ЗАВРЪЩАНЕ

web | Требник

Световният мравуняк
се раздвижи
и пак обърка земните посоки
Надникна в храма древен
и примижа:
разбра, че е изпуснат вече срокът;
Че тук, в недействащия
и старообреден
наш земен храм
внезапно спира пътят;
Че по рождение
човеците са бедни,
но цял живот събират -
за Отвъд;
Че мислите им луднали
приличат
на старата мазилка -
все се ронят -
във храма на
кръв се стича
но речено е -
сто живота помнят;
Че няма място
по земята кръгла
където да не са били,
но вкъщи -
сакати, слепи,
лъгани и лъгали -
все някой ден
обредно се завръщат.
И в храм такъв
във богомолска нишка,
безмълвни край стените
се подреждат. (Излющени, иконите не дишат -
да не оронят нечия надежда.)
Ислисаните
Възвращенци чуват:
камбаната ръждясала
въздиша
И тръгват
към последното пътуване -
в небето
своя дневник
да допишат.