ОБРОК КРАЙ КЪРВАВОТО КЛАДЕНЧЕ

web | Требник

През 1876 г.
в него е била измита от кръвта
отрязаната глава на Бенковски.

Дойдох, войводо. Дълго намотавах
все козите пътеки към Рибарица.
Едно кълбо от всичко ми остава -
от възли, вързали ме с този кладенец.
Дойдох, войводо. Помниш ли княгинята?
На коня съм не зная колко време.
Не вярвай, че съм някъде загинала,
без прошка от войводата да взема.
Дойдох дотук, да гребна от светената
вода, която няма да отпия.
Ще трепне в мене ехото й стенещо,
очите си със нея ще измия.
Косите ще разресвам дълго с гребена
на тънките звезди над планината...
Готова съм, войводо - ето требника,
моминската ми риза и прикята.
За тежки сватове и не помислих.
Дойдох сама - със знамето и кръста.
...Защо мълчиш, войводо? Аз те искам
и стига ми на кладенеца пръстена.