През юли 2000 г. студентският електронен вестник "Бодил" обяви конкурс за къс непубликуван разказ, посветен на 120 г. от рождението на Йордан Йовков (09.11.2000 г. по стар стил). Бяха поставени амбициозни цели - да се даде шанс за изява на млади автори, включително млади по дух; да се популяризира творчеството на Йордан Йовков, което паралелно се публикуваше в уеб сайта на "Бодил"; да се даде шанс на студенти по българска филология да застанат на страната на журиращите и - колкото и банално да звучи - да натрупат ценен опит, като работят заедно с утвърдени критици като Йордан Ефтимов и Борис Минков. Основното изискване към участниците беше техните разкази да не са по-дълги от 5 стр. (150 реда), тъй като кратките текстове са подходящи за Интернет и се предполага, че ще бъдат по-четени. Повечето автори обаче не успяха да се справят с предизвикателството на кратката форма. Други сами си поставиха още едно ограничение - смятайки, че щом конкурсът е посветен на Йовков, непременно трябва да пишат в стил Йовков или Елин Пелин. Все пак в условията за участие беше посочено, че има ограничения само в обема. Част от творците предпочетоха да се оразличат от Йовков и да изпратят модерни разкази на съвременна тематика. Някои автори участваха в това своеобразно състезание със същите разкази, с които са участвали и на предишни конкурси. Това издава едно авторско самочувствие, че тези разкази заслужават награда и незаслужено са били пренебрегвани досега. Но може и да е признак на апатия за писане на нови творби. Все пак като цяло голямото количество получени разкази говори против хипотезата за апатията. Не е необходимо да се изтъква огромното разнообразие на получените творби, вероятно в почти всеки конкурс е така. Тази разнородност може да се илюстрира най-накратко с епиграфите на някои от творбите - те са от Библията, Корана, Достоевски, Жан-Пол Сартр, Мария Вирхов, Брус Дикинсън, "Доорс"...

В българското интернет пространство е широко разпространена представата, че който публикува своите произведения в световната мрежа, е графоман, жаден за слава. Но от получените в конкурса произведения става ясно, че младите автори пишат, защото искат да кажат нещо чрез посланията на своите разкази. Дори когато тематиката е злободневна, зад нея се открива едно по-значимо послание. Друг е въпросът, че това, което искат да кажат, не го изразяват с необходимото майсторство. Ясно е, че не може само да се пише, без да се чете. В това отношение показателен е един от разказите, където главната героиня пътува с микробус от Варна до Бургас и се опитва да прочете "По пътя" на Керуак, но все започва отначало, преди да е стигнала и средата на книгата. Затова в заключение бих си позволил дори един съвет към тези, които сега започват да пишат - четете и препрочитайте любимите си книги, за да можете да напишете по-добре и любимите си истории.