|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПОМЕН ЗА СПРЯЛ ЧАСОВНИК
web | Требник
О, китоловци ли?
Аз ги видях
в едно далечно
и чуждо пристанище.
И имаше нещо
във техния смях -
от него водата
оловна стана.
Най-младият
тежко подаде ръка
и странно одраска
душата ми тиха.
Не ме е боляло
отдавна така.
Сега се спасявам в
ей този стих.
А после безмълвно
от мюзикбокса
изпрати към мене
няколко такта.
...И сякаш доплува
отсреща островът.
А аз върху масата
отпуснах лакти.
И ресторантът
за няколко мига
раздвижи под, сякаш че
бе върху кита.
Вълна се изправи
и ме застигна,
обля ме с очите
на младия скитник.
Във тях бяха всичките
страсти и приливи,
пътека неясна
сред океана,
небесниолтари
и свещоливници,
последният кит,
пред залива хванат...
Ни дума на глас!
Един поклон само
пред мене
във време нереверансово.
Мъжът беше сигурно
дялан от камък.
И само в очите му -
страшна рана!
Такъв поглед, Боже,
към мене изпрати,
че сто оксижена
ме жегнаха жежко...
И всичко заскърца -
духът на "Титаник"
у мене потъна
със двойна тежест.
© Елка Няголова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2001, № 5 (18)
Други публикации:
Елка Няголова. Требник, или
Писма от Белоногата. София, 2000.
|