МРЪСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

web | Требник

Разкъсана от стари язви,
от нови някакви прокази,
недоубита, непремазана,
България е в метастази.
Балканите са стар контейнер
със неизхвърлени боклуци.
Клошари спят край него денем,
а нощем котките мяуцат.
И сутрин вехтошарят тръгва,
събира мукавени куфари
и пълни ги с поредна смърт:
интриги и любовни чувства,
опарцаливени приятелства,
кръчмарски неплатени сметки,
от кучета прихванат бяс,
и още нещо - на изметено...
Поредно сторено предателство
със вкус на най-слаба ракия
и някакви далечни дати,
които календарът крие,
съседски скверни разправии
и словоблудства театрални...
Над сцената сокол се вие,
но тръгва си и той скандално.
Сокол на мърша не посяга.
Соколът е юнашко пиле.
Историята е пресята
и не остана нищо мило...
Ела, разчиствай, вехтошарю,
провинциални мръсни бари.

България е цвете шарено,
под вдигнат крак на помияри.