ПИСМО ОТ ТРЕВАТА

web | Требник

В измисления мир на думите,
сред делничните ни безумия
расте трева - от нас по-чиста.
Но кой, но кой за нея мисли?!

Единствено край селско гробище,
на спомена в каменоломните
без в тоя свят да й е тясно,
тревата има свое място.

Расте нагоре, все нагоре.
На птиците без глас се моли:
да не гнездят към нея гърбом,
поне в съня й да се върнат...

......................

Полека стъпвайте! Изпратих
калинките. Аз съм тревата.
Те ще превеждат в детски длани
стиха на Димчо Дебелянов.