХ в. до началото на ХХІ в. Такова определяне на границите е съобразено с факта, че към края на ХІХ - началото на ХХ в. колонията на българските преселници е вече адаптирана към новите географски и стопанско-икономически условия, т.е. напълно е формирана като общност. В същото време от този исторически период в Бесарабия започват значими за развитието на българската емиграция историко-политически процеси, станали предпоставка за появата на качествени промени в структурата и съдържанието на тяхната традиционна народна култура. Освен това за отбелязване е, че през 1918 година Съветска Русия въвежда григорианското летоброене, което ще рече, че в рамките на избрания за изследване период датите на честваните от българските преселници празници са по григорианския календар. Към посочените мотиви трябва да се добави, че избраните хронологични рамки са период, който е достъпен за изследване с методите на етнографията - интервю, включено етнографско наблюдение, фотографиране и пр.

Насочването към точно определен за изследване обект - календарната обредност на българските преселници (българи и гагаузи) в посочените селища в Бесарабия, аргументира следните цели и задачи на настоящия труд.

Основни цели на дисертацията са събирането, систематизирането и анализирането на богатия етнографски материал, свързан с календарната обредност на българските преселници и изследването на някои аспекти на идентичността през призмата на календарно-обредната система. Специфичността на събраните и използвани теренни материали и тяхното детайлно представяне в локалното им многообразие поставя изследователя пред предизвикателството да ги разглежда като съставна и неделима част от вътрешната структура на цялостната културна система на проучваната общност. В същото време трябва да се изтъкне, че основният тематичен акцент на изследването пада главно върху оная празничност, която е свързана с традиционната календарно-обредна система, практикувана в избраните за проучване селища през целия ХХ в. Основното внимание в текста е насочено към обективното и детайлизирано представяне на картината от календарни празници, обреди, обичаи, знания, практики и вярвания, за да се проследи значението им в контекста на идентификационните процеси в изследваната общност. Във връзка с това особен интерес представлява отношението между традиционната календарна празничност на изследваното население и официалната (държавна) културна политика, а също така и между традициите на съседните народи (молдавците, украинците, руснаците). Проследяването на тези процеси в историческото развитие на българската преселническа колония предполага и разглеждането на календарните празници и обичаи в сравнителен план с общобългарската традиция. Този акцент в дисертацията се налага, за да се подчертае принадлежността на изследваната общност към българския историко-културен модел и спецификите в нейното развитие на новите територии.

С оглед на така формулираната основна цел се очертават и няколко задачи за нейното постигане.

Задачи на изследването

1. Да се очертае в пълнота картината на целогодишния календарен празнично-обреден модел. Това предполага описание и характеристика на съответните за изследваното население празници, обреди, обичаи, знания, вярвания и практики, които изграждат структурата и съдържанието на традиционната им календарна обредност. Специално внимание се отделя на детайлите в практикуването на тази обредна система с цел открояването на спецификите на явленията в контекста на идентификационните процеси в общността.

2. Да се проследи функционирането на традиционната календарно-обредна система във времето с оглед очертаването на настъпилите промени заедно с факторите и причините, които ги пораждат. При илюстрирането на тези процеси (промени) в развитието на празничността на изследваните села се акцентира на оценките, сравненията и коментарите от страна на самите информатори. Подобна интерпретация от своя страна допълва изясняването на значението и ролята на традиционните празници и обичаи в живота на българските преселници в Бесарабия.

3. Да се направи сравнителна характеристика на изследваната традиционна календарна обредност с общобългарската. Следователно трябва да се установят критериите и характеристиките, по които изследваният календар се представя като тип българска празнична система. Това ще позволи да се направи обективна научна преценка за принадлежността на календарно-обредната система на преселниците към определен тип етнокултурна традиция. В същото време това дава възможност да се откроят специфичните за проучваната обредност елементи, с които членовете на трите представени тук селища се самоидентифицират.

4. Да се анализира традиционната календарна обредност като съставна от идентификационното ядро на проучваното население в историко-културното му развитие. Това на свой ред позволява да се проследят мястото и функциите на празниците, обичаите, обредите, вярванията и пр. в моделирането на общностната им идентичност. Следователно трябва да се проследи субективната идентичност, т.е. гледната точка на самите носители на изследваната календарно-обредна система или как чрез календара те се самоидентифицират.

Етнографската информация, върху която се базира изследваната в дисертацията проблематика, може да бъде обособена в два раздела. Единият, който представлява основния изворов материал, е резултат от лично теренно проучване, извършено през периода 1999-2004 г. в района на посочените селища. За отбелязване е, че емпиричният материал е събиран на български език (при българите) и на руски (при гагаузите). Събраните теренни интервюта са обработени (материалът от гагаузите е преведен на литературен български език) и предадени в Архива на ЕИМ при БАН, където се съхраняват под номера 587-ІІІ (с. Кубей), 588-ІІІ (с. Чийший), 591-ІІІ, 592-ІІІ (с. Александровка). В текста са използвани и някои необработени и неархивизирани етнографски материали, като на съответното място са дадени справки за респондентите - име, възраст, селище.

Тук е мястото да се отбележи, че етнографският материал в текста е изложен едновременно (за българите и за гагаузите). Това се налага, за да се избегнат повторения на едни и същи описания, тъй като в по-голямата си част изпълняваните практики са еднакви и при двете групи (българи и гагаузи). Навсякъде в описанията обаче, са посочени разликите и степента на запазеност на изследваните обичаи, практики и вярвания.

Другата част от изворовата база включва архивни данни, почерпани от библиотеката “М. Горки” - гр. Одеса, Украйна и от Националната библиотека в гр. Кишинев, Молдова. Също така тук трябва да бъдат посочени и публикуваните по изследваната тема материали на руски, украински, молдавски и български автори.

От казаното дотук става ясно, че за постигането на очертаната цел и поставените задачи, се налага използването на различни Методи и подходи.

Основната методика за събирателската работа е класическото етнографско интервю, провеждано под формата на целенасочен и свободен разговор. Успоредно с това се прилагат и необходимите за етноложката работа методи на анкетирането, включеното етнографско наблюдение, фотографирането и биографичният метод.

При реконструкцията и анализа на календарно-обредната система се оперира с комплекс от методи и подходи, изграждащи методологичната основа на изследването. В това отношение широко се прилага сравнително-историческият и системно-структурният анализ, които позволяват да се изгради моделът за празнично поведение на проучваното население и да се откроят спецификите на неговата календарна обредност както в синхронен, така и в диахронен план. С оглед открояване гледната точка на самите информатори върху поставената за изследване проблематика е направен опит да се използва и подходът на т.нар. “анализ от първа ръка” (по Кл. Гийрц). Това ще рече, че открояването на оценъчното, интерпретативното отношение на изследваното население към анализираните факти позволява те да се подложат на двупосочен анализ, т.е. отвън (от позицията на автора) и отвътре (от самите респонденти).

Така определена, теоретично-методологичната постановка се вписва в набелязаната за проучване проблематична рамка с цел да даде цялостен и обективен поглед върху календарната празничност на българските преселници като важен елемент от тяхната идентичност.

Структурата на дисертацията обхваща: увод, две глави с литература след всяка глава, заключение, списък на информаторите, списък на съкращенията и приложения (фолклорен и снимков материал, карта).

В увода е направен опит за обобщено представяне на основните научни възгледи и интерпретации по проблема миграция и идентичност в чуждите и българските изследвания по хуманитористика. В този контекст внимание се отделя на проучванията върху българските общности зад граница и по-специално на общността от български преселници в Бесарабия. Този по-общ преглед се налага във връзка с оформяне темата за изследване в настоящата дисертация. Направен е историографски преглед на основната литература, посветена на календарната обредност на българските преселници в Бесарабия. Освен това в уводната част на дисертационния труд са набелязани обектът и предметът на изследването, аргументирани са неговите хронологични рамки и граници, конкретизирани са целите и задачите на проучването, а също така и методологическият набор за тяхното реализиране.

Първа глава

В първата глава на дисертацията “Календарната обредност на българските преселници - състав и структура” е представена детайлно картината на традиционните календарни празници и обичаи на българските преселници от изследваните три селища в Бесарабия. Тази глава се състои от три части, които разглеждат състава, структурата и функциите на народните празници и обичаи според хронологичния принцип. Трябва да се отбележи, че честването на традиционните празници и обичаи е според григорианската календарна система.

На базата на събрания и изложен в първата глава етнографски материал могат да се направят следните обобщения.

- В своя системен вид изследваната календарно-обредна система (на българите и гагаузите) може да се определи като отражение на многовековен опит за разбиране на природните закономерности, от които зависят резултатите на практическата дейност на хората. Изградена върху трудовата практика и познанията на селянина за заобикалящия го свят, календарната празнична система се реализира в обичаи, обреди, вярвания и представи, които на свой ред се групират в отделни цикли, периоди или комплекси. Принципът на тяхното обединяване е съобразно с вида на стопанската дейност, т.е. според сезоните от аграрната година. Разгледани в този смисъл празниците и обичаите на изследваните селища се представят по следния начин: зимен цикъл (Андреевден, св. Варвара, св. Сава, Никулден, Игнажден, Коледа, Стефановден, Нова година, Сурва/Васильовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Антоновден, Атанасовден); пролетен цикъл (Трифоновден, Сретение Господне, св. Симеон, св. Ана, св. Харалампий, Власовден, Месни и Сирни заговезни, Масленица, Тодоровден, Първи Март, св. Четиридесет Мъченици, Благовещение, Лазаровден, Връбница, Великден, Софинден, Гергьовден); лятно-есенен цикъл (Пеперуда и Герман, Летен св. Атанас, Летен св. Никола, св. Константин и св. Елена, Спасовден, Троица, Еньовден, св. Петър и св. Павел, Горещници, Илинден, св. Мария Магдалена, св. Пантелеймон, Макавей, Преображение Господне, св. Богородица, Секновение, Летен св. Симеон, Малка Богородица, Кръстовден, Димитровден, Архангеловден).

- Освен обособяването на празниците и обичаите в цикли, съобразно принципа на земеделската дейност, тази обредност запазва черти и от по-архаичната двусезонна система, според която годината се дели на две части - зима и лято. Пряко отражение на тези представи е запазения до сравнително късен период и у българи, и у гагаузи израз, според който това деление се олицетворява от самите качества на християнските светци Георги и Димитър - “св. Герги лято носи, а Димитър зима”. По начина, по който двусезонното деление на календарната година се наблюдава у българските преселници в Бесарабия, то намира паралели най-вече в представите за двамата светци в българската традиция и като цяло в балканския културен модел.

- Многоаспектният етноложки анализ на изследваната тук календарно-обредна система позволи да се разграничат елементи с древен характер и такива, които съдържат християнски (битови и църковно-канонични) черти. В своята съвкупност и системно функциониране те изграждат единен с общобългарската традиция културно-исторически модел, в който се обособяват два основни културни пласта: старинен (езически) и християнски (църковно-каноничен и битов)

В основата на т.нар. старинен пласт влизат редица обредни комплекси, вярвания и представи, чиято същност отразява един древен и паганистичен светоглед. Към тези съставки се отнасят обредните комплекси коледуване и лазаруване, обичаите сурвакане, напяване на пръстените, бабинденските обичаи, зарязване на лозята, огньовете на Сирни Заговезни, гонене на влечугите през пролетта и др. Древни черти и белези се съдържат и в обичаите за дъжд (Пеперуда и Герман), вълчите празници, в редица гадателни практики (срещу Никулден, Нова година, Еньовден), вярвания и представи за митологични персонажи като: мамници, джадии, орисници, самодиви и русали.

Освен белези от старинни представи и вярвания в проучените празници и обичаи се откроява голям дял християнизирани (т.е. битово-християнски) и църковно-канонични съставки, които образуват втория пласт в изследваната календарна система. По своята специфика и по начина си на проявяване в обредността (терминология, основни персонажи, представи и знания, обредни действия и пр.), тези християнски напластявания намират пълен паралел в българската традиция. Като ярък пример в това отношение могат да се посочат представите за отношенията между хората и представителите на божествения свят (Бог, Божията майка и светците-покровители), изразени най-вече в семейно-родовите курбани. Формите и принципите на организация на тези обредни комплекси, разпространени у българските преселници, а именно отбелязването им в границите на семейството (лични и венчани курбани), махалата (черкуване за Господ) и селището (сбор, храмов празник) показват най-пряк паралел с общобългарската семейно-родова курбанна традиция. Независимо от характера и степента на християнската окраска, във всяко обредно действие присъства практичността и насочеността на неговото функциониране като важен фактор за структуриране на общността.

- В досегашните изследвания върху календарната обредност на българските преселници в Бесарабия изрично се подчертава нейната принадлежност към българската обичайна традиция (Н. Державин, Вл. Дякович, Л. Демиденко, Л. Маркова, В. Дыханов, Н. Стрезева и др.). Това проличава и от събрания емпиричен материал от изследваните тук селища, който определено насочва към източнобългарската група празници, обичаи, обреди, вярвания, знания, практики. Разгледани на ниво празници и обичаи тук следва да се посочат следните: обичая “Яньова буля” (с. Кубей); отделни податки за съществуването на кукерските игри на Сирница в с. Чийший; почитането на двата дни след Трифоновден - Сретение Господне и Симеоновден и на деня на св. Харалампи. Тази изразеност на паралел с източно-българската традиция се открива и на ниво обредна терминология и персонажи: идентични са названията на празниците като Игнажден, Малка Коледа, Сурва, Трифон Зарезан, Свето Четириси, Еньовден/Драгайка, Вълчи празници; присъствието на обредните лица коладници, станеник, цар, котки, магаре в обичая коледуване, на буянец и кума при лазаруването, на полязник/полезник в обичая полязване, на Яню в обичая Еньова Буля; наименованието на сирнишкия огън като пашпалига и олилинга. Към източнобългарския характер на изследваната календарна обредност насочват и представите, вярванията и практиките, свързани с митологичните персонажи русалии/лусари и баба Шарка. Начинът за омилостивяване на някои от тях намира пълен паралел с източно-българската календарна обредност. Така например на св. Варвара се месят медени питки, които се раздават за здраве на децата (да не боледуват от “шарка”/”сипка”), а една от тях се нарича за баба Шарка и се оставя за нея на специално определено място (под комина на огнището). За отбелязване е, че както в много южни и източни български краища, така и при българските преселници от изучаваните села на Зимен св. Атанас се коли и готви черна кокошка. Разгледани на ниво обредно време и място за изпълнение поминалните практики от календарния цикъл на изследваните села също показват паралел с източно-българската календарна традиция: извършват се и срещу Тодоровден (Тодоровденска задушница), и срещу Връбница (Лазарска задушница). Трябва да се отбележи, че поминуването на мъртвите на Софинден сред българите и гагаузите в трите проучвани селища пряко ни насочва към североизточната българска традиция. В това отношение е неоснователно твърдението на някои изследователи, че поминуването на мъртвите на Софинден сред българските преселници в Бесарабия е заимствана практика от източнославянските народи (напр. Н. Стрезева).

Освен елементи от празничната традиция на източно-българските краища в изследваната календарна обредност се откроява наличието и на отделни черти от обредни комплекси, характерни и за някои други райони или по-малки области на България. Например изпълнението на обичаите за дъжд (Пеперуда и Герман) в един ден е характерно за района на Северна и Североизточна България или назоваването на задушницата в събота преди Русалската неделя с термина моша (сред гагаузите), което също е характерно само за този район. В с. Чийший се наблюдават и календарно-обредни елементи, намиращи паралел в традицията не само на Североизточна България, но и на някои западни и централни български райони. Това са обичаят “упявани на пръстинти” срещу Нова година, названието на Гергьовден и като Ранополия, освещаването на китки и босилек на Макавей.

- Анализираният календарен комплекс от представи, вярвания, обредни практики, персонажи, храни и терминология в най-голяма степен намира паралел в традицията на североизточна, централна и югоизточна България. Нещо повече - по отношение на двете групи (българи и гагаузи), съставляващи общността на българските преселници, календарната обредност от изследваните селища се оказва единна в принадлежността си към източно-православната християнска традиция, от една страна, а от друга показва редица общи характеристики в народно-обичайните практики. Основните различия се наблюдават единствено в терминологията и то само в езиков план, тъй като гагаузите са тюркоезични. При гагаузите от изследваните села терминологията, свързана с календарните празници, обичаи, обреди и пр., както и самите названия на отделни светци, представлява своеобразна комбинация от български (напр. Инаждин, Колда, Сурваки, Лазари, Испас, Русали, Макавей, Пображине и др.), тюркски (гюню за ден, напр. Тодур гюню - Тодоров ден) и гръцки (Паная - Богородица и частицата Ай, която се поставя пред името на всеки светец) названия. Също така присъстват и названия, които в своята основа съдържат арабски и персийски корени: на празниците Едерлес - Гергьовден и Касъм - Димитровден; на дните от седмицата - афтасъ за седмица (напр. Русали афтасъ - Русалска седмица), пазар за неделя (напр. Сюют пазаръ - Върбова неделя), першембя - за четвъртък (напр. Ак першембя - велики четвъртък) и пр. Всички тези специфики се отнасят по-скоро до лексикалните особености на езика, на който говорят гагаузите, и не засягат в дълбочина същността на изследваната календарна обредност.

- Проучваната календарна обредност представлява цялостна система от празници, обичаи, вярвания и практики, обединени в сложен комплекс от действия и идеи. Освен това в този вид тя продължава да функционира чак до края на 50-те години на ХХ в. При това някои от тях се оказват реално функциониращи в бита и културата до днес, като например ритуалното посещаване на кръстника на следните календарни празници: Сирни заговезни, Великден, Голяма Богородица, Коледа; обредните действия и вярвания, характерни за Софинден и Русалската седмица, родовите празници и обичаи и пр. В сравнение с общобългарската традиция календарната празничност на изследваното население запазва до далеч по-късен период такива представи и обредни практики като спазване на редица забрани за полска и домакинска работа, свързани със св. Варвара (жените не перат и не шият, за да не боледуват децата), с Власовден (не се пипа брашно, за да не “власясва” хляба), с Благовещение (табу върху всякаква работа, за предпазване от “Божие наказание”), с Великите четвъртъци (не се копае, за да няма градушка), с Русалската неделя и Троица (забрана върху всякакви дейности с вода, за да “не полудееш”), с Горещниците (не се пере и пали огън, за предпазване от бедствие в дома) и др. Ако в българската етническа територия те губят своята мирогледна основа и системното си функциониране още през 50-те години на ХХ в., то в границите на изследваната тук общност тези елементи от календарната обредност се запазват в сравнително пълен вид и до днес.

Глава втора

Втората глава на изследването “Календарната обредност на българските преселници - аспекти на идентичност” е разработена в две части. От една страна, се проследява функционирането на традиционните празници и обичаи във времето, а от друга - през призмата на календарната обредност се разглеждат някои аспекти на идентичност.При тази постановка на въпроса и неговото развитие във втора глава могат да се направят следните изводи:

- Функционирането на изследвания календарен цикъл празници, обичаи и обреди във времето поставя въпроса за съотношението между устойчивостта на традицията и нейното свойство да пропуска нови елементи и да ги адаптира според собствени правила и норми. Обществено-културното развитие на региона, в който се намира изследваното население, честата смяна на държавно-управленческата власт и междукултурните контакти със съседните етнически традиции (молдавската, румънската, руската, украинската) - са все обстоятелства, които се отразяват върху разглежданата календарна обредност и по такъв начин я правят динамична система. Във връзка с това се набелязват факторите и причините, които пораждат промените или пък навлизането на иновации, придобили в по-късен период стойността на “собствена” традиция.

- Проследяването на тези процеси (на промените и иновациите) по хронология дава възможност да се констатират два етапа в развоя на изучаваната традиционна календарно-обредна система. Първият от тях обхваща времето от началото на ХХ в. до 50-те години на същото столетие и бележи следните тенденции на развитие. Първо, това е процес на ограничаване и отпадане на редица празнично-обредни елементи от традиционната календарна система и паралелно с това процес на обогатяване и разширяване на празниците и обредите чрез навлизане на чужди културни съставки. Всички тези промени са обусловени от междукултурни влияния и връзки и от православния църковно-каноничен ред.

През втората половина на ХХ в., с въвеждането на социалистическото управление в Бесарабия, настъпват определени промени в бита и културата на изследваното население. Напълно закономерно те намират отражение и във функционирането на традиционните им календарни празници и обичаи. В рамките на т.нар. съветски период, оформящ втория етап от развоя на проучваната календарна обредност, намалява рязко практикуването на църковно-християнските елементи. Този факт е резултат от антирелигиозната пропаганда на социалистическото управление, което става причина и за отпадането на редица обредни комплекси, вярвания и знания. Освен това се наблюдават и редица модификации на традиционните празници в професионални, както и адаптирането на заемки от социалистическата празничност, функциониращи и днес сред българите и гагаузите от изследваните селища.

- При анализа на иновационните процеси и промени се проследява устойчивост и динамика във функционирането на традиционните календарни празници, обреди и обичаи в историческото развитие на изучаваната локална общност. Именно в ситуацията на сблъсък между традиция и новация, т.е. при срещата с чуждостта, се актуализира и проявява идентичността на изследваното население. Традицията проявява свойството да адаптира чуждите културни елементи според своите правила и норми за функциониране или пък с времето да отхвърля някои празнично-обредни съставки и свързаните с тях знания и вярвания. Трябва да се отбележи, че и при българите, и при гагаузите се наблюдава еднаквост в темповете и резултатите от протичането на тези процеси, което от своя страна още веднъж подчертава паралела между тези две общности на ниво традиционна календарно-обредна система.

- Сравнителният анализ показа, че изучаваната календарна система се покрива в основните си параметри изцяло с общобългарската календарно-обредна система и по-точно с традицията от североизточните и югоизточните български краища. Единството на календарната празничност при българи и гагаузи с българската засяга двата културни пласта и се проявява на различни нива: празник, обред, обредно действие, обреден персонаж и реквизит, символика, вярвания, знания и пр.

- Традиционната календарна обредност на българските преселници от изследваните селища се представя във времето от формирането на колонията до сега като устойчива културна категория. Функционирането й като такава позволява тя да се изяви като един от най-съществените елементи в моделирането на идентичността на изследваните тук три селища. Изследването на традиционната календарна обредност във връзка с идентичността поставя въпроса не само за развитието й в исторически, но и за функционирането й в синхронен план - възприемането й от гледна точка на самите носители на културната информация. Анализът на народните интерпретации по този въпрос очерта няколко етапа в осмислянето на традиционните празници и обичаи. За най-възрастното поколение и по-религиозните представители на общността (при българите и гагаузите) те представляват жива обредна практика и начин на живот. Що се отнася за родените през 50-те - 70-те години на ХХ в., то участието им в празниците и обичаите може да се разглежда като форма на съпричастност към локалната традиция. Интересното е, че при тази възрастова група започва процес на т.нар. “двойна” идентичност, който се изразява в предпочитане и на други културни модели за самоопределение (например новия тип социалистическа празнична система или пък модерната култура в новообразуваната държава - Украйна). В по-късен период, особено за родените след 80-те години на ХХ в., традиционните празници и обичаи започват да се възприемат и като спорадично включване в обредната дейност или пасивно наблюдение.

- Тази обективност подчертава съществуването на динамика в осмислянето на традиционната календарна обредност, която (динамичността) се дължи на различни по характер фактори: социално-икономическия, обществено-политическия, културно-просветния, средствата за масова комуникация и пр. С други думи, до 50-те години на ХХ в. традиционните календарни празници и обичаи като цяло са колективна практика и важно условие в моделирането на общностната стабилност. След този период тази тяхна функция се пресича от други ценности (социалистическата и модерната култури), които я обособяват в рамките на определени възрастови и социални групи или я превръщат в културна памет, актуализираща се и практикуваща се в зависимост от ситуацията - подсещане от страна на възрастните; завръщане у дома на определен празник; специална покана за гостуване; възраждане на традицията от страна на различни институции (училището, дома на културата, медиите) и пр.

- В активно или пасивно състояние календарната обредност продължава във времето да е една от културните сфери, в чиито рамки за изследваното население се реконструира връзката с рода и със селището. В този смисъл са важни ситуациите, при които се проявява чувството за принадлежност към определен род или локална група. Например по време на календарен празник изселниците в други села/градове и техните потомци се приобщават към селищната общност като по такъв начин изразяват и различието си от останалите. И през втората половина на ХХ в. “големите” празници като Нова година, Масленица, Великден, Софинден, Голяма Богородица, Коледа бележат времеви отрязък, когато локалната общност, възпроизвеждайки традицията, се обединява, т.е. се самоидентифицира чрез специфичното “свое” - календарните празници и обичаи.

- Изследването на календарната обредност като сфера за отъждествяване и оразличаване показва функционирането на различни нива на идентичност. Разгледани в социално-нормативен аспект, календарните празници и обичаи дават израз на принадлежността на индивида към неговото семейство и род, както и към временно функциониращите в общността колективи, сформирани по пол и по възраст - тези на момите, ергените и пр. Например честването на семеен празник разграничава членовете на колектива на различни семейства, а празнуването на имен ден - на родове. Освен това хората се идентифицират и по време на селищен празник. С други думи, посредством традиционната празнична ситуация общността демонстрира различни нива на идентичност: семейна, родова, селищна, локална. На ниво селищна общност календарният празник моделира локалната идентичност и на участващите в него.

- През целия деветнадесети век календарната обредност е в ролята на видим маркер за идентичност на преселниците като български преселници. По-късно след тяхното разделяне на българи и гагаузи същият календар е основен маркер, на едно ниво с който са българският език, споменът за прародината, останалите дялове на общностната култура, чрез които те се определят като българи. Що се отнася да гагаузите, то същата обредност се схваща от тях като “гагаузка”, главно на базата на езика, т.е. при тях езикът се явява маркер с по-висока стойност в йерархията на маркери при етническото им самоопределяне като гагаузи.

- Чрез календара се поддържа и изразява идентичността на българските преселници като православни християни. Поради това, че цялото население в района изповядва същата религия, детайлизирането на религиозната идентичност на българите и гагаузите става по линия на съчетаването на религиозната идентичност с тяхната селищна или етническа идентичност.

Заключение

В заключителната част на дисертационния труд са извеждат основните резултати и изводи от изследването. В обобщен вид те могат да се формулират така:

Изследването на традиционната календарна обредност и идентичност на българските преселници в Бесарабия показа възможността за функционирането на този дял от народната култура в състояние на откъснатост - донесен от метрополията в друга географска, полиетнична и историко-културна среда.Този дял от традиционната народна култура на изследваното население е важна съставна част от светоусещането им и е своеобразна “визитна картичка”за неговата идентичност в заобикалящата го етносреда (както за българите, така и за гагаузите).

В рамките на зададените в дисертацията изследователски граници системата от календарни празници и обичаи в най-голяма степен се идентифицира с общобългарската и не престава да губи своето значение като един от основните носители на идентитета в проучваната общност.

Разглеждането на календарната обичайна система в рамките на мигрирала общност позволява да се проследят ролята, значението и функциите на празниците, обредите, обичаите, вярванията, знанията и пр. в изграждането и съхраняването на различните нива на идентичност. Опазването на празниците и обичаите до наши дни е резултат от осъзнаването на тяхното значение за оцеляването на тази общност от български преселници - българи и гагаузи - във времето.

ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИЯТА

- Дисертационният труд е опит за локално изследване на традиционната календарна обредност при двете групи на преселническата българска общност в Бесарабия - българи и гагаузи. Направено е пълно събиране, систематизиране и анализиране на етнографски материали по проблема традиционна календарна обредност и идентичност.

- Публикуваният изворов материал е резултат от лични теренни изследвания на автора в три села на български преселници. Голямата част от тях са архивизирани във фондовете на АЕИМ и представляват важен и ценен принос към наличния емпиричен материал по темата.

- Проследява се функционирането на народните календарни празници и обичаи на българските преселници в Бесарабия от началото на ХХ в. до наши дни. В такъв план календарната обредност се представя в дисертацията не само като зафиксирани етнографски данни, но и като жива народна практика.

- За пръв път е направен опит да се изведат през призмата на традиционната календарно-обредна система на българските преселници в Бесарабия някои аспекти на идентичността: социално-нормативни, етнорелигиозни, локални, етнически.

ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

- Зимни празници от с. Городнее (Чийший), Болградски район, Южна Украйна. // Българска етнология, 1998, № 3-4, 131-145.

- Околовеликденски празници - функции в съвременността. // Археологiя та етнологiя схiдноi Европи: Матерiали i дослiдження. Т 3. Одеса, 2002, 311-313.

- Календарни обреди, обичаи и фолклор на българите от село Чийшия. // Чийшия: Очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии. Одесса, 2003, 698-726.

- “Пролетарската” култура - мит и реалност в традиционния празничен календар на българските преселници в Бесарабия. // Българска етнология, 2004, № 1, 5-17.

© Елена Водинчар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.04.2006, № 4 (77)