ПРОКЪСАН ТЪПАН

web | Требник

На Иван Динков

Безбродни пътища навътре в себе си.
И гроб за сто неща - все непотребни:
За плитки стригани - седефен гребен;
И лято циганско; Любов на дребно;
И лък цигулков (но без цигулката);
Среднощна люлка (ала без гукане);
Ръждиви граници по карта стара -
а на България разпран хастара...
Оттам изтекли са все бели грошове.
И черни вените пищят във нощите.
А гарван влиза днес в гнездо орлово.
Брои пак ризите, заеква в словото.
Заеква в песните, през плач нареждани.
Момчета есенни, не се навеждайте!
Не сте излишните - нали пак трябва
да цъфнат вишните на Дебелянов!
Дори когато растат в браздата,
не са оттатък, не са оттатък!
От кръст гробовен и знаме виснало
калем не става
за ашладисване!