УЛИЧЕН СПЕКТАКЪЛ

web | Требник

Човеци и кучета,
човеци и кучета...
Еднакво щастливи,
различно нещастни.
Площади и улици,
тромаво скупчени -
защо ли на всички ни
тука е тясно?
Луната е брошка
с дванайсет брилянта,
на дрипава дреха
нелепо закичена...
Човеци и кучета
единствено лятото
си спомнят, че някого
тук са обичали.
И сянката сяда
до стола на хромия,
до него пък - кучето;
с кралска осанка.
Човекът и звярът -
върховна хармония.
Етюд на Лотрек,
погрешно останал...
Денят е намачкано
късче от вестник,
току-що прочетен
и хвърлен във коша.
Човеци и кучета -
спектакъл нелесен,
И само пиесата -
лоша.