СТУДЕНО

web | Требник

Дългите нощи
са вой на самотна вълчица,
пясък сред зъбите,
стон на умиращо куче,
будният сън
на една пресушена вдовица
и - без вратата! -
запазен по чудо ключът.
Дългите нощи
са монологът без публика,
ваза без цвете,
някаква котка на покрива,
песен забравена
или отдавна изгубена,
пята от двама,
преди да са станали спомен.
Дългите нощи
са щъркелът, който остава
тука без ятото,
тука, без свойта любима.
И е широко гнездото,
за челяд направено -
болният щъркел
брои снеговете през зимата.
Дългите нощи
са дума, на себе си казана,
майка, изпратила
много далеч синовете си,
панта ръждясала,
двайсет години несмазвана,
къща, в която
в дългите нощи не свети,
явор с хралупа,
която е празна отдавна,
сухо листо,
подобно на снимка изгубена,
камък в полето -
безкрайно смълчано и равно...
...Дългите нощи са всъщност
векът след разлюбване.